Хладнокръвният Стоун

98

Реставрацията на къщата на Картър Грей, кацнала на скалите над залива Чесапийк, премина под знака на максималната сигурност, както подобаваше на шефа на разузнаването. Задачата, разбира се, включваше всички възможни мерки за предотвратяване на повторното й взривяване. Сред тях, предвид забележките, направени от Оливър Стоун, фигурираше монтаж на блиндирани прозорци и добре скрито захранване с газ. Охраната остана в къщичката, а подземният тунел за аварийно оттегляне беше възстановен.

Грей ставаше рано и си лягаше късно. Личният му хеликоптер изминаваше хиляди мили — излиташе и кацаше по всяко време на денонощието от специалната площадка в близост до къщата. На свое разположение имаше и реактивен самолет, с който обикаляше горещите точки на света. Той беше наясно, че след няколко години ще се пенсионира, този път завинаги. И единственото му желание беше да го стори с неопетнена репутация, като един от най-великите държавни служители в историята на страната.

Бурята бързо настъпваше откъм морето. Докато се обличаше в спалнята, Грей долови далечния грохот на гръмотевици. Погледна часовника си, който показваше шест часа. Налагаше се да побърза. Днес нямаше да използва хеликоптера, тъй като вятърът беше твърде силен, а небето вече се разкъсваше от мълнии.

Излезе навън и се насочи към трите автомобила с повишена проходимост, които чакаха на алеята. В средния, кадилак ескалейд, го чакаха шофьорът и личният му бодигард. В останалите два щяха да пътуват още шестима тежковъоръжени охранители.

Напуснаха имението и поеха по тесния асфалтиран път. Запръска ситен дъжд. Грей разтвори бележника на коленете си с намерението да се подготви за първата си среща за деня. Но мислите му бягаха надалеч.

Джон Кар все още беше някъде наоколо.

Колите намалиха скорост и навлязоха в лек завой. И тогава Грей го видя. Ръката му бързо натисна бутона за сваляне на стъклото.

В крайпътната трева белееше надгробен камък, пред който беше забучено малко американско знаме. Като онези, които изпълваха националното гробище „Арлингтън“.

В следващата секунда изведнъж разбра какво е направил. Но още преди да изкрещи от ужас, куршумът, изстрелян от дългобойната карабина, проби слепоочието му и сложи край на живота му.

Мъжете от охраната излетяха от блиндираните коли с извадено оръжие, което въртяха във всички посоки. Но от стрелеца нямаше и следа.

Няколко души хукнаха в посоката, от която предполагаха, че е дошъл изстрелът. Един остана при колата и внимателно отвори задната врата. Окървавеният труп на Картър Грей се свлече навън, увиснал на предпазните колани.

— Мамка му! — промърмори бодигардът, измъкна мобилния си телефон и бързо набра някакъв номер.