Хладнокръвният Стоун

51

Днес сенаторът е извън службата, заминал е за уточняване и събиране на допълнителни факти по спешен казус. С него са по-голямата част от сътрудниците му, а в офиса са останали няколко чиновници. Фин се сдоби с тази полезна информация директно от уебсайта на Симпсън, в който се изтъкваше, че настоящата обиколка ще донесе голяма полза както на родния му щат Алабама, така и на цяла Америка. Как ли ще стане това с полет в първа класа до Големия Кайман? — запита се Фин. Беше наясно, че някой е информирал сенатора за неотдавнашните убийства и той е решил да се покрие. В това нямаше нищо лошо, защото рано или късно щеше да се върне във Вашингтон. В крайна сметка той беше сенатор, нали? Колкото и да се покриваха, тези хора все пак трябваше да изпълняват дълга си. Макар че някои от тях бяха истински кръшкачи.

Фин беше облечен в работен комбинезон, на гърдите му се поклащаше пропускът на верижка, а ръката му стискаше метално сандъче за инструменти. Уверената му физиономия на снимката и безупречната версия за спешната работа, която има да свърши тук, му осигуриха безпрепятствен достъп в сградата.

Излезе от асансьора и огледа стъклената врата на офиса на Роджър Симпсън, до която висеше флагът на щата Алабама — пурпурният кръст на св. Андрю на бял фон, — напомнящ на бойното знаме на Конфедерацията. Идеална мишена за него — такава, каквато е била и преди сто и четирийсет години за армията на Севера.

Тръгна към вратата, зад която се виждаше бюрото на младата рецепционистка.

Увеличил снимките, които беше направил при предишната си визита, той беше успял да разчете името на момичето на табелката върху бюрото й.

Отвори вратата и размаха фалшивия ордер в ръката си.

— Здрасти, Черил — небрежно поздрави той. — Аз съм Боби от поддръжката. Преди няколко дни получихме заявка за поправка на входната ви врата. Съжалявам за закъснението, но сме затрупани с работа. Имаш ли представа какво й е на проклетата ключалка? Напоследък ни засипаха с оплаквания и от другите офиси.

Момичето сложи длан върху телефонната слушалка и каза:

— Нямам идея.

— Окей, в такъв случай ще я погледна. Ти си говори.

Момичето го дари с благодарна усмивка и продължи разговора си.

Фин коленичи, огледа ключалката и напъха в процепа тънка метална пластина. Забави се още две минути, за да изпълни ролята си както трябва, после се изправи.

— Мисля, че вече всичко е наред, Черил.

Момичето махна с ръка в знак на благодарност. Той започна да прибира инструментите си, а очите му внимателно обхождаха помещението. Вече беше установил, че тук няма табло на алармена инсталация, не се виждаха и никакви обемни датчици. Все пак не беше зле да се увери още веднъж.

На тавана отвън беше монтирана охранителна камера, която обхващаше и двата коридора, тръгващи от фоайето с асансьорите. Фин вече беше изчислил движенията й — на всеки две минути тя се извърташе към съответния коридор. Тръгна по единия от тях и погледна часовника си. Оказа се, че системата не е променена и всеки коридор се наблюдаваше в продължение на две минути. Това беше всичко, което му трябваше. Нощем сградата се охраняваше от патрули, които също действаха по утвърдена схема: четните етажи се проверяваха на нечетен час и обратно — нечетните на всеки четен час. Спря и изчака камерата да се извърти към втория коридор, след което светкавично мушна шперц в ключалката на складовото помещение. Вратата щракна и се отвори. Фин се промъкна към дъното на стаичката, легна на пода и заспа.

Две минути след полунощ пъхна под вратата миниатюрна видеокамера, окачена на тънък кабел. Навън нямаше никой, а охранителната камера беше насочена към другия коридор.

Излезе и бързо се насочи към офиса на Симпсън. Металната пластина в ключалката имаше едно-единствено предназначение — просто, но ефикасно. Благодарение на нея вратата изглеждаше заключена, но всъщност не беше — разбира се, ако човек притежаваше съответното приспособление. Фин вкара магнитния връх на инструмента си в ключалката, издърпа пластината и вратата се отвори. Той прекоси тичешком общото помещение и хлътна в просторния кабинет на Симпсън. Приближи се до бюрото му, коленичи под плота и извъртя компютърния процесор. Развинти задния му капак и сръчно монтира вътре уреда си.

Бе успял да го пренесе през системите за сигурност по простата причина, че в него липсваха каквито и да било взривни материали. Предназначението му беше съвсем друго: да предизвика определена химическа реакция в компонентите на процесора, която автоматично щеше да ги превърне в бомба. Този факт беше отдавна известен на производителите на компютри, но те старателно го криеха от широката публика. Към уреда беше прикрепен безжичен приемник с обхват от около хиляда и петстотин метра — предостатъчно според изчисленията на Фин. Сръчно развинти капака и пъхна процесора под бюрото.

Седна пред клавиатурата и включи монитора. На екрана светна искане за парола. Сенаторите бяха прекалено заети, за да измислят сложни пароли. Това беше причината, поради която Фин просто започна да изписва различни имена. Удари джакпота още на третото: Монтгомъри, столицата на Алабама.

Набра необходимите команди, вкара ги в паметта и изключи машината. Последната му работа беше да залепи миниатюрна, работеща на батерии камера на етажерката със саксии до канапето на сенатора. Буйно разлистените цветя бяха идеално прикритие за нея. По този начин се сдоби с видео и аудионаблюдение на кабинета. И възнамеряваше да го използва добре.

Върна се при стъклената врата, погледна часовника си и зачака охранителната камера да се извърти към съседния коридор. В момента, в който това се случи, той излезе и се върна в отсрещния склад. Извади от сандъчето малък апарат, наподобяващ блекбъри, включи го и заби поглед в екрана. Камерката беше поставена на много добро място и покриваше почти целия кабинет на Симпсън. Доволен, Фин изключи апарата и отново легна да спи.

На следващата сутрин се измъкна от склада и започна да се вози нагоре-надолу с асансьорите, симулирайки, че обикаля по задачи. После напусна сградата заедно с група посетители, хвана метрото за Вирджиния и се върна при колата си.

Сега не му оставаше нищо друго, освен да чака завръщането на Роджър Симпсън. Беше напълно готов за официалното посрещане на човека, който беше помогнал за убийството на баща му.

Смъртта на Симпсън щеше да сложи край на дългото му пътуване. Край на убийствата, край на постоянно повтаряната от майка му история. Нещо му подсказваше, че тя е жива единствено заради възмездието. Опасяваше се, че ще угасне много скоро след смъртта на Симпсън. Отмъщението е могъща сила, способна да държи на разстояние дори смъртта. Разбира се, той щеше да страда за майка си, но същевременно щеше да почувства огромно облекчение.

Появи се в службата, където поработи върху някои детайли на плана за проникването в Пентагона, после отиде да прибере децата от училище. В продължение на час тренира с Патрик на двора, помогна на Сузи да си напише домашното и обсъди с Дейвид офертите на различните колежи. А когато Манди се прибра от пазар, с готовност й помогна да приготви вечерята.

— Изглеждаш в хубаво настроение — отбеляза тя, докато той белеше картофи над умивалника.

— Вчера свърших добра работа.

— Не ми харесва, че си работил цяла нощ. Сигурно си изтощен.

— Напротив, кипя от енергия — отвърна той, избърса се след последния картоф и уви ръце около талията й. — Обмислям да направим една по-продължителна екскурзия, може би в чужбина. Децата никога не са ходили в Европа.

— Би било чудесно, Хари, но ще ни струва доста пари.

— Годината беше добра и успях да заделя нещичко. Мисля, че другото лято непременно трябва да го направим. Вече започнах да обмислям маршрутите.

— Как става така, че аз последна научавам?

— Исках бойците да са напълно готови, преди да ги представя на главнокомандващия, уважаема госпожо. Така се прави във флота.

— А вие наистина имате непостоянен характер, уважаеми господине.

— Както вече споменах, вижда се светлина в тунела.

— Да се надяваме, че не са светлините на влака, който идва насреща ти — засмя се Манди.

Изражението на Фин се промени в мига, в който жена му се обърна към печката.

Влакът насреща ми, тревожно си помисли той. Дано тези думи не се окажеха пророчески.