Хладнокръвният Стоун

73

Фин, Леся и Стоун дълго се гледаха, без да помръднат. После старицата сподавено изруга и се надигна от леглото си. Грабна дървената кутия от нощното шкафче, готова да я стовари върху главата на неканения гост.

— Джон Кар — каза презрително тя. — Какво търсиш тук, мръсен убиецо?

— Един човек ви подслушваше в коридора — обясни Стоун. Гледаше Фин, без да обръща внимание на Леся. — От изражението му беше ясно, че разбира нещичко от разговора ви. Избяга в момента, в който ме зърна. „Случайно“ надникнах в стаята, от която излезе. Вътре имаше друг, който очевидно охранява болния.

Лицето на Фин запази каменното си изражение.

— Кой беше този човек? — попита той.

— Едно време в ЦРУ ги наричахме „пазители на тайните“. Охраняват агенти с мозъчни увреждания, които неволно биха могли да изпуснат секретна информация. Стоят при тях, докато оздравеят или умрат. Мисля, че този върши именно това.

— ЦРУ е тук?! — смаяно промълви Леся.

— Според мен другият е негов колега, чиято смяна е свършила — бавно каза Фин. — И неволно е чул какво си говорим.

— Езикът ви е достатъчно прикритие — поклати глава Стоун. — Почти никой не може да ви разбере.

— Но ти можеш? — погледна го любопитно Фин.

— Когато работиш някъде, си длъжен да знаеш езика — кимна Стоун. — Затова повтарям, че трябва да се махаме, и то веднага.

Фин се обърна към майка си, която продължаваше да гледа Стоун с дълбока омраза.

— А защо трябва да ти вярваме? — попита той. — Това може да е обикновен капан.

— Точно така, капан! — натъртено каза Леся. — Същият, който е заложил и на баща ти!

— Ако беше капан, просто щях да изчакам да си тръгнеш — спокойно отвърна Стоун. — И да те гръмна някъде по пътя за летището. Местността е гориста и предлага достатъчно удобни места за засада. За майка ти ще кажа само едно: това място не се охранява достатъчно добре. Дори вратите не се заключват. Една възглавница на лицето, кратка борба и е издъхнала. — Раменете му леко се повдигнаха. — Ако работех за ЦРУ, нямаше да ви предупреждавам, а просто щях да им позволя да ви приберат.

— Как изобщо се озова тук? — попита Фин.

— Проследих те от Вашингтон. Сутринта те засякох пред офиса на сенатор Симпсън и трябва да отбележа, че изглеждаше доста подозрително.

— Едва ли — поклати глава Фин.

— Е, не и за аматьорите. Но аз все пак имам професионален тренинг.

— А ти какво си търсил около офиса на Симпсън?

— Един човек ми каза пряко волята си, че въпросът за Рейфилд Соломон отново е актуален за ЦРУ.

— А защо? — загрижено попита Фин.

Стоун внимателно го огледа. Момчето определено прилича на мен, когато бях млад, помисли си той, помълча още малко и каза:

— Когато убиваш за отмъщение, искаш жертвата да знае защо го правиш. Това става по два начина: или предварително й изпращаш нещо, или й го даваш в последния момент, преди да натиснеш спусъка. Мисля, че точно така е станало с Бингам, Коул и Синсети. Също и с Картър Грей, който е бил наясно, че всичко е свързано с Рейфилд Соломон. За съжаление той успя да се отърве.

— Какво?! — кресна Леся и изпепели с поглед сина си.

— Картър Грей е жив, така ли? — спокойно попита той.

— Да — кимна Стоун. — А човекът, който преди малко избяга оттук…

— Ще отнесе новината на Грей — довърши вместо него Фин, измъкна сака на майка си изпод леглото и започна да прибира вещите й.

— Хей, какво правиш? — попита Леся.

— Трябва да бягаме! — отвърна Фин и я хвана за ръката.

— Къде?

— По-далеч оттук — рече Стоун.

— Самолет? — обърна се да го погледне Фин.

— Сигурно вече са завардили летището — поклати глава Стоун. — Надявам се, че все още не знаят за мен. Ще наема кола от летището и след двайсетина минути ще ви взема от онази крайпътна горичка, за която споменах преди малко.

— Не му се доверявай, Хари! — каза на руски Леся. Той уби баща ти!

— За съжаление е вярно — отвърна на руски Стоун. — Аз командвах отряда, който ликвидира съпруга ти. Днес вече знам, че е бил невинен. Аз също изгубих жена си и дъщеря си като благодарност за вярната ми служба. През последните трийсет години се опитвам да поправя някои неща, но времето няма да ми стигне за всичко. Наясно съм, че нямате никакви основания да ми вярвате. Но съм готов да се закълна, че ще пожертвам живота си, за да ви спася.

— Защо? — остро попита Леся. — Защо си готов на подобно нещо?

Отново говореше на английски и гласът й звучеше малко по-спокойно.

— Защото изпълнявах сляпо заповедите. Защото отнех един човешки живот без никакво право. И защото сте страдали твърде много.

Пет минути по-късно тримата се измъкнаха през задния изход на санаториума. Оказа се, че с помощта на бастуна Леся успява да върви с доста прилично темпо и съвсем не приличаше на кретащата старица, която бяха свикнали да виждат хората тук.

Стоун ги остави в горичката, забърза към летището и нае кола. Не му беше трудно да забележи повишената бдителност на охраната и притеснението му нарасна. Стигна до горичката, прибра майката и сина и потегли на път. Фин седна до него с туристическа карта в ръце и започна да му дава указания. След дълга обиколка по второстепенни пътища най-сетне излязоха на междущатската магистрала.

— А сега накъде? — попита той.

— Към Вашингтон — отвърна Стоун.