Игри на злото

Шестдесет и две

Мамка му, помисли си Ким, когато видя Джесика Рос да спуска щорите на спалнята. Нещо не беше наред. Тъкмо беше пристигнала пред кабинета на Алекс, за да я поразпита за записаните от Дъги разговори, когато видя Джесика да излиза от сградата. Ким не знаеше нищо за проблемите на това момиче, но беше сигурна, че пациентът не бива да излиза от кабинета на психотерапевта си с такъв вид, сякаш дяволът го гони по петите.

Невротичното шофиране на Джесика и изражението й, когато прегърна за довиждане непознатата жена, която излезе от дома й, само засилиха тревогата, надигнала се в гърдите на Ким. А от тържествено-спокойното лице на Джесика, изправена на прозореца на спалнята, кръвта на инспекторката направо се смръзна.

Докато наблюдаваше къщата, не беше доловила друго движение и сега прецени, че младата майка е сама с детето.

Преглътна и усети как пулсът й се ускорява. Не знаеше на какво става свидетел в момента, но не се съмняваше, че с излизането си от кабинета на Алекс Джесика беше взела някакво важно решение.

Господи, на кого да се обади… На Брайънт? И какво ще му каже? Една жена стои на прозореца на спалнята си и изглежда напълно удовлетворена и спокойна? Брайънт вече разполагаше с достатъчно доказателства, за да вкара Ким директно в лудницата и тя нямаше намерение да му предоставя още.

Да звънне на социалните? Те знаеха историята на Джесика, но едва ли отговаряха на анонимни повиквания. Ако Ким се представеше за загрижена гражданка, щяха да я посъветват да се обърне към полицията: иронията на подобен сценарий не й убягна. Но не можеше просто да виси тук! Нещо определено не беше наред.

— Мамка му! — изруга инспекторката, разбрала, че няма кой да й помогне. Отвори вратата на фолксвагена, тичешком пресече улицата, дотича до входната на врата на семейство Рос и едновременно натисна звънеца и заблъска по нея. Ако Джесика отвореше и попиташе какво, за Бога, става, Ким все щеше да си изфантазира някаква причина за безумното си поведение.

Бутна капака на пощенската кутия, за да види дали домакинята идва да отвори, но в къщата се стелеше такава страшна тишина, че инспекторката цялата изстина. Никакъв звук — нито от детето, нито от майката. Защо, да му се не види, не идваше да отвори?

Ким изтича отстрани на къщата и опита вратата към задния двор. Заключено. Хвърли поглед наоколо и забеляза ръчна количка, цялата обрасла в плевели. Избута я до вратата, стъпи на нея и се прехвърли в двора. Страничните прозорци бяха до един затворени, а през тях в къщата не се виждаше жива душа.

Ким изтича отзад и бутна вратата на френския прозорец. Заключено. Обзело я беше странното усещане, че трябва да бърза. Огледа задния двор и посегна към оставената наблизо лопата. Замахна с всички сили и я стовари върху широкото стъкло. При втория удар то се пръсна на парчета. Те се разхвърчаха наоколо, а две се забиха в дясната й длан. Без да обръща внимание на болката, инспекторката дръпна ръкава си, покри с него юмрука си и натроши прозореца така, че да си направи отвор, достатъчно голям, за да се промъкне.

Ако в момента най-зловещото занимание на Джесика беше да си взема душ, то Ким щеше да си има сериозни проблеми. Искрено се надяваше да се окаже точно така!

Прекоси тичешком кухнята и отиде до предната част на къщата, като пътьом едва не се спъна в пръснатите по килима играчки. Качи стълбите, като вземаше по две стъпала наведнъж, а кръвта бучеше в ушите й. На горната площадка я посрещна затворена врата.

Ким нахълта и се закова на място: трябваше й секунда, за да проумее какво вижда.

Джесика, само по хавлия, стоеше изправена и гледаше към нещо на леглото, а в отпуснатата си ръка държеше възглавница.

Мъничкото, облечено в гащеризонче на динозавърчета телце лежеше и се взираше с невиждащи очички към тавана.

Джесика кимна и се усмихна спокойно.

— Той вече е в безопасност.

Ким си спомни едни други очички, загледани нагоре: прекрасни, но мъртви, съвършени като на кукла. В мига, в който последният дъх напусна тялото на братчето й, тя не знаеше какво да стори. Само седеше до него, разтърсваше го и го молеше да се върне при нея. Опита всичко, но не успя да го спаси. Притиснала телцето му до своето, почувства как последната топлина си отиде, и чак тогава внимателно затвори очите му и го остави да отлети на небето.

Ким рязко се върна към действителността. Трябваше й линейка, но нямаше време да звъни и да обяснява.

Хвърли се към прозореца, отвори го рязко и изкрещя навън с всички сили. Трима души на улицата я чуха и се обърнаха.

— Викнете линейка, мъртво дете! — обърна се на пети и силно блъсна Джесика настрани. Жената залитна, но не реагира, сякаш хипнотизирана.

Ким откъсна съзнанието си от заобикалящото и овладя треперенето на ръцете си. Изтри кръвта от порязана си длан в якето и притисна два пръста до шията на бебето, за да се увери още веднъж в това, което вече знаеше. Беше мъртво. Но Ким не можеше да се предаде. Нямаше да се предаде.

Коленичи до леглото, пое дълбоко въздух, покри устата и нослето на бебето с устни и издиша внимателно в дробовете му. Видя как гърдичките му насилствено се повдигнаха и изчака да се спуснат, преди да повтори процедурата още четири пъти. После притисна два пръста до гръдната му кост и натисна силно, докато тя потъна докъм една трета от разстоянието до гръбчето. Повтори движението трийсет пъти и притисна ухо до устичката на детето. Нищо.

Спря, вдиша уста в уста още два пъти, борейки се с принудителното безсилие на нежните движения. Ако ставаше дума за възрастен, щеше да прилага повече сила.

— Хайде! — прошепна, докато правеше отново сърдечен масаж.

Не можеше да прецени колко време беше минало, но в далечината се дочу вой на сирени.

— Хайде, душице, ще се справиш!

Вдиша уста в уста още два пъти и впи поглед в гърдичките на бебето, които несъмнено се повдигаха и спускаха вече сами. Животът се върна в очичките на Джейми и той тихичко проплака. Най-сладкият звук, който Ким беше чувала през целия си живот.

Звукът сякаш наелектризира Джесика, която се сепна от транса си и пристъпи до леглото.

— Стой далеч от него, мамка ти! — изръмжа Ким и обви закрилнически ръце около бебето. Кръвта от ранената й ръка попиваше в чаршафите.

Джесика застина и се вторачи в детето. На лицето й беше изписано объркване. Ким не знаеше дали то се дължи на собствените й действия, с цел да убие детето или на удивлението от факта, че то е още живо.

Ким чу трясъка на разбитата входна врата, последват от трополенето на ботуши по стълбите. Облекчението я заля като вълна. Нямаше още дълго да издържи да стои в една стая с тази майка.

Един парамедик и един непознат полицай влязоха в спалнята. Парамедикът заобиколи Ким и се зае с детето, което дишаше само.

— Кръвта е моя — обясни Ким и се дръпна настрани.

Полицаят се втренчи в Джесика, притиснала възглавницата до гърдите си. После погледна към Ким, за да потвърди най-страшното си опасение. Инспекторката кимна утвърдително.

— Инспекторе?

Ким махна с ръка: въпросите после.

— По-късно ще напиша пълен доклад. Сега трябва да знаете, че майката на това дете е много болна и, когато влязох тук, държеше възглавницата над детето си.

— Социалните ще ни посрещнат в болницата. А вие защо сте…

— Не сега, полицай — прекъсна го Ким; адреналинът й беше спаднал до нормалните си нива и изведнъж тя почувства страшна умора.

Парамедикът срещна погледа й.

— Пулсът е слаб, но стабилен — очите му се преместиха върху ранената й длан. — Дайте да погледна…

— Нищо ми няма! — сряза го Ким и мушна ръка в джоба на якето си.

После погледна детето за последен път, обърна се и напусна къщата.

Изобщо не се съмняваше, че Алекс е манипулирала Джесика и я е насърчила да извърши тази жестокост, точно както беше сторила с Рут, с Бари и дори с Шейн.

Достатъчно. Алекс трябваше да бъде спряна. На всяка цена.