Хладнокръвният Стоун

11

Корабът, за който се беше закачил Хари Фин в момента, не беше бърз колкото военния, но му вършеше работа. И неговият екипаж подобно на военните преди два дни нямаше представа за неканения пасажер. Той ги беше избрал, защото пътуваха в удобна посока. Щеше да се прибере у дома по друг маршрут, който вече беше определил. Засякъл времето на пътуването, той често поглеждаше светещия циферблат на часовника, изчислявайки кога трябва да се отлепи от корпуса и да заплува към брега. Задаваше се буря, която щеше да бъде колкото полезна, толкова и объркваща плановете му. Но тя също беше предвидена.

Докато корабът наближаваше мястото на раздялата, Фин мислеше за последния разговор с жена си Манди. След като бе подстригал тревата, той се беше прибрал за бърз душ. Манди го бе спряла в спалнята.

— Дейвид ми спомена, че сте разговаряли за твоята работа.

— Да, така е. Казала си му, че не си много сигурна с какво точно се занимавам.

— И наистина не съм.

— Знаеш, че след като напуснах армията, изпълнявам поръчки на Министерството на вътрешната сигурност.

— Само че Дейвид не бива да знае, нали? Нито пък аз мога да науча нещо повече.

— Така е по-добре. Съжалявам. Просто ще трябва да ми се довериш.

— Докато беше във флота, поне имах представа за какво става въпрос. Какво те карат да вършиш сега?

— Вече ти казах, че помагам за по-добрата сигурност на всички нас — прегърна я през раменете Фин. — В тази сфера има безброй пропуски. Моята работа е да ги открия и отстраня, за да сме в по-голяма безопасност. В нея няма нищо страшно, нищичко.

— Защо тогава не ми разкажеш повече? — попита с напрегнат глас Манди.

— Защото не мога.

— Не си много словоохотлив.

— Винаги съм бил убеден, че дискретността е едно от качествата ми, които харесваш.

Така разговорът приключи. Манди никога нямаше да узнае за нелегалните му полети в багажните отделения на цивилни самолети, за прикачването му към корпусите на военни кораби. Всъщност коя съпруга би желала да слуша подобни неща? Тя нямаше да узнае и за хората като Дан Рос и тяхната участ. Или за такива като Картър Грей, който доскоро бе държал всички козове в ръцете си, но не и днес.

Но истината бе, че разговорът с Манди го разтревожи. Хари Фин беше болезнено честен човек и никак не му харесваше да има тайни от жената, в която се влюби в едно студентско градче преди петнайсет години. Случи се по време на отпуск след поредната задгранична операция, когато реши да посети един стар приятел. По характер Хари беше свенлив и затворен — качества, които несъмнено помогнаха за бързата му кариера в армията. Естеството на работата му изискваше седмици, а понякога и месеци търпелива и внимателна подготовка, след която идваше ред на няколко напрегнати и пълни с адреналин минути на хаос, по време на които трябваше да се действа с убийствено спокойствие. Качества, които Хари Фин беше развил до съвършенство.

Но в деня, в който зърна как момичето на име Аманда Греъм прекосява онази морава по къси дънкови панталонки и леки сандали, с дълга до кръста руса коса и изумително красиво лице, той просто се приближи до нея и я покани да излязат още същата вечер. Отначало тя отказа, вероятно засегната от предположението му, че ще е свободна. Но Фин не беше от хората, които се отказват лесно. В крайна сметка получи съгласието й за срещата, а след това и да му стане съпруга. Двамата сключиха брак веднага след дипломирането на Манди. Дейвид се появи на бял свят след по-малко от година, последван от Патрик и Сузи. Бракът им се оказа изключително сполучлив. Децата растяха и се развиваха много добре — проявяваха способности, които със сигурност щяха да ги отличават от връстниците им. Може би с малко, но в положително отношение.

Фин нямаше представа защо се отдава на най-сериозни размисли точно когато върши най-големите безумия — когато например се вози от външната страна на бързоходен катер.

Погледна часовника си, намести презрамките на непромокаемата раница и се приготви за най-трудния миг — трябваше да се отдели от корпуса, без да попадне под витлата на кърмата. Ако не се оттласнеше достатъчно далеч или не се гмурнеше на необходимата дълбочина, имаше голяма вероятност да се случи точно това. Съвсем ясно си представи как витлата го разсичат на две.

Сви крака и ги опря в корпуса. Преброи до три и се оттласна с всичка сила. Тялото му се стрелна встрани и надолу, избягвайки водовъртежа. Изскочи на повърхността и проследи с поглед светлините на кораба, които бързо се стопиха в мрака. Опипа екипировката си и заплува към скалистия бряг.