Игри на злото

Четирийсет и три

Ким изключи двигателя и свали каската. Къщата не се отличаваше по нищо от останалите домове, наредени до края на улицата. Единственото по-различно тук беше табелата „Продава се“, която висеше на предната фасада.

Забележително обаче беше мястото, където се намираше къщата. Ланголен се намираше на север по магистрала А5, малко след средата на пътя между Черната земя и Сноудония. Малко градче, сгушено в полите на планината Лантисилио. От мястото, на което беше застанала Ким, се откриваше главозамайваща гледка към долината на река Дий и планинските вериги Клудиън и Бъруин в далечината.

Ким се наслади на гледката за не повече от трийсет секунди, после се обърна и почука на вратата.

Вниманието й беше привлечено от прозореца вляво: там два пръста разделиха ламелите на щората.

Вратата се открехна.

— Да?

— Сара Луис? — попита Ким, мъчейки се да надникне в петсантиметровия процеп между касата и вратата.

— А вие сте?

Господи, все едно че разговаряше с входната врата.

— Главен инспектор Ким…

Вратата се отвори изцяло и Ким едва не отстъпи от изненада. Жената на прага поразително приличаше на Александра Торн. Не ставаше дума просто за смътна прилика между роднини. Ким би познала Сара Луис, дори да я срещнеше на улицата.

На лицето на домакинята се изписа паника и инспекторката вдигна успокоително ръце.

— Не се тревожете. Не съм от местната полиция. Идвам от Мидландс, от района…

— Как ме намерихте? — прекъсна я жената.

— Ъъ… има ли значение?

Раменете на домакинята увиснаха.

— Вече не. Как да ви помогна?

— Става дума за сестра ви.

— Не се и съмнявам — отвърна безстрастно жената.

Ким се огледа.

— Може ли да вляза?

— Налага ли се?

— Налага се — отвърна искрено инспекторката.

Сара Луис отстъпи назад и пусна гостенката да влезе. После затвори вратата зад гърба на Ким и я последва. Първоначално къщата е била построена с две помещения на долния и две на горния етаж, но Ким видя, че тук беше достроена цяла кухня, заемаща сериозна част от бездруго големия заден двор.

— Седнете, ако желаете — покани я Сара и се облегна на кухненския плот.

Стъклена маса за хранене беше поставена под прозорците с изглед към двора, където се виждаха пързалка, люлка и беседка с барбекю. В тревата се търкаляше разглобена кукла. Видът на пръснатите й крайници помогнаха на Ким да намери сравнението, което умът й търсеше.

Сара беше с пет сантиметра по-ниска и с няколко килограма по-тежка от сестра си. А поразително красивите черти на лицето й изразяваха искрени емоции — в случая сурова строгост. Ако сестрите бяха играчки, Алекс би била съвършена пластмасова барби, защитена в плътно затворената си прозрачна кутия. Сара би била плюшено мече в омърляно джинсово гащеризонче, което всички обичат и гушкат.

Ким почувства как удивлението й расте с всяка минута. Не можеше да не се зачуди от колко ли време диаметралната противоположност на сестрите е така очевидна.

— Да допусна ли, че сте дошли да ми съобщите, че сестра ми е мъртва или да не се надявам особено?

Преди Ким да успее да отговори, в стаята с весели подскоци дотича момиченце. Тъмните му къдрици се подаваха изпод вълнената шапка и тигрови наушници. Ръчно плетеният шал беше намотан как да е около вратлето му, а от ръкавчетата на палтенцето му висяха ръкавички.

Щом влезе, детето се закова на място. Ким с изненада видя в очите му искрена паника.

При вида на дъщеря й изразът на Сара се смекчи. Тя забрави тревогата си.

— Доброто ми момиче! — каза тя и преметна още два пъти шала около шията на детето. — Така хубаво си се облякла.

После улови личицето му с длани и го обсипа с целувки.

— Ами аз добре ли съм се облякъл?

Зад детето се изправи мъж. Ким успя да разгледа дебелата му шапка и наушниците на точки и в този момент мъжът я забеляза.

Свъси вежди и погледна съпругата си.

В отговор Сара само поклати лекичко глава и направи знак и на двамата да тръгват.

— Хубавичко се поразходете и на връщане да вземете „огис“3.

Ким нямаше представа какво е „огис“, но долови как на входната врата съпрузите си прошепнаха още нещо.

Сара се върна в кухнята и лицето й отново беше непроницаемо, но Ким беше успяла да долови общата атмосфера в семейството: учудването в очите на детето, угрижената извивка на устните на бащата.

Беше наблюдавала тримата заедно само за няколко секунди, но вече беше сигурна, че са сплотена група, един екип. И че са щастливи.

Но в корена на това семейство лежеше страхът.

— Та… тя мъртва ли е? — зададе отново въпроса си Сара.

Ким поклати отрицателно глава.

— В такъв случай какво мога да направя за вас?

— Трябва да науча нещо повече за нея.

— Аз какво общо имам с това ваше желание? — прехапа устна Сара.

— Вие сте й сестра. Със сигурност я познавате най-добре.

Сара се усмихна.

— Не съм виждала сестра си от деня, в който тя си събра багажа и замина да следва. Никой от семейството ни не я е виждал междувременно. А най-съкровеното ми желание е никога повече да не я видя.

— Поддържате ли изобщо някакъв контакт?

Сара отпусна скръстените си ръце, но веднага ги пъхна дълбоко в джобовете на дънките си.

— Не сме близки.

— Но със сигурност вие…

— Вижте, не знам защо сте дошли, но наистина не мога да ви помогна. Може би е най-добре да…

— От какво се страхувате? — попита Ким, без да мръдне и на сантиметър.

— Моля?

Ким не искаше въпросът да прозвучи така директно, но вече беше късно.

— Дъщеря ви не е свикнала да вижда гости, нали?

Сара не смееше да я погледне в очите.

— Просто сме малко затворени, това е. А сега, ако нямате нищо против…

Ким избута стола си назад и се огледа. В стаята имаше снимки. Семейство Луис на моста над река Дий, по който Ким беше минала по пътя насам. Детето на теглена от коне лодка по реката. Детето и бащата на парното влакче, което минаваше успоредно на течението на Дий.

Инспекторката реши да смени подхода.

— Да, нямам търпение да си тръгна. Отвратително място за живеене…

— Напротив, красиво е…

— Защо тогава ще се местите, госпожо Луис?

Дланите на Сара се свиха в юмруци в джобовете й.

— Заради работата на Ник. Той е…

Ким зачака да чуе какъв е Ник, но скоро Сара сама осъзна, че се е оплела. Не успя да измисли достатъчно бързо някаква професия и гостенката оставаше с впечатлението, че домакинята няма представа какво работи съпругът й.

— Госпожо Луис… Сара, колега от екипа ми отбеляза, че сменяте адресите си като носни кърпички. От какво бягате?

Сара тръгна към входната врата, но в походката й нямаше и следа от досегашната твърдост.

— Бих желала да си вървите. Не разполагам с информация, която да ви бъде от помощ.

Ким я последва към антрето.

— Не ви вярвам. Вие лично изпитвате ужас от нещо, а и цялото ви семейство живее в страх. Първата ви работа беше да ме попитате дали сестра ви е мъртва. Видях уплахата ви, когато ви уведомих, че не е. Защо не ми кажете…?

— Моля ви, просто си вървете.

Дланта на жената върху бравата на вратата трепереше.

— Сара, от какво се страхувате?

— Вървете си.

— Защо просто не поговорите със…

— Защото, ако разговарям с вас за нея, тя ще разбере.

Настъпи мъртва тишина.

Ким осъзна, че жената пред нея не е онази Сара, която й беше отворила преди малко. Отначало жената беше враждебна, после — обнадеждена, след това — притеснена, но настояването за разговор относно сестра й я беше превърнал в изтощена до смърт от безкрайните бягства и борби празна черупка.

— Сара…

— Не мога — промълви жената, забила поглед в пода. — Вие не разбирате.

— Права сте. Но бих желала да разбера. Искам да вляза в ума на сестра ви.

Сара поклати глава.

— Правите грешка. Умът на сестра ми е страшно място.

— Не знам каква власт има тя над вас, но нима това е животът, който искате да живеете? Нима искате да научите дъщеря си вечно да бяга?

Сара вдигна глава и срещна погледа й. Очите й блеснаха при споменаването на детето.

— Тя си няма приятели, нали? Не се задържате достатъчно на едно място, за да се запознае с децата. На колко години е? На шест? Седем?

— На шест.

— Тя има нужда от стабилност. Защо да не останете тук?

— Защото тя ни намери.

— Искам да ви помогна, Сара, но и вие трябва да ми дадете нещо в замяна.

Сара се усмихна.

— Никой не може да ми помогне. Никога не съм срещала човек, който да успее да…

— Защото не сте разговаряли с мен — прекъсна я Ким и отстъпи от вратата. — Имам сериозни подозрения относно мотивите и поведението на сестра ви и ако се окажа права, няма да мирясам, докато не я пратя зад решетките.

В погледа на Сара се мерна открит интерес.

— Какво се е случило между вас?

Ким се усмихна.

— Аз попитах първа.

В продължение на една дълга минута Сара се колеба. После въздъхна дълбоко и затвори вратата.

— Ако ви покажа нещо, ще ме оставите ли на мира?

Ким кимна и я последва обратно в кухнята. Сара й направи знак пак да седне.

После отвори чекмеджето с приборите и извади оттам плик за писмо.

— Ето защо се местим.

Подаде писмото на Ким.

— Прочетете го.

Инспекторката разгъна единствения лист в плика, прочете го веднъж, втори път, а после сви рамене. Ако това беше всичко, което Сара можеше да предостави срещу сестра си, то разследването срещу Александра Торн беше обречено.

— Прилича ми на съвсем нормално писмо, което би написала една по-голяма сестра.

— Със съпруга и дъщеря ми живеем на настоящия адрес от девет месеца. Толкова време й отне да ни намери този път.

— Този път?

— За последните седем години съм сменяла адреса на семейството пет пъти с единствената цел да скрия детето си от тази жена, но тя всеки път ме намира. Прочетете писмото отново. Забележете как изрично описва местоположението на дома ни, на училището на Мади, споменава дори новата й прическа. Така ме измъчва. Играе си със страховете ми, защото отлично знае какъв ще бъде следващият ми ход.

Ким прочете писмото отново, като си представяше как така познатата й Алекс го пише. Сега вече видя заплахата, пропила всяко изречение.

— Но защо продължавате да бягате? — попита тя.

— Явно не я познавате толкова добре, колкото се надявах.

Сара прибра писмото и въздъхна тежко.

— Сестра ми е социопат. Вече сте наясно, че външно е изключително привлекателна, дори загадъчна личност. Интелигентна и очарователна. Също така е и безмилостна и напълно лишена от съвест. Тя е един опасен човек, който няма да се спре пред нищо, за да получи онова, към което се стреми.

Домакинята сгъна писмото и го загледа мълчаливо.

— Казано с две думи, тя не притежава способността да почувства връзка с друго живо същество.

— Какво ви кара да мислите, че е именно социопат?

— Защото не е установявала емоционална привързаност към никого и нищо през целия си живот.

— Дори към съпруга си и към двамата си сина? — попита Ким.

Сара сбърчи чело.

— Сестра ми не е омъжена и със сигурност няма деца. Социопатите понякога създават семейства, но се отнасят към тях като към трофеи или ги използват за прикритие на същността си, но нямат емоционална връзка нито с партньорите си, нито с децата.

Ким повдигна удивено вежда.

Сара се усмихна.

— Виждате ли? Не можете да повярвате, че някой може да гледа на децата като на знак за определен социален статус, каквито са и новата кола, и голямата къща, и социопатът разчита точно на това. Хората като нас не могат да го разберат и затова непрекъснато извиняват действията му. Така социопатът остава скрит.

Сара поклати тъжно глава.

— И точно затова сестра ми никога няма да бъде спряна.

— Тя ми каза, че вие сте загинала — подхвърли Ким.

Сара ни най-малко не се изненада.

— Жалко, че не съм. Тогава поне щеше да ме остави на мира.

В погледа на жената се четеше печално примирение. Такъв беше нейният живот и никой не можеше да го промени. Години наред се беше опитвала да надхитри сестра си, а и отсега нататък не я чакаше нищо по-различно.

Сара хвърли поглед към вратата. Беше показала писмото на Ким и сега беше време инспекторката да си върви.

— Сара, смятам, че сестра ви експериментира с пациентите си с определена цел — внезапно изрече Ким. — Бих желала да й попреча. Бих желала да изпратя сестра ви в затвора.

Сара наклони глава настрани и в очите й отново се мерна искрица интерес.

— Хайде, Сара! — замоли се Ким. — Помогни ми да ти върна живота.

Видя как жената се бори с колебанието да гласува доверие на човек, когото изобщо не познава.

Надяваше се да е намерила правилните думи.

А после Сара се усмихна през сълзи.

— Ще имаме нужда от кафе, инспекторе.