Хладнокръвният Стоун

90

През следващите два часа Стоун и Фин се заеха с хореографията на предстоящите събития. Макар и експерт в тази област, Фин беше принуден да признае, че когато ставаше въпрос за осигуряване на максимални шансове за оцеляване в една твърде опасна акция, Стоун е много по-добър от него.

Обадиха се на Грей, след като бяха обсъдили различни варианти и бяха готови да посрещнат всякакви изненади. Заеха позиции и зачакаха. Стоун беше сигурен, че Грей ще изпрати разузнавателен екип за проучване на мястото. Два часа по-късно в недовършената сграда действително се появи група мъже, които започнаха внимателен оглед на помещенията, прикривайки се зад неколцина униформени пазачи — с белезници на ръцете или просто заплашени със служебни значки.

Когато процедурата приключи, на мястото се появи и самият Грей, който изглеждаше доста по-набит и по-як, отколкото го помнеше Стоун. Наблюдавайки го от своето скривалище, бившият оперативен агент бързо разбра, че това се дължи на бронежилетката, облечена под цивилните дрехи. Устните му се разтеглиха в хладна усмивка. Както беше споменал на Фин, той винаги се целеше в главата. Без мозък никой не можеше да оцелее, макар че доста хора във Вашингтон се опитваха да докажат обратното.

Редом с Грей крачеше мъж, който буташе пред себе си ръчна количка. Когато стигнаха центъра на просторната зала, той отвори ципа на огромния сак, натоварен върху нея, и помогна на момчето да излезе. Дейвид Фин беше с превръзка на очите, а ушите му бяха запушени с тапи. Хълцайки, той бавно се изправи до Картър Грей, който се озърташе.

— Е, пристигнахме — каза той и гласът му отекна в просторната зала.

Хари Фин се появи от една странична врата, влачейки овързания Симпсън след себе си.

— Предай ми детето! — остро каза той.

Грей изглеждаше леко ядосан от непочтителното отношение.

— Хари Фин, синът на Леся и Рейфилд — каза той. — Повече приличаш на майка си.

— Искам сина си!

— А къде са заповедите? Къде е записът, за който се разбрахме?

Фин измъкна от джоба си мобилен телефон и листове, навити на руло.

— Ето ги! Искам Дейвид до мен!

Ръката му побутна Симпсън, който се запрепъва напред. Последните няколко крачки измина почти тичешком. С едно бързо движение Грей смъкна превръзката от очите му и издърпа парцала от устата му.

Мъжът с количката побутна момчето към баща му. Фин го прегърна и прошепна:

— Всичко е наред, Дейви. Вече си при татко.

— Тате! — простена Дейвид в момента, в който Фин махна лепенката от устата му.

— Дай ми тези неща! — вдигна ръка Грей. — Веднага!

Фин ги подхвърли в краката му. Шефът на разузнаването се наведе, разгърна листовете и каза:

— Не мога да повярвам, че са оцелели толкова много години!

— Много неща са оцелели през годините, Грей — отвърна Фин и закри с тялото си Дейвид. — Включително и майка ми.

Почти физически усещаше как множество пръсти се увиват около спусъците.

Грей прослуша записа на мобилния телефон и го подаде на човека до себе си. Той сръчно го вкара в някакъв електронен уред и отново го включи. Резултатът се изписа на екрана с течни кристали.

— Оригинал, сър, презаписан само веднъж.

Имаше предвид копието, което някогашният шеф на разузнаването беше получил преди години от Оливър Стоун.

Грей се усмихна, прибра телефона в джоба си и се обърна към Фин.

— А как се чувства майка ти?

— Като вдовица, благодарение на теб.

Грей бавно се огледа.

— Знам, че си някъде тук, Джон — подвикна той. — Най-вероятно в компанията на малката си армия дрипльовци. Но ти добре знаеш правилата на играта и сигурно вече си наясно, че теренът е отцепен. Най-вече за полицията, ФБР, Сикрет Сървис и всяка друга организация, на която би могъл да разчиташ. Вероятно ти е известно, че в момента тук се провежда учебна терористична атака. Всъщност със сигурност ти е известно, защото именно по тази причина си избрал мястото с надеждата, че ще успееш да се измъкнеш в суматохата. Но на практика ще се получи обратното и никой навън няма да обърне внимание на факта, че някъде в сградата се стреля.

Сякаш в потвърждение на тези думи отвън долетяха дълги автоматични откоси, викове и грохот на взривени гранати.

Грей се втренчи във Фин.

— Може би трябва да благодариш на този младеж, Джон — продължи с равен глас той. — Хари Фин уби Бингам, Синсети и Коул, твоите бивши колеги, които бяха част от отряда, изпратен да те ликвидира. За съжаление те не успяха да изпълнят задачата, но все пак стигнаха до жена ти. Коул до последно настояваше, че той я е убил, но Бингам не беше съгласен. Всъщност те доброволно се заеха да изпълнят задачата. Предполагам, защото не са хранели особено топли чувства към теб.

Тирадата беше посрещната с пълно мълчание.

Грей изчака за момент, после каза:

— Може би ще пожелаеш да видиш на кого се натъкнах, докато пътувах насам…