Хладнокръвният Стоун

96

Изтекоха шест месеца. Никой не беше чувал за Оливър Стоун. Кейлъб се върна на работа в библиотеката, но старите книги, които доскоро му доставяха огромна наслада, изведнъж се превърнаха в… стари книги и нищо повече. Рубън също се върна на товарната рампа. След работа се прибираше у дома, отваряше обичайната бира и сядаше на канапето. Оставаше известно време с пълна чаша в ръка, после я изливаше в умивалника и си лягаше.

След смъртта на един от членовете и изчезването на лидера клуб „Кемъл“ сякаш престана да съществува.

Хари Фин се върна в специалния екип и продължи да изпълнява задачи на Министерството на вътрешната сигурност. Ултиматумът на майка му и доказателствата, с които разполагаше тя, го караха да се чувства спокоен, че Картър Грей никога повече няма да посегне на семейството му. Както и че няма да бъде съден за убийството на трима души и опита за ликвидиране на Картър Грей.

Но спомените за това, което беше направил, продължаваха да го измъчват, защото Хари Фин не беше убиец по душа. В крайна сметка стигна до решението да си вземе шест месеца неплатен отпуск и изцяло се отдаде на семейството си. Прибираше децата от училище, водеше ги на тренировки, а нощем прегръщаше спящата си съпруга. Продължаваше да се чува и вижда с майка си, която отново отказа да се премести при тях. Много му се искаше да заживеят заедно, за да я опознае в друга светлина, в общуване, което не е свързано с тайни и заговори за убийства, но тя не пожела. Фин от своя страна с нищо не показа, че е наранен.

Анабел остана във Вашингтон, въпреки че спокойно можеше да замине накъдето й видят очите и да харчи задигнатите от Багър милиони. След като двамата с Алекс дадоха показания пред ФБР за инцидента с Багър и Пади Конрой (без изобщо да споменат, че тя е отмъкнала купища пари от Багър), младата дама замисли и осъществи поредната си измама. Този път мишена беше църквата, чиято собственост беше къщичката на Стоун. Тя успя да убеди настоятелството, че е дъщеря на Стоун и няма нищо против да поеме работата му по поддръжката на гробището, докато баща й се върне от тъй необходимата почивка.

След като получи съгласието на църквата, Анабел се залови за работа. Направи основен ремонт и смени мебелите с нови, но се постара да съхрани всички лични вещи на Стоун. После започна да се грижи за гробищния парк, често в компанията на Алекс. Вечер двамата сядаха да си починат на верандата.

— Вършиш страхотна работа! Преобрази това място — похвали я Алекс.

— Защото има върху какво да стъпя — отвърна тя.

— Във всички гробища е така — засмя се той, хвърли й кос поглед и попита: — Наистина ли си решила да поостанеш?

— За пръв път в живота си имам чувството, че съм си у дома, колкото и да е учудващо. Отначало се присмивах на Стоун, че живее на гробището, но сега това започва да ми харесва.

— Ако искаш, мога да те разведа из града.

— Първо ме спасяваш, после ме каниш на среща? — закачливо го погледна тя. — Пълно обслужване от Сикрет Сървис.

— Така повелява служебният ми дълг — влезе в тон Алекс.

— Хей, забрави ли че аз съм една измамница? Да не нарушиш устава!

— Нека те наричаме „измамница в оставка“, ако нямаш нищо против.

— Нямам — кимна тя, но не изглеждаше убедена.

Облегнаха се назад и се загледаха в надгробните плочи.

— Мислиш ли, че още е жив? — тихо попита Анабел.

— Не знам — въздъхна Алекс. — Надявам се.

— Ще се върне ли?

Той замълча, съзнавайки, че това може да реши единствено Оливър Стоун. Трябваше да пожелае да се върне, но Алекс все по-малко вярваше, че някога ще види отново стария си приятел.