Хладнокръвният Стоун

94

Стоун не присъства на погребението на Милтън, въпреки че повечето му приятели бяха там, съсипани от мъка.

Кейлъб беше толкова потресен, че се наложи Алекс и Анабел да го придържат от двете страни. Хари Фин също го нямаше, тъй като продължаваше да се укрива заедно със семейството си.

Алекс проведе разговор с прекия си началник, който го увери, че проблемите му са минало.

— Всъщност изобщо не разбрах какво, по дяволите, става — призна шефът му, замълча за миг и добави: — А и не искам да зная.

Една седмица по-късно се събраха в дома на Кейлъб, за да почетат паметта на мъртвия си приятел. Този път се появи и Фин, придружаван от майка си.

— Не мога да повярвам, че Оливър не дойде на погребението на Милтън! — промърмори Рубън, вторачил зачервени очи в халбата с бира. — Просто не мога да повярвам!

— Някакви новини от него? — попита Анабел, обръщайки се към Алекс.

Агентът поклати глава и погледна към Фин.

— Ти последен беше с него, Хари. Не каза ли къде отива и какво възнамерява да прави?

— Не — мрачно отвърна Фин. — Но съм сигурен, че се обвинява за смъртта на Милтън.

— Четохте ли вестниците? — гневно попита Кейлъб. — Картър Грей отново е назначен за шеф на разузнаването! Прекрасно, няма що! Всички ние знаем какво е направил, но не разполагаме с доказателства. — След тези думи той се сви в стола си и загледа снимката на Милтън, която беше сложил на видно място на библиотеката. Сълзи намокриха бузестото му лице.

— Налага се да напусна страната заедно със семейството си — каза Фин. Все още не зная как точно ще го направим, но Грей няма да се откаже, докато не ни пипне.

— Аз не мисля така. Време е да сложим край на тази глупост!

Очите на всички се извърнаха към Леся, която седеше в ъгъла на стаята.

Тя бръкна в чантата си и извади един предмет, който беше доста необичаен за възрастна жена като нея. Плюшено мече.

— Любимото мече на внучката ми. Играчката, който подарих на прекрасната ми Сузи още когато беше съвсем мъничка.

Присъстващите просто я гледаха и мълчаха. А и вероятно се питаха дали е с всичкия си.

— Сега ще направя една малка операция, за която имам разрешението на Сузи — каза Леся, извади сгъваемо ножче от чантата си и започна да реже шевовете на играчката. Конците се скъсаха, мечето се отвори. От коремчето му се показа малка кутийка.

— Направена е от един руски майстор специално за мен — поясни старицата, отвори капачето с помощта на малко ключе и извади миниатюрно USB устройство. — Някой да има компютър?

На екрана се появи малка, спартански обзаведена стая, Около дървената маса седяха четирима души. От едната страна бяха Рейфилд Соломон и доста по-младата Леся, а насреща им седеше Роджър Симпсън, млад и наперен. Последният член на компанията не беше особено променен.

— Картър Грей — промърмори Алекс.

— Точно така кимна Леся. — Идеята да заснемем тайно срещата беше на Рейфилд. Мисията беше колосална.

Темата на разговора беше убийството. Явно Андропов вече се беше преселил в отвъдното, защото се обсъждаше ликвидирането на Константин Черненко като последния човек, застанал на пътя на Михаил Горбачов към властта.

— Миналия път Рей и Леся се справиха отлично — каза Грей. — Никой не се усъмни, че Андропов е умрял от естествена смърт.

Някои отрови не оставят следи — отвърна Леся. — А в Съветския съюз има достатъчно високопоставени хора, които не скърбят за бедния Юрий.

— Може би няма да скърбят и за Черненко, макар да си го избраха за генерален секретар — каза Симпсън.

— Не, не, още е рано — обади се Грей. — Трябва да мине поне една година. Междувременно ще успеем да организираме нещата и да избегнем евентуалните подозрения. По всичко личи, че Горбачов е човекът, който ще наследи властта след смъртта на Черненко.

— Ако изчакаме малко, Константин може да ни спести отровата — изтъкна Соломон. — Той е с доста разклатено здраве.

— Добре, ще му дадем една година — кимна Грей. — Ако все още е жив, вие с Леся ще ускорите пътуването му към отвъдното.

— Това съгласувано ли е с президента и директора на ЦРУ? — попита Соломон.

— Абсолютно — кимна Симпсън. — Те го приемат като важен фактор за мира и отстраняването на съветската заплаха. А ти добре знаеш, че много хора в Русия също мислят така.

— Ще се превърнете в герои! — тържествено обяви Грей, обърна се към Леся и добави: — Всичко това става възможно само защото ти премина на наша страна. Ако между САЩ и Съветския съюз се възцари траен мир, заслугата до голяма степен ще е твоя. И въпреки че твоите усилия никога няма да станат общоизвестен факт, ти ще получиш дълбоката благодарност на своята втора родина. С Рей много пъти сте рискували живота си за тази страна. Позволете ми да ви предам личните благодарности на президента за всичко, което сте направили за Америка.

Няколко минути по-късно записът свърши.

— Никога не съм виждала по-добър лъжец от вашия Картър Грей и уважаемия сенатор Симпсън — въздъхна Леся. — В сравнение с тях аз съм една нещастна аматьорка.

— Защо по-рано не ни показа това, ей богу? — избухна Алекс Форд.

— Защо не го направи, когато ни даде заповедите? — добави Фин.

— Само глупаците дават всичко наведнъж. Умният човек винаги си оставя нещо в резерв. Преди да сложа записа в мечето на Сузи, аз се погрижих да скрия оригинала на сигурно място.

— Но за сметка на това умряха хора! — прошепна с отчаяние Кейлъб. — Милтън умря!

— Нищо не можех да направя — кротко отвърна Леся. — Какво щеше да стане с нас, ако им бяхме предали и този филм? Умрелите пак щяха да са си умрели, включително и вашият приятел. А ние нямаше да разполагаме с абсолютно нищо.

— Добре де, но какво ще правим с това нещо? — раздразнено попита Алекс.

— Искам да се срещна с Картър Грей! — твърдо отвърна Леся.

— Какво?! — подскочи Фин.

— Трябва да се изправим очи в очи!

— А ако откаже? — попита Алекс.

— Нека поговоря с него по телефона — усмихна се Леся. — Ще видиш, че ще пожелае да се срещнем.