Хладнокръвният Стоун

65

Утрото беше хладно. Пъхнал ръце в джобовете си, Хари Фин стоеше пред зеещата дупка в националното гробище „Арлингтън“. Тук би трябвало да почива навеки човекът на име Джон Кар. Но това се оказа лъжа и той не беше изненадан. Правителството винаги лъжеше за важните неща.

Беше си направил труда да проучи Джон Кар въпреки убеждението си, че е мъртъв. Като тюлен Хари Фин бе провеждал редица съвместни операции с ЦРУ. Използвайки уменията, които го хранеха и до днес, той бавно бе стигнал до последните дни на баща си, а също така и до миналото на хората, които го бяха ликвидирали.

Джъд Бингам, Боб Коул и Лу Синсети имаха горе-долу едни и същи биографии. Бяха работили в ЦРУ най-вероятно бяха изпитвали удоволствие от своята работа, а след пенсиониране се бяха отдали на приятен и спокоен живот. Прекъснат внезапно от Хари Фин.

Но Кар явно бе различен. Според официалната версия той бе загинал по време на военна мисия в чужбина — една от онези бъркотии по света, на които Съединените щати винаги се смятаха длъжни да реагират. Преди да стане член на елитния отряд „Три шестици“, Кар бе участвал във Виетнамската война, откъдето имаше много отличия, включително четири ордена „Пурпурно сърце“. В един момент бе обмисляно предложение за Почетния медал на Конгреса — най-високото военно отличие в държавата. Всеки, който бе удостояван с този медал, автоматично се превръщаше в легенда за професионалните бойци, въпреки че повечето бяха награждавани с него посмъртно. Затова и му казваха: „медала, който никога няма да видиш“.

Кар положително бе изглеждал като военния еквивалент на олимпийски шампион. Хари Фин изчете официалния доклад и остана поразен и възхитен. Във Виетнам този човек сам беше спасил взвода си от засадата на цяла рота северновиетнамци, подкрепяни от артилерията. Сержант Джон Кар беше изнесъл на гръб четирима ранени, връщайки се неколкократно в силно обстрелваната територия. С два куршума в тялото си, той беше успял да ликвидира цяла дузина виетконгци: трима в ръкопашен бой, а двама със снайперски изстрели в клоните на дърветата, показвайки умения, които официалният доклад наричаше „свръхестествени“.

Накрая, залегнал зад картечницата, Кар бе отблъсквал яростните атаки, оцелявайки сред стотици експлодиращи снаряди, и бе успял да извика въздушно подкрепление и да измъкне хората си от смъртоносния капан. Бе напуснал бойното поле със собствени сили, въпреки подгизналата от кръв униформа. Това не можеше да не респектира Фин. Той винаги се беше смятал за първокласен боец, но трябваше да признае, че Джон Кар е бил по-добър от него.

Но въпреки всичко този човек не беше получил най-високото военно отличие. Фин не знаеше, че това бе въпрос по-скоро на политика, отколкото на героизъм. Не знаеше и че растящото раздвоение на Джон Кар по отношение на войната беше настроило началниците му срещу него. Прекият му командир дори не го беше предложил за тази награда, докато не се бяха намесили други военни. Но някой някъде по веригата беше направил всичко възможно, за да го лиши от нея.

После Кар беше напуснал армията. Години по-късно отново бе облякъл униформата, за да загине нелепо и да бъде погребан в „Арлингтън“. Фин успя да научи с какво се беше занимавал междувременно: с убийства по поръчка на правителството. След което смъртта беше застигнала и него.

След близо две години незаконно ровене в секретните архиви Фин се добра и до друга важна информация: съпругата на Кар бе загинала в дома си, вероятно по време на обир. Двамата имаха дъщеря, която просто бе изчезнала. Но Фин беше достатъчно прозорлив, за да вникне между редовете на официалния доклад. „Обирът“ носеше всички белези на своите извършители — несъмнено агенти на ЦРУ. По всяка вероятност Кар беше разгневил с нещо своите началници. Честно казано, в началото Фин се зарадва, че този човек е мъртъв. Нямаше желание да убива герой от войната, лишен от заслужена награда, нито пък човек, проявил смелостта да обърне гръб на най-могъщата шпионска централа в света.

Сега обаче май щеше да се окаже, че Джон Кар не е мъртъв. Ако наистина бе така, Хари Фин знаеше какво трябва да направи. Точно каквото майка му очакваше от него, независимо дали му допадаше, или не. Защото прославеният герой от войната беше убил баща му. Без никаква причина.

Фин се обърна и напусна гробището, защото имаше много работа.

Засега Джон Кар щеше да почака.