Бялата принцеса

Лондон, Тауър Лятото на 1498 г.

Държат го в Градинската кула. Представям си как Хенри се смее с новия си, твърде самоуверен и звънлив смях на тази ирония на съдбата — момчето, твърдяло, че е принц Ричард, да бъде върнато там, където принц Ричард е видян за последно. Затварят момчето в съвсем същите стаи, където държаха принц Ричард и принц Едуард.

Прозорецът, който гледа към моравата, бе същият, на който понякога можеха да се видят личицата им, и понякога те махаха на хората, които се събираха на моравата да ги видят, излизайки от параклиса, и им подвикваха благословии. Сега на прозореца отново се вижда едно бледо лице — на претендента, и хората, които го виждат отблизо, казват, че е изгубил привлекателността си, бил почти неразпознаваем заради синините по лицето. Носът му е бил счупен и изглежда грозно, смачкан напряко на красивото му лице. Има кървав белег зад ухото, където някой го е ритнал, докато е бил повален, а самото ухо е наполовина откъснато, раната е лепкава и забрала.

Сега никой не би го взел по грешка за принц на Йорк. Изглежда като кръчмарски побойник, участвал в много сбивания, повалян твърде често и неспособен да се надигне отново. Никой няма да се влюби в усмивката му сега, когато предните му зъби са избити с ритници. Никой повече няма да бъде завладян от типичното му за династията Йорк обаяние. На моравата вече не се събират хора, за да му помахат, никой не съобщава, че го е видял, сякаш да го видиш е събитие, нещо, за което да пишеш у дома на село: Видях принца! Отидох в Тауър и погледнах към прозореца му. Видях го да маха, видях лъчезарната му усмивка.

Сега той е затворник като всеки друг в Тауър. Изпратен е там, за да не привлича внимание, и малко по малко всички ще го забравят.

Мисля, че съпругата му, лейди Катрин, няма да го забрави. Понякога се взирам в сведеното ѝ лице и си казвам, че тя никога няма да го забрави. Тя се е научила на дълбока вярност, каквато аз не познавам. Отказала се е от вечното поръбване на фин лен и сега работи по дебела дреха от домашно тъкан плат. Тя шие топъл жакет, сякаш го готви за някой, който живее зад влажни каменни стени и който никога повече няма да се грее на слънце. Не я питам защо шие топлата, дебела дреха, поръбена с коприна в тъмночервено и синьо — а тя не споменава никаква причина. Седи в покоите ми, свела глава над ръкоделието си, и понякога вдига поглед и ми се усмихва, а друг път оставя работата си и се взира навън през прозореца, но никога не казва и дума за момчето, за което се е омъжила, и никога не се оплаква, че той е нарушил честната си дума, нарушил е думата, която е дал на нея, и си плаща за това.

Маргарет идва на гости в кралския двор, пристига от двора на сина ми в Лъдлоу, и от всички места в покоите ми избира да седне до лейди Катрин, без да казва нищо. Всяка от младите жени черпи безмълвна утеха от близостта на другата. Част от голямата шега, която Хенри си прави за сметка на династията Йорк е фактът, че братът на Маргарет, Теди, е настанен в същата кула като съпруга на Катрин; Теди живее на долния етаж. Двете момчета, едното — син на Джордж, херцога на Кларънс, и другото, което твърдеше, че е син на Едуард, краля на Англия, са в стаи, толкова близо едни до други, че ако момчето тропне с крак по пода, Теди ще го чуе. И двамата са като зазидани зад дебелите студени камъни на най-старата ни крепост за престъплението да бъдеш син на династията Йорк, или — по-лошо — да се представяш за такъв. Всъщност, това все още е война на братовчеди; защото тези двама братовчеди са затворени заради свързващото ги роднинство.