Игри на злото

Седем

Рут Уилис стоеше в сенките до входа на магазина, без да изпуска от поглед парка. Студът от земята се просмукваше през подметките й и проникваше нагоре по краката й като леден шиш. Въздухът вонеше на урина. Пластмасовата кофа от дясната й страна преливаше от отпадъци. По асфалта се въргаляха фасове и празни опаковки от чипс.

Визуализацията изпъкваше кристално ясна в съзнанието й. Сякаш Алекс и сега стоеше до рамото й.

Не се криеш в сенките и не се страхуваш.

Беше обърнала гръб на страха; изпитваше само онова напрегнато въодушевление, с което някога бързаше да провери оценките от изпитите си. Преди, когато още беше нормален човек.

Не дебнеш с ужас да го видиш как излиза от бара, напротив — нямаш търпение да го видиш.

Дали и той е чувствал същото вечерта, когато отне светлината й? Дали и той е потръпвал от възбуда, докато я е наблюдавал как излиза от супермаркета? Дали и той е усещал как до краен предел го изпълва мисълта, че правото е на негова страна?

Иззад ниската ограда на парка излезе една фигура и застана пред кръстовището. Светлината от уличната лампа огряваше мъжа, а до него — кучето. Движението по улицата понамаля, но мъжът изчака да светне зелено, за да пресече двете ленти. Точно по правилата.

Вече не си жертва. Чувстваш се силна, уверена, правото е на твоя страна.

Мъжът се изравни със скривалището на Рут и спря. Момичето замръзна. На три метра от нея мъжът се наведе и застъпи с крак каишката на кучето, за да завърже връзките на дясната си обувка. Беше толкова близо! Кучето гледаше право към нея. Дали я виждаше? Рут не можеше да прецени.

Уверена си и напълно контролираш ситуацията.

За секунда момичето се изкуши да се втурне напред, да забие ножа в извития гръб на мъжа и да го види как пада по лице на земята, но се удържа. Във визуализацията върховият момент настъпваше в страничната алея. Трябваше да се придържа към плана. Само тогава щеше да се освободи. Само тогава щеше да си върне светлината.

Ти си просто сама жена, която върви по улицата след един възрастен мъж, без да се бои.

Рут излезе от сенките и тръгна на няколко крачки след мъжа. Приглушеният звук от стъпките на обутите й в маратонки крака изчезваше напълно под шума от профучаващите по улицата автомобили.

В тихата странична алея обаче стъпките й я издадоха. Мъжът долови присъствие зад гърба си, тялото му се стегна, но той не се обърна. Забави леко крачка, сякаш се надяваше човекът отзад да го изпревари. Рут не го направи.

Пръстите ти се свиват около дръжката на ножа, скрит в джоба на палтото ти.

Към средата на алеята, точно на мястото, което си спомняше от визуализацията, сърцето й заби учестено и момичето закрачи по-бързо.

— Извинете — каза Рут високо и сама се удиви от спокойния тон, с който изрече подсказаната от Алекс дума.

Чул женски глас, мъжът видимо се отпусна и се обърна с усмивка. Голяма грешка.

— Бихте ли ми казали колко е часът? — попита момичето.

Мъжът я погледна в лицето и изражението му остана спокойно и открито. При изнасилването тя беше с гръб към него и чертите му не й говореха нищо. Онова, което я върна пак в кошмарната вечер, беше звукът. Мъжът се беше задъхал от усилието на разходката. Тя си спомни същото тежко дишане в ухото си в онзи момент, когато вътрешностите й се разкъсваха.

С дясната си ръка мъжът отмести ластичния маншет на левия си ръкав, за да открие часовника.

— Минава и половина…

Ножът се заби в корема му с лекота, пронизвайки плътта, мускулите и пулсиращите органи. Острието се обърна нагоре, удари се в кост и се плъзна по нея. Рут бавно завъртя ножа, смилайки всичко по пътя му като с блендер. После ръката й опря в корема му и нямаше накъде повече да се движи.

Отново чувстваш допира до неговата плът, но сега ти определяш правилата.

Заля я радост от успеха и тя измъкна ножа от раната. Натискът и завъртането, необходими за преодоляването на съпротивата на плътта, я изпълниха със задоволство.

Гледаш нарастващата локва кръв и разбираш, че той вече не те контролира.

Краката на мъжа се огънаха и той притисна длан към раната. Кръвта бликна през разперените му пръсти. Той натисна по-силно. Погледна смаяно надолу, после вдигна очи към момичето, после пак ги сведе, сякаш не можеше да проумее връзката между присъствието й тук и раната от ножа.

Възвръщаш си контрола, съдбата си. Връщаш си светлината.

Мъжът запримигва бързо-бързо, за секунда погледът му се проясни и той застина неподвижно.

Всички сетива на Рут сякаш се включиха едновременно; камион прогърмя по пряката в отсрещния край на алеята. Звукът я блъсна като с чук. Стомахът й се преобърна, когато ноздрите й се изпълниха с тежкия металически мирис на кръвта. Кучето изскимтя, но не побягна.

Възвръщаш си контрола, съдбата си. Връщаш си светлината.

Рут замахна и отново заби ножа. Втората рана не беше толкова дълбока, но силата от удара й събори мъжа и той падна по гръб. Тилът му срещна цимента със зловещо тупване.

Възвръщаш си контрола, съдбата си. Връщаш си светлината.

Нещо не беше както трябва. Беше пропуснала някоя жизненоважна подробност. Във визуализацията в този момент тялото й се изпълваше с мир и покой.

Тя се надвеси над потръпващото тяло и заби ножа за трети път. Мъжът изстена, а Рут замахна и го прониза още веднъж.

После се изправи и ритна левия му крак.

— Ставай, ставай, ставай! — изкрещя момичето, но кракът, както и цялото тяло на мъжа, останаха неподвижни.

Възвръщаш си контрола, съдбата си. Връщаш си светлината.

— Ставай, мамка ти!

Рут се засили и го изрита в ребрата. Кръв бликна от отворената му уста. Мъжът подбели очи и се затърчи като настъпен червей. Кучето се въртеше около главата му, явно без да разбира какво става.

Сълзи бликнаха от очите на момичето и потекоха по страните й.

— Върни ми я, боклук! Върни ми я! — нареди тя.

Тялото замря неподвижно и в алеята се възцари пълна тишина.

Рут изопна рамене и се изправи в пълния си ръст.

Подобна на алена боя, кръвта се стичаше и образуваше локва под безжизненото тяло, а Рут чакаше.

Къде беше облекчението?

Къде беше изкуплението?

Къде, по дяволите, беше светлината?

Кучето излая.

Рут Уилис се завъртя кръгом и побягна с всички сили.