Игри на злото

Седемдесет и пет

Изправена пред гроба на Майки, Ким търсеше отговорите на въпросите, които се блъскаха в главата й. Уди беше настоял да си вземе една седмица почивка. И за първи път тя не се възпротиви.

Първите два дни прекара в сън и разходки с кучето. В един момент самият Барни престана да скача при подрънкването на каишката и категорично показа, че повече не мърда от дивана.

Отначало Ким не съумяваше да се съсредоточи върху работата по мотоциклета и с часове разглеждаше схемите и инструкциите, неспособна да проумее дори най-простичкото обяснение. Преди три дни успя да измъкне скъсаната гайка от ауспуха.

Сблъсъкът с Алекс до канала я беше оставил с безброй въпроси без отговори. Досега миналото й беше надлежно разпределено, надписано и прибрано в съответните кутии в съзнанието й. Стоеше струпано в едно ъгълче на ума й, където тя не стъпваше, но Алекс беше нахълтала точно там и безогледно беше разхвърляла спомени и чувства във всички посоки.

За момент Ким се беше изкушила. Част от нея искаше да последва Алекс в мрака. Да се предаде, да сложи оръжие. Да се разтвори цяла в спомените за Майки и първите шест години от живота си. Но не го стори, защото тогава Алекс щеше да се измъкне безнаказано.

Отне й известно време да опакова миналото обратно, да го прибере и пак да залепи кутиите. През следващите дни размишлява доколко реално може да разчита на здравия си разум и дали лудостта не е твърде близо. Реши, че е дошло време да вземе решение. Или да отвори кутиите до една и да изследва подробно съдържанието им, или да ги затвори окончателно и завинаги. Знаеше последствията и от единия избор, и от другия. Пуснеше ли спомените на свобода, те щяха да я погълнат. Никога вече нямаше да е същата.

Ако затвореше кутиите веднъж завинаги, щеше да бъде в безопасност, далеч от мрака; щеше да запази разума си и да бъде в безопасност, но същевременно щеше да се обрече на самота и мнителност до края на дните си.

Чувствата й към Алекс бяха не по-малко сложни. Мразеше я за безскрупулността й да си играе с живота и емоциите на хората, но беше възхитена от умението на терапевтката да прави това. Мразеше я, задето беше извадила на светло най-мрачните й страхове, но се възхищаваше на майсторството, с което насмалко не я беше пречупила окончателно.

Ким пое дълбоко дъх и бавно се сви и седна до студения надгробен камък. Ръката й погали името на мъртвото й братче. Чувствата я задавиха, когато му заговори на ум.

— Миличък, прости ми, но още не съм готова за теб. Липсваш ми всеки ден и когато събера достатъчно сили, се заклевам да си припомня всяка наша минута заедно.

Долови движение с ъгълчето на окото си. Позната фигура се изкачваше по хълма.

Инспекторката прошепна едва чуто:

— Но най-напред искам да те запозная с един приятел.

Брайънт се приближи и й подаде картонената чашка с кафе.

Ким посочи с брадичка надгробната плоча.

— Тук е погребан моят брат близнак. Той загина.

Брайънт се загледа в гроба.

Едно от най-добрите качества на сержанта беше умението му да разбира точно в кой момент да задава въпроси и в кой — да замълчи.

Ким отстъпи от гроба и седна на пейката.

Брайънт се настани до нея.

— Ким…

— Разправяй докъде сме — прекъсна го тя и отпи от кафето.

— Така. Уайли призна, че е бил в мазето с Дън. Твърди, че било само веднъж и филмите на конфискуваните дивидита го потвърждават. С тези показания, прибавени към другите доказателства, вече е сигурно, че Дън няма да се измъкне, въпреки нападението над него в ареста.

— Отиде ли да говориш с Рут?

Брайънт кимна.

— Още не й бях доразказал всичко до края и тя едва ли не вече ме молеше да й дадем възможност да свидетелства срещу докторката. Предварителното изслушване отсъди в полза на Рут. Ще лежи известно време, но ще излезе млада, с цял живот пред себе си.

Алекс се беше оказала права за Рут. Тя никога не би извършила престъпление без външно внушение.

Ким вече знаеше, че Джесика е повторно диагностицирана със следродилна психоза, разделена е от семейството си и е въдворена в психиатрична болница. Като лична услуга към инспекторката, Тед се беше съгласил да я поеме като своя пациентка и Ким беше сигурна, че по-добра помощ Джесика няма как да получи.

На Сара Луис се беше обадила лично. Табелата „Продава се“ изчезна от моравата пред къщата с прекрасната гледка. Малкото семейство най-сетне можеше да се установи някъде за постоянно.

— Бари Грант вече диша самостоятелно, но още е в интензивното. Прогнозите са несигурни. Паметта му е силно увредена, а иронията във факта, че никога вече няма да може да ходи, не убягва на никого.

Ким беше разговаряла с Дейвид, който беше ходил да навести Шейн в затвора. Момчето отказало да говори и не споделило нищо за случката, която го беше върнала зад решетките. Беше заявил категорично на Дейвид да не идва да го вижда повече.

По време на разговора им Дейвид неведнъж беше намекнал, че би желал да дойде да види как върви работата й по възстановяването на мотоциклета. Ким не го беше поканила, но възможността да го стори не беше отхвърлена окончателно.

Така че повечето от жертвите на Алекс се възстановяваха, но за самата себе си Ким не беше особено сигурна. Външно нещата отново бяха наред. Беше готова за нови разследвания; отново спеше зле и пиеше нездравословно много кафета.

— Добре, благодаря за информацията, а сега дим да те няма. Връщай се при семейството си.

— Нали знаеш, че тук не съм ти в къщата и не можеш да ме изгониш?

— Хубаво де, ами ако те помоля учтиво?

— Ако те чуя да молиш, ще те сложа да легнеш и ще повикам линейка.

— Много смешно — изохка тя.

Брайънт се изправи.

— Но като цяло се държиш нормално. Така че те оставям на мира.

След две крачки сержантът се обърна.

— Благодаря ти, Ким.

— Да, окей, сега чупката.

Партньорът й се засмя и си тръгна.

Инспекторката се изправи и се загледа напред, към сърцето на Черната земя. Гледката далеч не беше красива. Беше място, видяло повече бедност и престъпност, отколкото можеше да понесе.

Устните й се извиха в усмивка, когато си спомни, че някъде там сърчицето на едно момченце продължава да бие под гащеризончето на динозавърчета. Точно като нея самата, малкият Джейми беше преминал границата, но се беше борил с всички сили и беше победил.