Игри на злото

Двайсет и две

— О, я стига, Брайънт. Защо ще се съгласява да свидетелства срещу собствената си пациентка? — попита Ким, когато се върнаха в управлението.

Брайънт сви рамене и отвори кутията с обяда си. Огледа внимателно съдържанието й, макар че то всеки ден беше все едно и също: ябълка, сандвич с шунка и кашкавал и подсладено кисело мляко.

— Сигурно я загриза съвестта.

Ким премълча. Досещаше се, че сержантът е покорен от елегантната, привлекателна жена с подкупваща усмивка. Дори Ким не можеше да отрече, че личността на терапевтката излъчваше определено очарование, но положително нещо у нея не беше наред. С Брайънт я бяха посетили в качеството й на специалист, с цел да съберат още информация за задържаното момиче. В края на краищата се бяха сдобили с тази информация, но Ким не можеше да се отърве от усещането, че бяха получили повече, отколкото бяха поискали.

Също така Ким ясно беше почувствала, че вроденият й инстинкт да долавя емоциите на човека срещу себе си блокира в секундата, в която влязоха в кабинета на доктор Тори. По ирония на съдбата въпреки собствената си емоционална студенина Ким беше изключително възприемчива към емоциите на околните, но в присъствието на Алекс просто не беше доловила нищо. Никакви чувства.

— Божичко, началник, какво те тревожи? Жената отговори на въпросите и се съгласи да свидетелства. Браво на нас, справихме се.

— А красотата и флиртаджийските усмивчици изобщо не ти повлияха, така ли?

— Ни най-малко — Брайънт държеше сандвич в едната си ръка и химикалка в другата. — Вярно, хубава жена е, малко кльощава за моя вкус, но, доколкото знам, да бъдеш красив не е противозаконно. Искам да кажа, като цяло ми се стори, че си разбира от работата. Тия дипломи на стената човек не може да си ги разпечата от Интернет.

— Не казвам, че ни мами…

Брайънт захвърли химикалката.

— А какво казваш? Докторката ни каза всичко, което искахме да чуем. Вече знаем, че Рут Уилис не е убила в състояние на временна невменяемост и от прокуратурата ще ни бъдат вечно признателни. Случаят е желязно подсигурен. Презастраховани сме отвсякъде и аз просто не виждам проблем.

Ким потърка брадичката си. Сержантът беше напълно прав, но дълбоко в корема й интуицията продължаваше да я гризе.

— И защо я захапа така на излизане? — попита Брайънт.

— Просто отбелязах един факт.

— Тя е лекар, не Господ. Откъде би могла да знае какви ще ги натвори Рут?

Ким виждаше как раздразнението се отразяваше и на външния вид на сержанта: сакото му стоеше накриво, вратовръзката му беше разхлабена, а най-горното копче на ризата — разкопчано.

Но това не я спря.

— Тя е психиатър. Експерт по начините, по които работи съзнанието. Все е трябвало да се досети, че е възможно Рут в определен момент да потърси отмъщение, не мислиш ли?

Брайънт дояде първия сандвич и си изтри устата.

— Не, не смятам. Поръчаха ни да съберем информация за нуждите на обвинението. Още отначало ти беше убедена, че убийството е предумишлено. Разследването потвърди, че си права, но ти не мирясваш и продължаваш да подозираш в някакви черни задни мисли всеки, който иска да помогне. Не всички хора са лицемерни и зли, началник — сержантът въздъхна дълбоко. — Слизам до кафенето да взема нещо за пиене.

Когато Брайънт се върна, нещата между него и Ким вече бяха изгладени. Както винаги.

Междувременно инспекторката реши на първо време да се задоволи с едно търсене в Гугъл. Въведе пълното име на терапевтката и в отговор получи дванайсет препратки. Започна от най-горната.

Десет минути по-късно беше посетила уебсайта на терапевтичната практика на доктор Торн и беше научила що за статии беше писала и публикувала Алекс. Освен това се запозна с благотворителните каузи, в които беше ангажирана терапевтката, разгледа и сайтовете, в които тя предлагаше безплатни онлайн сеанси.

Когато Брайънт се върна, Ким вече си беше дала сметка, че той е напълно прав. Търсенето в мрежата не беше довело до нищо. Трябваше да спре да мисли за доктор Александра Торн.

Засега.