Игри на злото

Трийсет и осем

Домът на полицай Уайли беше къща-близнак с три спални, строена през петдесетте. Пред вратата имаше мъничка веранда, украсена с ваза със сухи цветя.

Не беше валяло и предният двор беше спретнат, ухаещ на първата за годината окосена трева.

Ким реши, че сигурно госпожа Уайли умело запълва свободното време на съпруга си. Репетиция за предстоящото пенсиониране.

— Ама хубаво е да поизлезеш от участъка, нали? — отбеляза Брайънт и почука на вратата.

Ким мълчаливо се съгласи. Инцидентът с Бари беше последван от планина документация, която ги държа заети почти цял ден.

Отвори им жена в тъмносин памучен панталон и спортна блуза. По маншетите на панталона бяха полепнали влажни стръкчета трева. Може би времето на съпруга й все пак си оставаше свободно.

Госпожа Уайли имаше кръгло, приятно лице, обрамчено с посивяла коса, подрязана на черта късо, на сантиметър под ушите й.

— Да, кажете?

— Сержант Брайънт. Инспектор Стоун. Бихме желали да разговаряме със съпруга ви.

Изразът на жената леко се промени.

— Той си почива.

Брайънт дори не трепна.

— Става дума само за няколко въпроса във връзка със случая…

— Барбара! Покани ги… — долетя гласът на Уайли от дъното на антрето.

Ким влезе и тръгна към дъното на къщата, откъдето дойде гласът. Втора дневна беше долепена до тясна, дълбока кухня. Стаята беше малка, но и обзаведена скромно — самотен, обърнат към прозореца фотьойл в комплект с малък диван, разделящ гостната от кухнята.

Ким и Брайънт се отпуснаха едновременно на фотьойла. Мястото беше точно за двама души.

— Не си ли й казал, че си отстранен? — попита Брайънт, щом Уайли затвори вратата към антрето.

Полицаят поклати глава и седна на креслото.

— Няма смисъл. Не искам да я тревожа.

Свали очилата си за четене и ги остави върху малката масичка вляво от креслото.

— Барбара четирийсет и две години работи като чистачка. Брои дните до пенсионирането ми. Ипотеката ни е изплатена и моята пенсия и спестяванията ни ще ни стигнат да живеем прилично.

— Докога ще криеш? — продължи Брайънт.

— Не знам. Надявам се на вътрешни разследвания скоро да им стане ясно, че цялата история няма нищо общо с мен. Не можех да му попреча.

Ким се удиви на спокойствието на възрастния полицай. Реакцията на съпругата му го притесняваше повече, отколкото резултатът от изслушването пред дисциплинарната комисия.

Брайънт приседна на ръба на фотьойла, но в този момент вратата на стаята се отвори и вътре надникна Барбара:

— Чай… кафе…?

Брайънт поклати отрицателно глава.

— Кафе с мляко и без захар, ако обичате — отвърна Ким. Уайли със сигурност предпочиташе жена му да е заета с нещо, докато трае разговорът.

Ким съчувстваше на този колега. Беше отдал живота си на полицията, а сега пенсията му висеше на косъм заради нечия чужда грешка.

Барбара остави вратата отворена. Уайли стана, за да я затвори отново, но в този момент в антрето се мерна сянка.

— А, млада госпожице, дума да не става да излизаш облечена по този начин — каза полицаят, измервайки с очи фигурата отвън.

Ким се понадигна и зърна момиче на около осемнайсет години, което слизаше по стълбите от горния етаж. Носеше черна прилепнала поличка, която не прикриваше почти нищо. Картинката се допълваше от черен чорапогащник, кожено яке и голям флеш, удължил несъразмерно едното ухо на момичето.

Ким беше виждала и далеч по-предизвикателно облечени жени, а по убийственото отвращение в погледа, който момичето хвърли на баща си, прецени, че и то е виждало такива.

Момичето не отговори нищо, промърмори нещо на майка си и излезе от къщата.

Уайли въздъхна, затвори вратата и се върна на креслото.

Ким с учудване си припомни, че вън, по улиците на Черната земя, Уайли вдъхваше уважение и подчинение. Като представител на закона той беше фигура с несъмнен авторитет. У дома обаче лъжеше жена си и нямаше никакъв контрол върху поведението на дъщеря си.

— Бихме желали да ни разкажеш подробности за онази вечер, когато сте посетили по сигнал дома на семейство Дън — върна се към разговора инспекторката.

Уайли сбърчи нос.

— Няма нищо за разказване. Обичаен битов скандал.

Ким зачака да чуе още нещо. Мълчанието се проточи.

— Бил е замесен втори човек и бихме искали да…

— Как така втори човек? — Уайли се поизправи в креслото.

— Присъствал е в мазето. Когато Дън е насилвал Дейзи.

Полицаят подсвирна.

— Божичко.

Брайънт също се премести по-напред от неудобното място на фотьойла.

— Просто ни опиши подробно какво точно се случи онази вечер, когато сте отишли на адреса. Вече разговаряхме с Дженкс. Той ни разказа, че родителите се карали заради някаква учителка. Какво още можеш да ни кажеш за това?

Уайли вдигна очи към тавана, когато Барбара влезе и подаде чаша кафе на Ким. Инспекторката й кимна с благодарност и възрастната жена излезе, като този път затвори вратата.

— Обадиха ни се някъде към пет и половина. Дженкс караше. Знаеше къде се намира адресът и стигнахме за няколко минути. Помня, че когато пристигнахме, Дън още крещеше.

— В кухнята ли го заведе?

— Да, обичайната практика — отвърна предизвикателно Уайли.

— Разбира се — примирително се съгласи сержантът. — Какво каза той, докато бяхте заедно?

— Беснееше срещу учителката: обяснявала им, че нещо не е наред с Дейзи. Много добре го разбирах. И на нас ни бяха казали, че Лора има затруднения в училище, а после всичко се оказа пълна глупост. Някои учители много обичат да се бъркат, където не им е работа. Така че аз просто казах на Дън, че съм съгласен с него и го поуспокоих.

— Дженкс каза, че при пристигането ви госпожа Дън говорела по телефона? — продължи Брайънт.

— Да, не разбрах с кого. Дженкс пое нея и децата. Когато приключих с Дън, двамата се върнахме в гостната.

— Дженкс спомена още, че Дейзи го е гледала някак особено. Сторило му се, че иска да му каже нещо. Ти забеляза ли нещо подобно?

Уайли подбели очи.

— Въобразил си е. Аз заведох децата да си легнат и не видях никакви особени погледи — после се усмихна снизходително. — Дженкс е още хлапе, вглежда се във всичко. Децата бяха малко притеснени заради крясъците и скандала, но нищо повече.

Ким се изправи. Тук нямаше да научат нищо ново.

Брайънт последва примера й.

— Ами добре, ако се сетиш още нещо…

— Знаете ли, спомних си друго. Причината Дън да бъде толкова ядосан беше, че учителката беше дошла у тях. Да, точно така. Побеснял, защото тя лично беше довела децата вкъщи след училище.

Вън при колата Ким се обърна към Брайънт.

— По време на разследването Досън водеше разпитите на учителката, нали?

— Точно така.

— Струва си да поговорим с нея още веднъж — отвърна Ким и почувства как настроението й се оправя.

Все пак бяха научили нещо ново.

Вече знаеха, че вторият човек в мазето не е била Уенди, но ако учителката все пак е успяла да изложи притесненията си при първото посещение у семейство Дън, дали пък съпругата не е прикрила Ленард? И ако е било така, дали е била наясно кой е присъствал на изнасилванията?

Задължително трябваше да открият отговора на този въпрос.