Нийл Олсън Дяволският кръг

На моя баща Нийл Брадфорд Олсън, който обичаше истории за духове.

Час преди Дяволът да падне, Бог го смятал за най-красивото нещо в Рая.

Артър Милър, „Лов на вещици“

В къщата кипи живот, когато се събужда. Ярка светлина пронизва ретината му, а миризмата на прегорял метал опарва обонянието. Усеща, че нещо непознато се движи наоколо. Вероятно призрак, изплувал от страната на сенките. Осъзнава, че на долния етаж се носят писъци едва когато звукът от тях спира. От пода на стаята му се понасят гласове, разтърсени от паника, но не успява да ги различи. Вълнува го единствено ужасът от невидимото присъствие. Чувства, че е в опасност. Трябва да се махне от там веднага.

Студена кал полепва по краката му. Отвъд светлината от кухненските прозорци цари непрогледен мрак. Няма спомен как се е озовал навън. Майка му или приятелите ѝ щяха да го спрат, ако беше минал през кръга, така че най-вероятно е използвал задното стълбище. От наскоро прибраните посеви в полето са останали само сухи стръкове, толкова гъсти, че се препъва в тях, а дланите и крачолите на пижамата му са целите в пръст. Глезенът го боли, чува как виковете на майка му разцепват нощта. Крещи неговото име. Отчаяният ѝ зов би трябвало да го накара да се върне, но наместо това го тласка все по-далеч. Не може да се отърве от чувството за онова присъствие. Не смее да погледне назад.

Далеч пред него в полето, близо до високите борове, откъдето започва имотът на съседите, се мярка светлина. Неясна, явно от фенер, оставен на земята. Затичва се натам и едва тогава забелязва фигурата, от чиято ръка се носят проблясъците. Момичето, което живее оттатък дърветата. Той опитва да стигне до нея, но пропада все по-дълбоко в калта. Едва я познава, мисли я за странна, защото говори неща, които макар и да не помни, го плашат. Ето затова не разбира защо продължава да върви към нея. Тя, светлината, която сякаш струи от нея, стъпките ѝ в калта са за него спасително място. Ако се добере до там, това, което е зад гърба му, няма да го нападне. Иска да се втурне презглава натам, но нейната неподвижност го спира. Не трябва да показва колко го е страх, но и не бива да спира. Стъпка след стъпка, следван от смъртта, крачи бързо и мълчаливо към момичето.

Загрузка...