Игри на злото

Седемдесет и четири

Ким слезе от мотоциклета и изпъшка в мрака. Днешният ден се очертаваше безкраен. Не можеше дори да си спомни кога за последно беше видяла сградата на участъка, но сега тя й се стори като роден дом. Още по-мил й се видя мъжът, който я чакаше пред входа.

Мокрите дрехи все така лепнеха по тялото й и я караха от време на време да потреперва.

При всяко движение тялото й виеше от болка и умора. По разхлабената превръзка на ръката й беше избило кърваво петно.

Ким си мечтаеше за дълга, топла вана и почивка на дивана в компанията на Барни, но на първо време тази мечта щеше да почака.

— Господи, Ким…

Никакъв чин, забеляза Ким, само малкото й име.

Мъжът с ужас я огледа от глава до пети и понечи да каже нещо.

Тя вдигна ръка и го спря.

— Недей… Просто недей.

Мъжът кимна и преглътна майтапите за външния й вид, които вече бяха на върха на езика му.

— Тук ли са? — попита Ким, а партньорът й отвори вратата на участъка.

Беше му се обадила от телефона на Дейвид, за да го инструктира.

— Тук са, но все още не разбирам какво…

— Ще разбереш — прекъсна го пак инспекторката. Не възнамеряваше да дава повторни обяснения.

Брайънт я последва, а тя го заведе в онова помещение, в което се беше наложило да влезе само преди няколко дни.

Отново премина през лабиринта от шкафчета и стигна до уреченото място. Единствената разлика от последната им среща беше, че сега и двамата полицаи стояха прави.

И двамата носеха дънки и спортни блузи.

— За малко, момчета. Почти успяхте да ме заблудите — произнесе Ким и се облегна на едно от шкафчетата. Тялото й беше благодарно и за тази опора.

— Но не докрай.

Лицето на Дженкс беше аленочервено. През дънките си личеше как треперят коленете му. Той се отпусна безсилно на пейката.

— Какъв точно беше планът, когато удари Дън? Да попречиш на случая му да стигне до съда?

Дженкс се поколеба за секунда.

— Не… просто ми причерня… Все мислех за момиченцата…

— Млъквай, Дженкс. Не говоря на теб — и Ким се обърна към полицая, който чакаше пенсионирането си.

— Тебе питам, Уайли.

И последната капка кръв се беше отдръпнала от лицето на възрастния мъж.

— Не Дженкс е ударил Дън, но ти го остави да поеме вината. Ти си нанесъл удара, а после си убедил колегата си да направи фалшиво признание, за да не си загубиш пенсията.

Инспекторката пак се извърна към Дженкс.

— С това обяснение ли те нави да се съгласиш? Каза ти, че не е успял да се овладее, защото все мислел за горките момиченца?

Дженкс кимна, веждите му се свъсиха, докато местеше очи от Ким към Уайли.

— Добре те е метнал, колега — издума инспекторката. — Пенсията няма нищо общо. Той също е бил в онова мазе.

Ченето на Дженкс увисна и той неволно заклати глава. Ким нямаше сили да го убеждава.

Трябваше да узнае само едно.

Тя с усилие се примъкна през помещението и се изправи на сантиметри от Уайли.

Втренчи се право в очите му. И прочете в тях истината.

— Докосвал ли си ги?

— Кълна се… не съм аз… Не знам…

— Отвори си шкафчето, Уайли.

Мъжът си даде сметка, че всяка съпротива е безсмислена.

Ким протегна ръка.

— Или го отвори ти, или ми дай ключа.

Уайли извади ключа от джоба си с трепереща ръка.

Ким го взе и го превъртя в ключалката.

В претъпканото шкафче на закачалки висяха ризи и сака. На пода бяха струпани ботуши и светлоотразителни жилетки. Но Ким посегна към най-високия рафт.

Пръстите й напипаха книгата. Тя я извади и я показа на Брайънт.

— „Най-дългият път“ — прочете той и поклати глава.

— Ти си го познавал! — кресна Дженкс. — Когато отидохме в дома му по онзи сигнал, той се обърна към теб на малко име — по тона му личеше колко е смаян. — Тогава някак си не схванах, но сега се сещам. Ти го познаваше!

Младият полицай се надигна от пейката, но Брайънт вече беше до него.

— Шибано копеле! — изкрещя Дженкс, когато сержантът му препречи пътя.

Ким се обърна пак към Уайли.

— Пак те питам: докосвал ли си ги?

Тъкмо беше решила, че яростта в гърдите й се е изляла до капка. Но когато коляното й се сви, готово да се забие в слабините на мъжа, Ким разбра, че й е останала още малко в запас.

— Докосвал ли…

— Не… не… не… — заповтаря Уайли, докато изтриваше капките пот от брадичката си. — Исках само да видя. От любопитство. Кълна се, че не съм…

Ким отстъпи, защото й се зави свят и към гърлото й се надигна жлъчка. Още една дума и щеше да го довърши.

— Сержант! — провикна се тя към входа на съблекалнята.

Сержант Травис веднага се появи.

— Тежка нощ, госпожо — рече, а в гласа му се долавяше усмивка.

Тя му кимна утвърдително. Ето че отлично се разбираха.

— Моля те, разкарай тази гадина от очите ми.

— С удоволствие, госпожо.

Ким рухна на пейката до Дженкс. Ръцете на младото момче още се тресяха от гняв.

— Ще те плеснат през ръцете, задето си участвал в тая работа, Дженкс. Но после те чака кариера при нас.

— Благодаря ви. Но как се досетихте?

— Вярно, началник, как се сети? — повтори и Брайънт.

Ким улови едната ръка на Дженкс и обърна дланта му надолу.

— Когато говорихме тук предния път, ти се държеше за главата. Кокалчетата ти бяха здрави: нито белези, нито подуто. А Уайли беше пъхнал ръце в джобовете си.

— И само по това разбра истината? — потърка брадичка Брайънт.

— Не само. Когато ти спомена заглавието на книгата от читателския клуб, се сетих, че съм чувала или виждала някъде това заглавие.

Ким не спомена очилата за четене, нито факта, че, когато двамата полицаи са се отзовали на сигнала, Уайли е побързал да изтика Дън в кухнята, а после си е позволил дори да заведе децата да си легнат. Нищо чудно, че Уенди Дън не се е досетила. Ами че той е бил шибан полицай, как да го заподозре?!

Инспекторката се обърна към Дженкс.

— Като се разделихме предния път, Уайли ме настигна в коридора, само за да ми повтори още веднъж, че ти си виновен. Подхвърли, че си знаел и къде се намира домът на семейство Дън. Знаех, че човекът в мазето е бил някой, когото момиченцата са познавали, а когато осъзнах, че не ти си ударил Дън в ареста, разбрах, че под подозрение остава само един човек. През цялата си кариера Уайли не е проявявал насилие към никого, а Дън не е първият педофил, с когото си е имал работа, така че, щом го е нападнал, помежду им е имало нещо сериозно.

— Божичко, началник, доста далечно предположение…

— Оставям на теб да доизясниш подробностите. Ти ще го разпиташ.

— С огромно удоволствие.

Ким се изправи с голямо усилие.

— Но първо би ли ми направил една огромна услуга?

— Естествено.

— Закарай ме у дома.