Хладнокръвният Стоун

87

Симпсън говореше бавно и отчетливо по телефона, придържайки се стриктно към текста, който му бяха предложили. Опрял пистолет в главата му, Стоун внимаваше да няма никакви отклонения.

— Те искат среща, Картър — каза нервно сенаторът.

— Нямам представа за какво говориш — отвърна Грей. Кои са те?

— Знаеш кои са!

— Които и да са, предай им, че могат да използват записа на този разговор срещу когото пожелаят, но не и срещу мен.

— По дяволите, Картър! — избухна Симпсън. — Те ме държат като заложник.

— Ако искаш, мога да позвъня на 911 — хладно отвърна Грей. — Имаш ли представа къде те държат?

— Те искат нещо, което притежаваш.

— Така ли?

— Знаят за Рейфилд.

— Пак повтарям, че нямам представа за какво говориш.

— Разполагат със заповедите, които подписах. За тях имаш представа, нали?

— Не, нямам.

— Ти издаде тези заповеди, Картър!

— Слушай — въздъхна Грей. — Отново ще ти кажа, че не разбирам за какво става въпрос и по тази причина не ми е ясно каква сделка предлагаш.

— Да върнеш момчето, за да ме пуснат.

— Не, ще го върна срещу заповедите.

— А с мен какво ще стане?

— Не знам, Роджър.

— Те ще ме убият, ето какво!

— Съжалявам да го чуя. Но ти живя един доста продължителен и пълноценен живот. Къде искат да направим размяната?

— Господи, какъв мръсник си!

Стоун издърпа слушалката от ръката му.

— По-късно ще ти позвъним за мястото и времето — сухо каза той. — Ще получиш Симпсън без допълнителни условия, просто защото ми се повдига от него.

— Радвам се да чуя гласа ти, Джон. Знаеш ли колко затруднения ми причини напоследък?

— Май само за това живея.

— Надявам се, че няма да ми направиш някоя тъпа засада.

— По този въпрос се налага да рискуваш, Картър.

— А какво ще стане, ако не се появя?

— Заповедите ти за убийствата на Андропов и Черненко ще бъдат изпратени до петима души във Вашингтон, никой от които не можеш да наречеш свой приятел. След което ще дадем шанс на уважаемия сенатор да отърве кожата, като те накисне. Според мен той ще бъде един великолепен свидетел в съда.

— Нима наистина си въобразяваш, че някой ще ти обърне внимание след толкова много години?

— Можеш да не се появяваш, след като наистина мислиш така. В този случай ние просто ще изпратим заповедите по специален куриер и с това нещата ще приключат. Бъди жив и здрав, Картър.

— Чакай!

Последваха няколко секунди пълно мълчание.

— Не чувам нищо — каза Стоун.

— Откъде взе тези заповеди? Леся ли ти ги даде?

— Не ти трябва да знаеш. Но Роджър ги видя с очите си. Съдейки по пребледнялото му лице, той им отдава нужното значение.

— За разлика от теб и мен Роджър винаги е бил емоционален. Окей, Джон. Но ако наистина искаш да направим сделка, ще се наложи да подсладиш чая. Искам да ми дадеш оригиналния запис, който направи в Планината на смъртта.

— Това не е обект на сделка!

— Обект е и още как. Ти провали кариерата ми, но сега аз си я искам обратно. И не се опитвай да правиш копия. Отдавна разполагаме с техника, която може да установи това.

— А ако откажа?

— Наистина ли трябва да ти обяснявам последиците?

Стоун хвърли кос поглед към Фин и кимна.

— Добре. Ще ти звънна за времето и мястото. Гледай да се появиш лично, иначе няма сделка.

— В такъв случай искам аз да определя мястото.

— Знам, че искаш. Но именно по тази причина ще го определя аз. О, и да те предупредя. Ако нещо се случи с Дейвид Фин, ти си мъртъв, Картър!

— Вече не си това, което беше, Джон. А аз разполагам с петдесет мъже, които не са по-лоши от теб дори когато беше в най-добрата си форма.

— Брой ги четирийсет и девет — сухо отвърна Стоун. — Преди около месец се натъкнах на един от твоите най-добри мъже. Бивш член на „Три шестици“, превърнал се в шпионин.

Картър Грей остави слушалката и избърса потта от челото си.