Хладнокръвният Стоун

85

Дълбоко разстроен от събитията през изминалата нощ, Дейвид Фин с готовност прие да отскочи до близкия магазин за хранителни стоки. В стаята им имаше малък кухненски бокс, на който майка му приготвяше топла храна.

Вече на опашката пред касата пресметна, че парите няма да му стигнат, и бръкна в джоба си за дебитната карта, която получи от майка си за съхранение, разбира се, с изричната заповед да не я използва. Какво толкова, запита се той. Ставаше въпрос за няколко дребни покупки, нищо повече.

Но се оказа, че е нещо повече, много повече.

В момента, в който картата се плъзна в процепа на автоматичния четец, в една зала на три хиляди километра от магазина се включи електронна аларма. Сигналът беше прехвърлен в централата на ЦРУ, откъдето веднага го препратиха на Картър Грей. Две минути по-късно екип от четирима агенти се отправи към магазина, в който беше използвана картата.

Едва изминал половината разстояние до мотела, Дейвид беше принуден да се закове на средата на улицата, тъй като една кола му пресече пътя. Пет секунди по-късно беше напъхан на задната седалка между двама яки мъже и колата стремително потегли. След половин час се намираше на тридесет километра от мотела, здраво завързан към метален стол в една празна и тъмна стая. Сърцето му биеше толкова силно, че едва си поемаше дъх.

— Тате, помогни ми! — отчаяно прошепна той. — Моля те!

— Баща ти няма да дойде, Дейвид — отговори му един глас от мрака. — Никога вече няма да дойде.

Стоун, Фин, Леся и останалите членове на клуба „Кемъл“ се събраха в избата, където малко по-късно се появиха Алекс и Анабел. Стоун се нагърби с представянето им един на друг, след което сбито им разказа всичко. Изслушаха го мълчаливо, поглеждайки към Леся и Фин.

— Аз и отрядът ми ликвидирахме Рейфилд Соломон — завърши с равен глас той. — Убихме един невинен човек.

— Но вие не сте го знаели, Оливър — възрази Милтън, горещо подкрепен от Рубън и Кейлъб.

Стоун остана доволен, че членовете на клуба „Кемъл“ приеха без особена изненада признанието му, че е работил в „Три шестици“ — специалния отряд на ЦРУ извършващ убийства от името на правителството.

— През цялото време бяхме наясно, че не си пенсиониран библиотекар, Оливър — добави Кейлъб. — Лесно подушвам кой не е от нашата професия.

— Защо те наричат Оливър? — обади се Леся. — Ти се казваш Джон Кар.

Милтън, Рубън и Кейлъб си размениха изненадани погледи.

— Нима ти си използвала истинското си име през всичките тези години? — отвърна с въпрос Стоун, изчака я да поклати глава и добави: — Е, по очевидни причини аз също постъпих така.

Направи кратка пауза и се обърна към Форд.

— Тук ти си единственият представител на закона, Алекс. Сега е моментът да се оттеглиш, защото се готвя да ви предложа неща, които поне до известна степен се разминават със закона.

— Аз искам да зная истината колкото всеки друг — сви рамене Алекс, хвърли поглед към Леся и добави: — Но искам да задам един въпрос, влизайки за момент в ролята на адвокат на дявола: как можем да сме сигурни, че историята й е истинска? Разполагаме единствено с нейната дума, нали? Ами ако Соломон наистина е бил шпионин? Ами ако тя никога не е преминавала на страната на Америка? Самият аз съм чувал за Рейфилд Соломон и неговата сага. На пръв поглед тя звучи абсолютно достоверно — в смисъл, че този човек е бил виновен.

Очите на всички се обърнаха към Леся.

— Аз имам причини да й вярвам — отвърна Стоун. — Думите й се потвърждават и от някои добре осведомени хора в ЦРУ.

— Добре, приемам, че е така — кимна Алекс. — Но всички тук ще бъдем изложени на огромен риск, затова държа да се уверя, че той ще бъде оправдан. Искам да кажа, че след като тази жена е била голяма шпионка, тя със сигурност е и не по-малко голяма лъжкиня.

Стоун понечи да му отвърне, но Леся го спря.

— Предпочитам да се защитя сама, ако нямаш нищо против — изправи се тя. — На практика съм изненадана, че този въпрос се повдига едва сега. — Тя сръчно развинти дръжката на бастуна, обърна го наопаки и изтръска от металната тръба два хартиени свитъка. — Ето писмените заповеди, които получихме от ЦРУ. Настояхме за тях поради огромното значение на това, което трябваше да извършим.

Листовете обиколиха присъстващите. Бяха напечатани на официални бланки на ЦРУ със съответните подписи и печати, адресирани до Леся и Рейфилд Соломон. Първият от тях съдържаше заповед за физическото ликвидиране на Юрий Андропов, а вторият — за ликвидирането на неговия наследник Константин Черненко. И двете заповеди бяха подписани от Роджър Симпсън — факт, който предизвика размяната на смаяни погледи.

— Май не сте изпитвали особено доверие към Симпсън — подхвърли Стоун.

— Доверявахме се единствено на себе си — кратко отвърна Леся.

— Това наистина е подписът на Симпсън — кимна той. — Познавам го много добре.

— А защо липсва този на президента? — недоверчиво попита Алекс. — Нима твърдите, че сте отстранили двама съветски лидери по заповед на човек, който не е бил нищо повече от ръководител на операцията, и то на доста ниско ниво?

— А ти допускаш ли, че президентът на САЩ ще си сложи подписа под такава заповед? — контрира Леся. — Ние изпълнявахме онова, което ни наредят преките ни началници, и приемахме априори, че техните заповеди са били съгласувани на най-високо място. В противен случай нямаше да можем да си вършим работата.

— Тя има право — обади се Стоун. — „Три шестици“ действаше по същия начин.

След тези думи той вдигна хартията срещу лампата и я разгледа.

— Защитната лента под водния знак се вижда съвсем ясно.

— Това е специална хартия, до която имат достъп само хората на по-високо ниво от Симпсън — поясни Леся.

— Имаш предвид Картър Грей?

— Да. Ние бяхме наясно, че именно Грей спуска заповедите. Приемахме го за нормално, защото Грей изразяваше становището на върха. Докато по отношение на Симпсън имахме резерви. Беше безразсъден човек.

— Но Грей също е могъл да ви хвърли на вълците — възрази Стоун. — В смисъл, че президентът може да не е поръчал убийствата.

— Такава вероятност винаги съществуваше — сви рамене тя. — Съжалявам, но не съм имала възможност да отида в Белия дом и да попитам вашия президент дали наистина желае да ликвидирам двама съветски ръководители.

— А защо не показахте тези заповеди на властите? — попита Алекс.

— До убийството на Рейфилд нямах причини да го правя. Освен това, дълго време нямах представа, че са го убили американците. Стана ми ясно едва след едно покушение срещу мен. Тогава Хари беше още дете. Разбрах, че сме предадени и трябва да минем в нелегалност. Чак след десетилетия разкрих истината и виновните за нея. Но каква полза от това, след като не можех да използвам доказателствата? Аз бях руска шпионка. Единствено Рейфилд и Картър Грей знаеха, че съм двоен агент. Никой не би ми повярвал, просто щяха да ме ликвидират. — Леся замълча и бавно огледа лицата на присъстващите, повечето от които изразяваха дълбоко съмнение. — Май не вярвате, че вашите хора са способни на подобно нещо, а? В такъв случай попитайте него — каза тя и посочи Стоун.

— Аз ти вярвам, Леся — въздъхна той. — Знам, че би могло да се случи точно по този начин.

— Ние с Рейфилд се оженихме в Съветския съюз. Аз вече бях бременна с Хари. Но нямаше как да кажем за брака си нито на руснаците, нито на американците. Затова сменихме имената си и започнахме двойствен живот, като в крайна сметка се установихме в Америка. Рейфилд прекарваше всяка свободна минута с нас, но в един момент изчезна. Той добре знаеше, че е обект на преследване и предпочете да не ни излага на опасност. Страховете му се потвърдиха в Сао Пауло. До последния си миг той работеше за Америка, но въпреки това го убиха.

— Нямаше ли разследване? — попита Алекс.

— Какво ме интересуваше разследване, което нямаше да доведе до нищо! Щяха да изопачат истината. Исках единствено отмъщение! — Тя хвана ръката на Хари и здраво я стисна. — И двамата го искахме!

— Оливър — обади се Алекс, — не можем ли сега да предоставим тези доказателства на властите?

— И аз си помислих същото — каза Анабел.

— Няма как да стане, защото не знаем дали ЦРУ и тогавашният президент действително не са издали заповедите. Ако е било така, със сигурност е известно и на други хора, които все още са в управлението.

— А ние ще им ги размахаме под носа — каза разколебано Алекс.

— За да изчезнем безследно като бедния ми съпруг — мрачно въздъхна Леся.

— Ако дадем гласност на тази информация, може да се стигне до Трета световна война — каза Стоун. — При сегашното състояние на Русия и лошия имидж на Америка пред света руснаците едва ли ще преглътнат лесно факта, че сме ликвидирали двама техни лидери, въпреки че така сме помогнали за разпадането на съветската империя.

— Какво предлагаш в такъв случай? — попита Алекс.

— Да пипнем Картър Грей. Мисля, че знам как можем да го направим.

Телефонът на Фин звънна в момента, в който Стоун започна да излага плана си. Той го приближи да ухото си, слуша известно време и бавно вдигна глава към останалите. Лицето му беше бяло като вар.

— Беше Манди — едва-едва се раздвижиха устните му. — Дейвид не се е прибрал от магазина.

— Картър Грей го е пипнал — прошушна Леся. — Сега ще го използва като стръв.

— В такъв случай всичко свърши — изправи се Фин. — Ще се предам в ръцете му, за да освободи сина ми.

— Единственият резултат ще бъде смъртта и на двама ви — рече Стоун. — Грей никога не освобождава свидетели, които могат да го компрометират. Ще ви убие, без да му мигне окото.

— Аз трябва да върна сина си! — извика Фин.

— Ще го върнем заедно, Хари. Обещавам ти.

— Как? — извика Леся. — Как ще го изтръгнем от лапите му? Нали сам казваш, че той не оставя живи свидетели?

— Ще трябва да му предложим друг човек в замяна, а не теб или Хари.

— Кой?

— Някой, когото Грей не може да си позволи да изгуби.

— Роджър Симпсън! — веднага отгатна Леся.

— Аз знам как да се добера до този мръсник! — каза Фин и се взря в Стоун.