Хладнокръвният Стоун

91

Сърцето на Фин изтръпна при вида на Милтън, който се появи в залата между двама от хората на Грей.

Свит зад бетонния парапет на балкона, Стоун бавно отмести пръст от спусъка. Лесно би могъл да елиминира момчетата, които държаха Милтън, но не знаеше разположението на останалата част от отряда на Грей. А в момента това беше най-важното.

— Мисля, че размяната приключи — обади се Фин.

— Не, Хари — поклати глава Грей. — Тя едва сега започва.

След тези думи той се изтегли назад заедно със Симпсън и кимна на хората си. Скрит зад дебелата стена, сенаторът очевидно набра кураж и извика:

— Между другото, Джон, аз лично заповядах удара срещу теб. Никой не може да напуска „Три шестици“ по собствено желание. Съжалявам, че тогава не успяхме да те пипнем, но който умее да чака, винаги печели.

Стоун насочи поглед към мястото, откъдето долетя гласът на Симпсън. Мръсникът беше проявил достатъчно съобразителност и в момента беше извън обсег. За миг на Стоун му причерня пред очите, но бързо се окопити. Той беше длъжен да изпълни задачата независимо от приказките на Симпсън. Надигна се и хукна към електрическата макара, която бяха подготвили предварително.

В същото време Фин блъсна Дейвид на пода, измъкна оръжието си и се просна до него. Миг по-късно отгоре с грохот се стовари преграден панел с метална конструкция, а Стоун светкавично се върна на избраната позиция.

Изчисленията им се оказаха изключително точни. Панелът падна на половин метър от Фин и Дейвид и почти се разцепи, но това не им попречи да се скрият зад него.

Останали без противник, хората на Грей насочиха дула към Милтън, който изведнъж се оказа единствената им мишена. Миг по-късно рухнаха на цимента, улучени от куршумите на Стоун, изстреляни в бърза последователност.

Секунда по-късно ръката му се протегна към електрическия прекъсвач на дълъг кабел, който лежеше на парапета до него. Залата потъна в мрак.

Следващата маневра беше рискована, но той я изпълни успешно, защото помнеше наизуст стъпалата и завоите, по които трябваше да премине. Заряза укритието си зад парапета и се понесе напред, приведен към пода. Миг по-късно се метна върху плоската количка на ролкови лагери, която бяха намерили в близкия склад — от онези, които автомонтьорите използват за влизане под колите. Помагайки си с ръце, той бързо я насочи към мястото, на което стоеше Милтън. Според първоначалния план с нея трябваше да бъдат изведени Фин и момчето, но в момента Милтън се намираше в най-непосредствена опасност.

— Прикривай ме, Хари! — извика той.

Фин моментално реагира и започна да стреля.

Стоун примигна, за да нагоди зрението си към мрака, след което бързо продължи напред. Количката се блъсна в някакъв труп и Стоун сръчно смъкна прибора за нощно виждане от колана му.

— Милтън! — извика той, докато надяваше прибора на главата си.

— Тук съм — обади се със слаб глас приятелят му.

Стоун включи прибора и се обърна надясно. Милтън лежеше на два метра от него, прикрил главата си с длани, почти скрит под тялото на втория охранител.

— Ранен ли си?

— Не.

Стоун го издърпа изпод трупа на въоръжения мъж, качи го на количката и двамата заедно се плъзнаха към стълбите за балкона. През това време Фин продължаваше да ги прикрива с интензивна стрелба, изпразвайки втори пълнител.

— Ще те заведа при Анабел — поясни с нисък глас Стоун. — Тя ще те прехвърли в сградата на Конгреса заедно с Дейвид. През вентилационната шахта. Малко е тесничка, но ще се справиш.

— Не мога, Оливър! — простена Милтън.

— Защо?

— Защото страдам от клаустрофобия.

— Ох, добре — въздъхна Стоун. — В такъв случай ще те взема с мен.

— Но без тесни пространства, моля те! — нервно каза приятелят му.

— Тук всички пространства са тесни, Милтън! — изгуби търпение Стоун. — Видя ли колко човека е довел Грей?

— Дванайсет.

— Е, значи вече са десет.

Предстоеше им да пресекат едно доста широко открито пространство, което хората на Грей несъмнено наблюдаваха със специалното си оборудване. Но Стоун разчиташе именно на това. Приборите за нощно виждане бяха чудесно изобретение, но имаха и своята ахилесова пета. Той свали своя, протегна ръка към прекъсвача и с рязко движение го натисна.

Осветлението се включи, разнесоха се викове на болка. Когато човек с прибор за нощно виждане бъде облян от ярка светлина, той ослепява поне за една минута, и то по доста неприятен начин.

Стоун сграбчи ръката на Милтън и го повлече след себе си.

Миг след като пресякоха помещението и се скриха зад ъгъла, хората на Грей откриха хаотична стрелба. Стоун заповяда на приятеля си да не мърда от стената и хукна обратно. Фин и синът му все още бяха зад панела, приковани към пода. Съобразявайки със светкавична бързина, Стоун скочи на мотокара, натоварен с вентилационно оборудване, и тръгна към тях. Куршумите зачаткаха по дебелата стомана, която влезе в ролята на надежден щит.

Под прикритието на този щит тримата отново прекосиха откритото пространство и се присъединиха към Милтън. След бясно тичане по недовършени коридори и през зеещи врати те най-сетне стигнаха до мястото, където ги чакаше Анабел, и й предадоха ужасеното момче.

— Ти пък какво правиш тук?! — взря се изненадано в Милтън тя.

— Дълга история, но сега нямаме време за нея — отвърна Стоун. — Вие с Дейвид влизате в шахтата, а Милтън ще остане с нас.

Фин прегърна разплакания си син, който се вкопчи с две ръце в него. Изминаха няколко скъпоценни секунди, докато се освободи и го побутне към Анабел.

— Трябва да помогнеш на майка си — тихо рече Фин. — Аз скоро ще дойда при вас.

— Ще те убият, тате! — изхълца момчето. — Ще те убият!

— Бъди спокоен, бил съм и в по-тежка ситуация — каза Фин и направи опит да се усмихне.

Анабел пристъпи към Стоун и стисна ръката му между дланите си.

— Не умирай, Оливър! — прошепна тя. — Моля те, не умирай!

Мъжете й помогнаха да влезе във вентилационната шахта, след което сториха същото и с Дейвид. После Фин поведе Стоун и Милтън по един успореден коридор, построен с цел да изведе работниците от обекта в случай, че изходът на Центъра за посетители е блокиран.

Не след дълго стигнаха до заключената врата в дъното на коридора. Стоун разби бравата с един точен изстрел и пред тях се появи дълъг и тесен пасаж.

— Оттук ще стигнем до Джеферсън Билдинг — поясни Фин.

— Много добре — кимна Стоун. — От Кейлъб зная как можем да се измъкнем оттам. Ти си пръв, Хари. Нашият приятел ще бъде в средата, а аз ще бъда най-отзад.

— Сигурни ли сте, че е безопасно? — попита Милтън и уплашено надникна към тъмния пасаж.

— Абсолютно — кимна Стоун. — Това място е толкова безопасно, колкото…

Думите му бяха прекъснати от оглушителен изстрел. В първия момент не разбра откъде идва той. Не видя нито кога Фин се е прицелил, нито падането на снайпериста. Видя единствено лицето на Милтън. Очите му леко се разшириха, но изненадата му сякаш не беше особено голяма. Тялото му бавно се прегъна и падна на колене, от устата му потече кръв.

— Оливър? — прошепна той, после рухна по очи на пода. Огромната дупка в гърба му се пълнеше с тъмна течност.

През живота си Стоун беше виждал много рани като тази, всичките фатални.

Милтън Фарб беше мъртъв.

— Мили боже! — прошепна Фин, свел поглед към трупа.

Стоун коленичи, вдигна приятеля си и го пренесе в съседното помещение. Там внимателно го положи на цимента, затвори безжизнените му очи и скръсти тънките му ръце на гърдите. После стана, стисна пушката и тръгна напред, без да поглежда Фин. Но посоката, в която се придвижваше, беше обратно към централната зала, а не към сигурността.

Очите на Хари Фин се заковаха във вратата, която водеше към Джеферсън Билдинг и свободата. Синът му беше в безопасност. Ако тръгнеше веднага, скоро щеше да го настигне. Оттук нататък битката не беше негова. Джон Кар беше убил баща му. Не му дължеше нищо.

Той спаси мен, майка ми и Дейвид. За всичко това съм му задължен.

Грабна пушката и хукна след Оливър Стоун.