Хладнокръвният Стоун

55

— Благодарен съм за помощта на Григорий — каза Картър Грей на директора на ЦРУ.

Двамата се намираха в кабинета на бункера, който Грей вече започваше да харесва. Виждаше предимствата на живота без дневна светлина. Времето никога не беше проблем, нямаше задръствания, а той и без това рядко харесваше нечия компания освен своята собствена.

Съветският посланик в САЩ от последните години на Студената война Григорий Тупиков вече не служеше на народа си, а работеше за себе си, и то доста успешно. Беше се превърнал в дебел и доволен капиталист, наскоро напуснал родината си. Присъедини се към една инвестиционна компания, която приватизира и препродаде съветската каменовъглена промишленост, и спечели милиони, а после благоразумно напусна страната, изпреварвайки реакцията на правителството срещу новобогаташите. През по-голямата част от годината живееше в Швейцария, но имаше апартамент и в Париж, и в Ню Йорк, а за милионите му се грижеше „Голдман Сакс“.

Грей дочете рапорта от срещата с Тупиков и вдигна глава.

— Значи Леся и Рейфилд Соломон действително са сключили брак във Волгоград, след което са успели да се измъкнат от Съветския съюз.

Директорът кимна.

— Според това, което си спомня Тупиков, и сведения от бивши колеги те са се прехвърлили в Полша, а оттам във Франция и Гренландия. Между другото, тази Леся не е ли еврейка?

— Не зная. Но Соломон със сигурност беше евреин, макар и не силно религиозен. Шпионският бизнес обикновено пречи на подобни задължения.

— Аз не пропускам неделната служба в презвитерианската църква — възрази директорът.

— Моите поздравления. Но защо Григорий не е предприел нищо, след като е знаел толкова много за тази жена? — Грей замълча за момент, после сам си отговори: — Защото е вярвал, че тя все още работи за руснаците.

— А не е ли било така? — озадачено го погледна директорът.

— Разбира се — кимна Грей и небрежно попита: — А след Гренландия?

— За жалост там следата изстива. И вероятно ще си остане студена. Изминали са толкова години все пак.

— Не може да изстине! — хладно отбеляза Грей.

— Къде е бил открит мъртвият Соломон? Тази част от досието липсва.

Грей вдигна глава от документите, които се преструваше, че преглежда. От много отдавна всички детайли бяха запечатани в главата му.

— В Сао Пауло.

— Какво е правил в Бразилия?

— Не съм сигурен. По онова време той вече не работеше за нас. Леся беше успяла да го вербува.

— И е умрял там, така ли?

— Да — кимна Грей. — Уведомиха ни наши сътрудници в Южна Америка и ние проведохме разследване. Фактите сочеха самоубийство.

Директорът втренчено го погледна, но той спокойно издържа на погледа му.

— Ясно — промърмори шефът на ЦРУ. — А Леся не сте я издирвали, така ли?

— Май не. Нещо друго?

— Може би.

Грей вдигна глава към лукаво усмихващия се мъж. Добре помнеше, че като млад оперативен агент настоящият шеф на ЦРУ беше отчайващо неспособен да прикрива чувствата си, но същевременно демонстрираше дразнещо и в голямата си част незаслужено самочувствие. Грей беше положил доста усилия да отстрани тази негова слабост и искрено вярваше, че е успял. Сега обаче получи възможност да се увери в противното — издигнал се до най-високия пост в Управлението, той отново беше възвърнал старите си навици.

— Хайде, казвай.

— Григорий трябва да е бил в добро настроение. Както ти предложи, нашият човек в Париж е поръчал омари на корем.

— И „Московская“, предполагам. Той много я обича.

— Да. Литри водка — кимна директорът. — Успяхме да уредим и една-две червенокоси дами.

— И?

— Казал, че смътно си спомня някакви слухове, според които Леся е трябвало да се омъжи.

— Как така трябвало? — озадачено го изгледа Грей.

Директорът направи изразителен жест пред корема си.

— Била е бременна?

— Така мисли Григорий.

Грей бавно се облегна назад. Значи синът избива нашите хора.

— По най-общи изчисления сега детето им трябва да е на трийсет и пет-шест, нали така? — бавно попита той.

— Именно — кимна директорът. — Само че едва ли носи фамилията Соломон.

— Но след като Леся и Рейфилд са се оженили в Русия, когато тя вече е била бременна и й е личало, къде е родено детето? Ако са напуснали страната веднага, то би могло да е родено в Полша, Франция, Гренландия и дори в Канада.

— Защо в Канада? Последната им спирка е била Гренландия. Какво общо има Канада?

Грей внимателно огледа човека, който ръководеше най-важната разузнавателна централа на САЩ. Започнал кариерата си в нея, той се беше прехвърлил в политиката, търпеливо изчаквайки своя шанс. И беше доживял мига, в който един не особено проницателен президент му предложи ръководството на ЦРУ. Господ да помага на тази страна!

— Кой отива ей-така в Гренландия, освен ако не се е насочил към Канада? Дори в онези години оттам имаше доста директни полети за САЩ. Освен това Гренландия по традиция е любима спирка на шпионите. Аз самият винаги се отбивах там, преди да се прибера у дома. В Гренландия винаги можеш да забележиш, ако някой те преследва. И ми беше интересно как човешката цивилизация се справя със замръзналата тундра.

— Ясно. Но защо не са избрали САЩ за раждането на детето си? Тук то автоматично би получило американско гражданство.

— Не мисля така. За нея е било много по-лесно да влезе нелегално в Канада, за да роди. А актът за раждане да бъде фалшифициран впоследствие.

— Дори да е така, ние пак нямаме кой знае каква отправна точка.

— Не съм съгласен. Влизането от Гренландия в Канада по онова време можеше да стане от няколко гранични пункта. Може би Нова Скотия и Нюфаундленд. Бихме могли да започнем оттам.

— И какво точно ще правим, ако започнем оттам?

— Ще се съсредоточим върху един период от дванайсет месеца, нищо повече — отвърна Грей и уточни годината. Ще прегледаме всички актове за раждане през него, като засега ще търсим само момчета.

— А защо не и момичета?

— Момчета — отсече Грей. — Поне засега.

— Много работа е. Още повече, че МВС ще ни натовари с огромната част от нея, защото подготвят учебна симулация на терористична атака срещу Капитолия. Нужни са време и ресурси.

— Би трябвало актовете за раждане вече да са влезли в компютрите, което ще ни улесни.

— Но проблемът с ресурсите остава…

Грей се приведе напред и го накара да замлъкне под заплашителния му поглед.

— Имай предвид, че последиците от нашето бездействие могат да бъдат катастрофални за тази страна.