Игри на злото

Деветнайсет

— Сериозно ли говориш, началник? — попита тихо Стейси.

Утвърдително кимване.

— Снощи проверихме видеоматериалите. Определено се вижда човешки силует — Ким посочи с брадичка Брайънт. — После двамата със сержанта се върнахме на място и направихме възстановка: снимахме повторно мястото при същото осветление със същата камера. Категорични сме, че при заснемането на филма от Дън в помещението е имало и втори човек.

Досън ядно блъсна една от папките на бюрото си.

— Дръж се като възрастен, Кев! — озъби се Ким.

Детективът пламна и извърна очи.

— Прощавай, началник.

Ким се обърна към Стейси, която все още гледаше ядосано към Досън.

— Разбери всичко за съседите на Ленард Дън, за членовете на семейството му, за всички хора, с които някога е работил, с които е разговарял или с които просто се е разминавал в автобуса. Искам да знам дали някой от тях е в Списъка — така наричаха в полицията националния регистър на сексуалните насилници.

Първият сигнал за съмнение, че върху момиченцата Дън е упражнявано насилие, беше подаден от една грижовна и проницателна начална учителка. Фокусът на разследването обаче беше поставен само и единствено върху бащата, затова, когато го арестуваха, решиха, че случаят е приключен. Мамка му, сега трябваше да тръгнат на лов за втори извратен тип, явно замесен в историята.

— Кев, искам да разпиташ повторно всички свидетели, особено съседите. Ако някой редовно е гостувал у семейство Дън, от другите къщи със сигурност са го забелязали. Ясно ли е?

— Ами Уенди Дън? — обади се Брайънт.

Ким поклати глава. Още не. Но и нейното време щеше да дойде.

— Подозираш ли някого, началник? — попита Стейси.

О, подозрения не липсваха, но инспекторката нямаше намерение да ги споделя на този етап.

Вместо това се обърна към Брайънт.

— Хайде, колега. Имаме да доизпипваме нещата.