Хладнокръвният Стоун

17

Един от агентите на ФБР поведе Стоун и Алекс Форд към останките от къщата на Грей.

— Експлозия на газ? — попита Форд.

— На такова прилича — отвърна агентът. — Само че аз не мога да разбера как се е стигнало до нея. Къщата е сравнително нова и разполага с модерни средства за защита.

Стоун гледаше руините, където беше гостувал преди часове.

— Къде е бил открит трупът му? — попита той.

— Съжалявам, но не мога да кажа. Останки от някакво тяло бяха открити в спалнята.

— Идентифицирахте ли ги?

— Достатъчно е да ви кажа, че водим следствие за убийство на собственика.

— А открихте ли шофьора, който ще потвърди показанията на Оливър?

— Изчезнал е — поклати глава агентът. — Беше служител на ЦРУ. Не знам каква е историята там. Разбира се, това означава, че вашите обяснения как ви е върнал вкъщи остават непотвърдени.

— Ако бях решил да взривя това място, едва ли щях да разтръбя, че отивам на среща с него, особено пък пред агент на Сикрет Сървис. И със сигурност нямаше да го направя същата вечер, в която съм го посетил.

— Фактът, че къщата е била взривена след вашето посещение, е основната причина да сте заподозрян — контрира агентът.

— Именно затова съм тук — отвърна Стоун. — Колкото по-бързо откриете истинския убиец, толкова по-скоро ще бъда изваден от списъка на заподозрените.

— Имало ли е и други хора? — попита Форд.

— Един пазач — кимна агентът, без да сваля очи от лицето на Стоун. — Изскочил от къщичката ей там и бил улучен от отломки, които са го подпалили. Спомня си, че някой го е съборил на земята и е изгасил горящите му дрехи. Припаднал от болки и се свестил едва в линейката. В момента се намира в клиника по кожни изгаряния в Анаполис, но ще се оправи.

— Значи все пак е имало други хора — отбеляза Форд.

Агентът продължаваше да фиксира Стоун, който вдигна ръце и пристъпи към него.

— Можете да ме проверите за изгаряния, ако желаете.

— Не е ли бил шофьорът? — забързано попита Алекс, хвърляйки предупредителен поглед към Стоун.

— Пазачът е изпитвал силни болки и е успял да забележи само, че е бил мъж — призна агентът. — Но ако е бил шофьорът, защо му е трябвало да бяга?

— Би побягнал, ако има нещо общо с взривяването — отбеляза Стоун. — В същата посока сочи и фактът, че в момента е изчезнал. Не искам да ви уча как да водите следствието, но върху това заслужава да се помисли.

— Помислили сме — намръщено отвърна агентът.

— Открихте ли нещо използваемо сред отломките? — попита Стоун.

— И да сме открили, едва ли ще ви докладваме.

Стоун се усмихна, обърна се и го видя.

— Е, след като не съм сред привилегированите, може би ще ми позволите да се разходя сред скалите. Но не ме изпускайте от очи, защото може да избягам.

Агентът го изчака да се отдалечи и се обърна към Алекс.

— Ще ви задам един въпрос като на колега. Кой, по дяволите, е този тип?

— Човек, на когото бих поверил живота си. И вече съм го правил.

— Ще ми разкажете ли?

— Не. Нещата са свързани с националната сигурност и са толкова странни, че едва ли ще ми повярвате.

— Каква национална сигурност, за бога? — възкликна агентът и отново огледа жалката фигура на Стоун. — Този човек ми прилича на бездомник.

— Всъщност работи в едно гробище — поясни Форд.

Агентът поклати глава и последва Стоун към скалите.

— Вече го проверихме — подвикна той, видял го да спира пред разпределителното табло. — Това беше първата ни работа.

— И?

— Работи нормално, няма следи от насилствено отваряне.

— Не би трябвало да има, ако човекът е знаел какво прави. Оттук се регулира налягането на газта, нали?

— Вероятно. Но налягането беше нормално.

Стоун си спомни широкия прозорец с изглед към скалите в кабинета на Грей. Нещо не беше наред.

— След като може да се повиши, значи може и да се върне в нормални граници — отбеляза той, обръщайки се към агента.

— Сигурно — сви рамене онзи. — Друго велико откритие?

— Да си представим, че налягането на газта се повишава до максимум и чупи предпазните вентили. Къщата ще се напълни с газ за броени минути.

— Но някой трябва да възпламени тази газ, нали?

— Една искра ще бъде достатъчна.

— Вярно е. Всеки момент тук ще пристигнат специално обучени кучета. Ако не открият следи от динамит или С4, може би ще трябва да обърнем по-голямо внимание на версията за газова експлозия.

Паметта на Стоун изведнъж се проясни и той побърза да се върне при Алекс.

— Какво ти хрумна? — попита агентът.

— Пълниш къщата с газ, повишавайки налягането от онова разпределително табло. Една искра е достатъчна, особено ако Грей е заспал. Не искаш той да подуши газта, за да имаш време да избягаш. За целта поставяш човек ей там, на скалите, на около двеста метра зад къщата. Той изстрелва един запалителен патрон в прозореца. Куршумът пробива стъклото и се възпламенява. Криминалистите трябва да търсят парченце оцветен метал. Запалителните патрони задължително са с оцветен връх, за да не бъдат сбъркани.

Алекс замислено кимна.

— Но как е избягал? Входът е бил охраняван. Освен ако пазачът, който е получил изгарянията, е припаднал и не е видял как някой се промъква покрай него.

Обърнаха се и тръгнаха към агента.

— Някакви следи в горичката отсреща? — попита Стоун.

— Не, прегледахме я много внимателно. Никакви следи. Ако някой е направил опит да стигне до главния път през нея, със сигурност би трябвало да остави такива.

— А ако е тръгнал направо по пътя?

— Едва ли. Пропуснах да спомена, че пазачът е забелязал посоката, в която се е оттеглил спасителя му. Към скалите, а не към пътя.

Стоун пое натам, следван от останалите.

— Значи е изчезнал оттук — замислено рече той. — А вероятно и е проникнал по този път.

Агентът внимателно надникна надолу.

— Отвесна скала, висока най-малко десет метра — констатира той.

— Не е точно така. Ако знаеш къде да се хванеш, спокойно можеш да я изкачиш.

— Добре, приемам. Но как се е върнал?

— Предполагам, че е скочил, тъй като не виждам нищо, за което може да се върже въже.

— Невъзможно — поклати глава агентът, насочил поглед към пенещата се вода в подножието на скалите.

— Напротив — промърмори Стоун. Преди трийсет години съм го правил, добави мислено той. Само че скалата беше висока петнайсет метра и по мен стреляха.

Качиха се в колата и потеглиха обратно към Вашингтон.

— Добра работа за една сутрин — похвали го Алекс.

— Да разбереш как е било извършено взривяването не означава, че можеш да идентифицираш изпълнителя — отвърна Стоун. — Картър Грей имаше много врагове.

— Несъмнено. Някакви предположения? — погледна го Алекс. — Той все пак те е поканил поради някаква причина.

Стоун се поколеба. Не искаше да има тайни от Алекс, но понякога честният отговор не бе най-доброто решение.

— Мисля, че няма връзка — каза той.

Веднага забеляза недоверието на Алекс, но предпочете да замълчи.

Зарея поглед към панорамата зад стъклото. Трима от старите му колеги, с които бе работил преди десетилетия, бяха мъртви в рамките на подозрително кратък период. А Картър Грей го беше извикал, за да го предупреди. След което още същата нощ някой го беше взривил. По всяка вероятност онзи, който бе успял да открие и ликвидира бившите професионални убийци въпреки безупречното им прикритие. Да не говорим за самия Картър Грей, който нямаше равен в мерките за сигурност.

Без съмнение човек с такива способности щеше да открие истинската самоличност и на Оливър Стоун. За да ликвидира и него.

Което май ще е заслужено, помисли си той.