Хладнокръвният Стоун

95

— Колко много време мина, Леся — рече Грей, докато се настаняваше срещу нея. Мястото на срещата беше една мотелска стая във Фредериксбърг, Вирджиния. — Доста си се променила.

— Ти обаче никак не си се променил, като съдя по последните събития — хладно отвърна тя.

— По телефона спомена, че искаш да ми покажеш нещо.

— Твоите хора са отвън, нали? Ти винаги ходиш с охрана, Картър.

— Такава ми е работата, трябва да бъда предпазлив. Какво искаш да ми покажеш? Казвай, защото не разполагам с много време.

Леся включи лаптопа, който носеше със себе си. Грей изгледа записа, без да каже нито дума. Извърна глава едва когато екранът се опразни.

— На Рейфилд ли беше идеята за този филм? — попита той.

— Да.

— Защо тогава изпълни задачата, след като е подозирал истината?

— Защото беше лоялен за разлика от теб. Но истинската причина беше желанието му да ме защити. Рей отлично знаеше колко уязвима ще се окажа. Той все пак имаше американците зад гърба си, докато аз нямах нищо.

— Продължавам дълбоко да съжалявам за онова, което ви се случи, Леся. В много отношения той беше най-добрият приятел, когото съм имал някога.

— За разлика от мен той ти вярваше, Картър. Безпокоеше го поведението на Симпсън.

— Рей беше добър познавач на човешката душа — рече Грей и се приведе напред, сякаш обзет от желанието най-после да каже истината. — Аз не съм заповядал да го убият, Леся. Никога не бих го направил. Това беше работа на Роджър. Бях бесен, когато разбрах, но вече нищо не можеше да се направи. Използвах цялото си влияние да сваля името на Рей от Стената на срама в ЦРУ, но Роджър се беше погрижил това да не се случи. Неговата версия за предателството на Рей звучеше наистина убедително, а той вече не можеше да се защити. Нищо не успях да направя, Леся.

— Не искам да слушам оправданията ти, Картър. Станалото — станало. Нищо не може да върне съпруга ми.

— Но целта беше постигната, Леся. Ти най-добре знаеш какво означаваше тя за света. Не се съмнявам, че и Рей би го оценил.

— О, да, няма никакво съмнение. Но съпругът ми умря, а името му се превърна в синоним на предателство. Той умря за родината си, но тя го обяви за предател. Ето с какво не мога да се примиря.

— Ако можех да направя нещо, бъди сигурна, че щях да го направя. Но ръцете ми бяха вързани. Ако бях разкрил Роджър, щях да разкрия и себе си. И той прекрасно го знаеше. Може да е негодник, но съвсем не е глупав.

— Не пожела да се разкриеш, дори за да спасиш репутацията на най-добрия си приятел? Не пожела да рискуваш кариерата си? Може би Рейфилд наистина е бил твоят най-добър приятел, но ти едва ли си бил такъв за него.

— Признавам, че проявих малодушие и егоизъм, за да не загубя кариерата си.

— Да, малодушие и егоизъм! — презрително отсече тя. — А убийствата не бяха съгласувани с правителството, нали? Те бяха замислени от вас двамата с Роджър, а може би и от други хора, които са били доста далеч от ръководните постове в държавата. Знам, че няма да ми отговориш на този въпрос, но това е истината, нали? Разполагах с много години, през които я търсех.

Леся се облегна назад и го погледна. Самоувереността на Грей видимо беше разклатена.

— Роджър се опасяваше, че Рей ще го разобличи в момента, в който разбере, че операцията не е съгласувана на най-високо място — глухо рече той. — Истината е, че той действително щеше да го направи независимо от последиците за себе си.

— Тук си абсолютно прав. Съпругът ми беше човек с достойнство. Но него го убиха, а Роджър Симпсън направи забележителна кариера като сенатор на тази страна.

— Знаеш какво беше положението в онези години, Леся.

— Абсолютно същото като днес! — прекъсна го тя. Хората са се променили, но не и онези, които дърпат конците. Те продължават да говорят за по-добър свят, за тържество на правдата. Пълни глупости. Единственото им желание е да запазят властта си. Така е било и така ще бъде!

— Всъщност какво искаш? — попита Грей. — Сигурен съм, че действително си мислила за тази среща през последните няколко десетилетия.

— О, да, наистина съм мислила за нея. И прекрасно зная какво искам. Чаках трийсет години, за да ти го кажа в очите, подлецо! Сега ще мълчиш и ще слушаш. А после ще направиш точно каквото искам!

Грей я изслуша внимателно, след което стана да си върви.

— Ще получа ли оригинала и всички копия на този филм, ако изпълня исканията ти? — попита той.

— Няма да ги получиш — поклати глава тя. — Ще се наложи да разчиташ на думата ми, че ще ги отнеса в гроба. А вие със Симпсън можете да се смятате за късметлии. Спокойно можех да ви унищожа, което щеше да ме направи много щастлива. Но аз съм човек, който мисли и за други неща освен за своето щастие. Ето защо пощадих теб и онзи нещастник. А сега се махай. Не искам да те виждам никога повече. Между другото, може би трябва да предадеш нещо на доблестния сенатор…

— Какво?

— Чувам, че има амбиции за президентския пост.

— Да, възнамерява да се кандидатира.

— Кажи му, че ако не промени плановете си, ще се наложи да дава обяснения на американския народ относно съдържанието на този филм. Непременно му предай думите ми.

— Добре, ще му ги предам — кимна Грей. — Сбогом, Леся. Знам, че няма да ми повярваш, но още веднъж ще повторя, че дълбоко съжалявам за всичко, което се случи.

С повелително движение на ръката Леся се освободи от присъствието на човека, който много скоро щеше отново да поеме управлението на американската разузнавателна империя.

Снимката на Рейфилд Соломон беше свалена от Стената на срама в главната квартира на ЦРУ. Причината за този акт, разбира се, беше колкото тривиална, толкова и фалшива: „нови доказателства по случая“. След което ЦРУ просто засекрети въпросните „доказателства“. След сто години изследователите може би щяха да получат шанс да надникнат в тях. Рейфилд Соломон беше посмъртно удостоен с най-високото отличие на ЦРУ за оперативна работа, което означаваше, че името му и думата „предател“ никога вече нямаше да бъдат използвани в едно и също изречение.

Леся Соломон получи Ордена на свободата — беше първият руски шпионин, удостоен с него. И тук причините за наградата бяха засекретени, но въпреки това се превърнаха в основна новина. Стигна се дори дотам, че тя даде няколко интервюта, в които възхваляваше напредъка в руско-американските отношения. В края на всяко от тях не пропусна да каже, че съпругът й е трябвало да доживее този миг, тъй като е направил много за прекратяването на Студената война.

Както се очакваше, Сенатът одобри без проблеми кандидатурата на Грей за шеф на Националния разузнавателен център. Един хеликоптер го превозваше всеки ден от строго охранявания му дом в Мериланд до офиса му във Вирджиния. Животът му отново бе наситен с тайни операции и вземането на важни решения, от които зависеше бъдещето на света. Говореше се, че една дума на Картър Грей е достатъчна за дестабилизацията на правителства и цели държави. Той отново беше в стихията си.

Само най-близките му сътрудници забелязаха промяната у него. Картър Грей вече не беше човекът с огромно самочувствие и пълна нетърпимост към чуждите грешки. Понякога го заварваха да седи в кабинета си с празен поглед и някаква снимка в ръце. Никой не знаеше какво е запечатано на нея, тъй като тя се съхраняваше в личния му сейф.

На тази снимка той беше в компанията на Леся и Рейфилд Соломон — и тримата млади, жизнени и щастливи. Те имаха най-вълнуващата работа на света, защото рискуваха живота си за мира и сигурността на милиарди човешки същества. Обективът беше успял да хване чувството на близост и дори обич, което съществуваше между тях. Картър Грей често вадеше снимката от сейфа и всеки път очите му се навлажняваха.