Хладнокръвният Стоун

40

Открили, че Милтън е бил в хотела срещу „Помпей“, двамата служители на Багър проведоха кратък разговор с дежурния администратор и с масажистката Хелън, която го беше обслужила. Изправени очи в очи с горилите на Багър, те предпочетоха да им разкажат всичко. От разговора стана ясно, че Милтън не е нито ченге, нито агент на ФБР. Минути по-късно тази информация стана достояние на Джери Багър.

— Приберете го заедно с приятеля му! — заповяда той. — Изцедете всичко от тях и ги ликвидирайте! Направете го така, че Долорес да научи какво е станало. Ако и това не я накара да млъкне завинаги, ще бъда принуден да прибегна до други начини!

Горилите потеглиха към крайградския мотел, където по сведенията на разузнавателния екип бяха отседнали Милтън и Рубън.

Не след дълго спряха на паркинга и слязоха от колата. Милтън и Рубън бяха настанени в стая 214 на втория етаж.

Проникването стана светкавично. Изправен пред леглото, Милтън си събираше багажа.

— Ето те и тебе, жалко копеле! — изрева единият от хората на Багър. Но това беше всичко, което успя да каже, тъй като ченето му изпука от могъщия юмрук на Рубън. В следващия миг тялото му рухна на мокета. Без да губи нито секунда, Рубън сграбчи другия, вдигна го във въздуха и го блъсна в стената. За по-сигурно му заби един лакът в тила и го пусна да падне на пода.

Първата му работа беше да прерови джобовете на нападателите за ключовете от колата, а втората да извади пълнителите на пистолетите им. Документите им сочеха, че са служители на казино „Помпей“. В момента, в който бе видял техния хамър, Рубън беше влязъл в банята, готов за контраатака.

— Как разбра, че идват за нас? — попита Милтън, зяпнал изпадналите в несвяст мъже.

— По пътя на елементарната логика — отвърна Рубън. — След като са убили онова момиче Синди, със сигурност са държали под око и майка й. Снощи са те видели да разговаряш с нея, проследили са предишните ти действия и са разбрали, че се интересуваш от Роби Томас. След което Багър им е заповядал да ни дойдат на гости.

— Добри разсъждения — погледна го с уважение Милтън.

— Ненапразно съм бил десет години във военното разузнаване. Хайде да тръгваме.

Натовариха багажа в пикапа и пет минути по-късно се носеха на юг с максималната скорост, на която беше способна старата бричка.

— Страх ме е, Рубън! — простена Милтън, когато излязоха на междущатската магистрала.

— Че как няма да те е страх, когато аз самият напълних гащите!