Игри на злото

Трийсет и четири

Апартаментът се намираше в сграда, разположена на малък парцел край търговския комплекс „Мери Хил“. Беше на третия етаж и прозорците от едната му страна гледаха към входа на зоната за хранене на комплекса, а от другата — към натоварената четирилентова Редмор Роуд.

Ким не можа да се сдържи да не запита що за маркетингова стратегия трябва да използваш, за да предлагаш жилища на подобно място.

— Абе, по-хубаво е от някои квартали, в които сме ходили, а? — отвърна Брайънт.

В сравнение с въпросните квартали, всяко място без мръсни думи по стените и преобладаваща воня на урина можеше да се определи като „по-хубаво“.

Брайънт почука на вратата и двамата зачакаха.

Ким чу отвътре как нещо изтрополи, когато се блъсна в стената. После някой изруга.

Вратата се открехна и над опънатата верига надникна мъж, когото инспекторката едва разпозна.

Крис Дженкс беше обут в сиво долнище на анцуг. Нагоре носеше тениска с логото на някакъв университет, насред което се мъдреше леке. Наболата му брада беше тъмна и гъста. Той видимо се изненада, щом позна посетителите. Брайънт се приведе напред:

— Може ли да…

— Ама разбира се… разбира се… — Дженкс отстъпи и отвори широко.

Ким влезе в тясно антренце, където двама души не можеха да се разминат. Липсата на прозорец още повече затрудняваше задачата на мъждукащата енергоспестяваща крушка на тавана. Две затворени врати изолираха напълно малкото пространство от останалата част от жилището.

Инспекторката внимателно прескочи пръснатите играчки, чийто брой сякаш сериозно надвишаваше капацитета на жилището, и внимателно пое към светлината в дъното на антрето, където — както предположи — се намираше холът.

— Заповядайте… седнете… — покани ги Дженкс.

Ким седна на единственото място, което не беше затрупано с какво ли не. Брайънт се настани в другия край на дивана, приседна, но веднага се надигна и измъкна изпод себе си дистанционното за телевизора.

Дженкс го взе от ръката му и остана прав.

— Да ви предложа нещо… кафе… чай…?

Ким поклати отрицателно глава.

— За изслушването ли ще говорим? — попита домакинът и стисна нервно ръце.

— Не, дошли сме по съвсем друг въпрос — отговори Брайънт.

Екипът на Ким нямаше нищо общо с дисциплинарното изслушване. И Дженкс, и Уайли бяха временно отстранени от работа, докато течеше вътрешното разследване на инцидента с Дън, но за него отговаряха техните си началници.

— Посетили сте дома на Ленард Дън след подаден сигнал за домашно насилие, така ли? — попита сержантът.

Дженкс седна на единствения стол в стаята, но само на ръба. Кимна, все така стиснал дистанционното.

— Да, само преди два месеца беше. Защо?

Ким се зарадва, че Брайънт пое инициативата да води разпита. Тя използва възможността да се огледа по-внимателно наоколо.

Това очевидно беше дом, в който детето се е появило неочаквано. Камината беше покрита с телена мрежа. Големите вази, които явно са стояли на пода от двете й страни, сега изглеждаха нелепо тромави, качени на един висок рафт. Книгите и музикалните дискове бяха пръснати сред шишета за мляко, чанта за памперси и две дрънкалки.

— В насилието над сестричките Дън е участвал и втори човек.

Долната челюст на Дженкс направо увисна. Той премести погледа си от Брайънт към Ким и после отново към сержанта.

Брайънт продължи:

— Все още не знаем до каква степен е бил замесен, но сме сигурни, че е присъствал при заснемането на изнасилванията.

Дженкс прокара ръка през косата си и потърка челото си с длан.

— Мамка му.

— Искам да знаем дали при посещението си сте забелязали нещо, каквото и да е, което би могло да ни помогне да открием кой е бил съучастникът на Дън.

Дженкс сведе очи към пода и поклати глава.

— Нищо особено не забелязахме. Беше просто рутинно… беше…

— Разкажи ни що за инцидент се е бил случил, та са ви повикали? — предложи Ким.

Младият полицай кимна.

— Получихме обаждане към седем и половина вечерта: съсед се оплака от шум у семейство Дън. Когато отидохме, още от портичката на двора чухме Дън да крещи. Почукахме…

— Какво крещеше той? — попита Ким.

Дженкс се замисли.

— Не се чуваше много добре отвън, но май беше нещо за някаква учителка в училището на децата.

Ким кимна и му направи знак да продължи. Същата вечер учителката е била направила първия си опит да разговаря с родителите Дън за поведението на Дейзи. Ким помнеше, че жената на три пъти опитвала да проведе подобен разговор, преди да реши да сигнализира в полицията. С това беше предизвикала разследване, извършено със съдействието на социалните служби, но то беше продължило повече от два месеца, преди Дън да бъде арестуван.

— Дън ни отвори и ни пусна. Виждаше се, че още е бесен. Госпожа Дън говореше по телефона.

— Разбрахте ли с кого говореше?

Дженкс кимна.

— С Робин някой си. Брат й, струва ми се. Уайли дръпна Дън в кухнята, а аз влязох в хола с госпожа Дън. Накарах я да затвори и да разговаря с мен.

— И какво ти обясни тя?

— Само, че мъжът й се ядосал на някаква надъхана учителка. Не влезе в повече подробности.

Патрулът беше действал като по учебник. Разделил съпрузите, за да свали напрежението.

— След пристигането ни нещата много бързо се успокоиха. Попитах госпожа Дън дали се е стигнало до някакво физическо насилие и тя категорично отрече. Попитах я дали желае да подаде оплакване срещу съпруга си, но тя отказа. Повтаряше, че просто водили малко по-разпален спор.

Ким си припомни показанията на учителката. Знаеше, че вечерта, за която разказваше Дженкс, бил първият опит на преподавателката да разговаря с родителите Дън. Едва отворила уста да сподели тревогите си за Дейзи, когато била настоятелно помолена от Ленард Дън да напусне дома му. Достатъчно го вбесил и фактът, че учителката лично била довела децата от училище.

Дженкс продължи:

— В това време в кухнята Уайли водеше същия разговор с Ленард Дън. Стояхме в дома на семейството не повече от петнайсет минути. Когато си тръгнахме, всичко беше напълно спокойно.

— Децата там ли бяха?

Дженкс кимна и за пръв път от началото на разговора на лицето му се изписа болка.

— Там бяха, седяха една до друга на дивана. Дейзи беше прегърнала малката през раменете.

Ким чу как телефонът на Брайънт избръмча в джоба му и той сложи длан отгоре му. В същия момент и нейният мобилен сигнализира за получено съобщение. Мамка му, от екипа й отлично знаеха, че с Брайънт водят важен разпит!

Телефонът на сержанта пак забръмча. Ким посочи с брадичка антрето.

Брайънт стана и излезе.

— Е, имаш ли още нещо да добавиш…?

— Ами, как да ви кажа, госпожо… Една картина се запечата в ума ми и никак не мога да се отърва от нея — отвърна младият полицай. Очите му не се откъсваха от едно плюшено мече, захвърлено насред стаята. — Като се замисля, си спомням, че по-големичкото момиченце се взираше само в мен. Дейзи, де. Някак напрегнато… сякаш се опитваше да ми каже нещо. Дори не съм сигурен дали действително е било така или просто си въобразявам сега, когато знам какво е ставало.

За миг Ким се изкуши да му каже, че е било точно така. Тя лично беше изтърпяла върху себе си този поглед.

Но Дженкс се бореше да запази службата, кариерата и възможността да изхранва младото си семейство. Принудителното отстраняване, макар и платено, не беше шега работа. Той беше ударил арестант и сега щеше да си изтърпи последствията. С нищо нямаше да му помогне, ако му внушеше допълнителна вина. Той бездруго знаеше, че е трябвало да разчете по-добре ситуацията онази вечер у семейство Дън, не беше необходимо и Ким да го убеждава в това.

Инспекторката чу как Брайънт в антрето изруга. После го мерна с ъгълчето на окото си: той й направи знак да тръгват.

Кимна на Дженкс и се изправи.

— Какво?

— Трябва да вървим.

— Какво е…

— Инцидент на многоетажния паркинг в Брайърли Хил.

Ким извади и своя телефон. Какво си въобразяваха диспечерите? Как така ще викат нея и Брайънт?

Брайънт сложи ръка върху нейната с успокоителен жест.

— Повечето колеги са ангажирани заради демонстрацията в Дъдли.

Напоследък в Дъдли бяха зачестили случаите на насилие между членове на националистически движения и представителите на мюсюлманската общност в града, заради плановете за строеж на нова джамия.

— Лоша работа. Обявена беше из всички социални мрежи. И двете страни призовават поддръжниците си да се включат. Досега има седмина ранени.

Ким изръмжа.

Брайънт повдигна вежда.

— При цялото ми уважение, началник, в паркинга става дума за потенциален самоубиец. Смяташ ли, че от централата щяха да те извикат, ако имаха друг избор?

Ким се обърна към Дженкс, който беше пристъпил към тях.

— Добре, Дженкс, ние трябва да тръгваме, така че това е всичко за днес. Ако се сетиш още нещо…

— Не съм можел да му попреча, нали, госпожо? Искам да кажа, нямало е какво да направя онази вечер…

Ким настъпи газта на фолксвагена и полетя към Брайърли Хил, изпреварвайки всичко живо по пътя си, като присвяткваше с фаровете и натискаше клаксона. Стигнаха до паркинга за нула време.