Игри на злото

Седемдесет и три

Ким не сваляше очи от уличната лампа, докато показалецът й продължаваше движението си.

Само… още… малко… готово. Беше разкопчала безопасната игла от бинта на ръката си.

Погледът й се фокусира отново и тя се усмихна.

— Само толкова ли можеш, докторе?

Наслади се само за секунда на объркването, изписано на лицето на Алекс, а след това рязко замахна с бинтованата ръка.

Дланта й плесна Алекс по шията. Ким усети как иглата влезе под кожата и натисна — вкара я възможно най-дълбоко.

Алекс изкрещя от болка и се опита да се отпусне настрани, но Ким впи пръсти в шията й и се измъкна изпод тялото й.

Надигна се до седнало положение, повличайки Алекс със себе си. Ръката на терапевтката дращеше по пръстите на Ким, но инспекторката не я пускаше.

После се изправи на крака, като вдигна Алекс пред себе си и се взря в изпълнения й със страх поглед.

— Очаквах много повече от теб, Алекс.

Алекс отново се опита да махне ръката с иглата от шията си.

— Но искам да бъдеш изправена, когато направя това.

Ким замахна силно с лявата си ръка и с всички сили удари Алекс право в лицето.

Ударът запрати терапевтката назад, а дясната ръка на Ким отскочи и измъкна иглата от шията й.

Инспекторката залитна напред и се надвеси над Алекс.

Периферното й зрение долови движение от лявата й страна. Някой тичаше към нея.

— Ким… Ким… Какво става, мамка му…?

Дейвид се закова на място пред неподвижната фигура на земята.

Коленете на Ким се подгънаха от изтощение и Дейвид я подхвана, преди да падне.

Инспекторката поклати глава.

— Иди да помогнеш на Дъги, на стълбата към канала е.

Дейвид й хвърли един последен поглед, а после тръгна към мястото, което тя му посочи.

Ким не се съмняваше, че Дъги е сторил точно онова, което му беше поръчала. Вече вън от водата, той щеше да е уплашен и уязвим, а инспекторката искаше цялото внимание на Алекс да бъде насочено към нея.

Сега Дъги сигурно беше премръзнал, мокър, уплашен и изтощен. Но жив.

Ким се отпусна на земята до Алекс и видя как сините й очи отново се отвориха. От шията й се стичаше тъничка струйка кръв и потъваше в косата й.

Битката беше приключила.

Ким се взря отново към мрака над канала и с облекчение видя как две фигури се измъкват на брега.

— Нали знаеш, че нямаше да те пожаля — рече тихичко Алекс.

Ким проследи с поглед как Дейвид издърпа Дъги и му помогна да стъпи на брега. А после отговори:

— И това те провали.

Мъжът и момчето тръгнаха към нея.

— Александра Тори, арестувам ви по подозрение в опит за убийство на Дъглас Пари. Имате право да мълчите. Ако при разпита скриете нещо, което впоследствие се използва във ваша полза в съда, това ще попречи на защитата ви. Всичко, което кажете, може да бъде използвано като доказателство срещу вас.

Ким се надигна с усилие. Колкото по-дълго седеше на земята, толкова по-трудно щеше да стане после.

В далечината се дочуха сирени.

Инспекторката се обърна към Дейвид.

— Ти ли ги извика?

Мъжът кимна.

Телефонът на Ким в момента се намираше на дъното на канала.

Тя пристъпи напред и се изправи пред Дъги. Полека сложи лявата си длан върху бузата му. Момчето не се отдръпна.

— Благодаря ти, че ми се довери и ми позволи да те спася. Знам колко ти беше трудно.

Очите му все така се взираха нейде наляво, но дланта му се вдигна и покри ръката на Ким.

Чувствата я заляха като приливна вълна. Този отговор й беше напълно достатъчен.

От далечината долетяха забързани стъпки и моментът на близост отмина. Блеснаха фенерчета. Ким заслони очи от лъчите.

— Госпожо…

Ким с радост зърна стария си приятел сержант Джарвис. Сякаш сблъсъкът помежду им при местопрестъплението на убийството на Алан Харис се беше случил преди сто години.

Ким посочи Алекс.

— Откарайте тази жена в участъка. Обвинена е в опит за убийство. Правата са й прочетени.

Джарвис кимна, а двама униформени се наведоха над Алекс и й помогнаха да се изправи на крака.

— А тези двамата откарайте вкъщи. Въпросите ще почакат до утре.

Дейвид направи крачка напред.

— Ким… Не знам…

Инспекторката вдигна ръка.

— Просто прибери Дъги у дома и го подсуши.

Дейвид кимна и се усмихна.

— Страхотно ляво кроше имаш.

Ким сви рамене и огледа обратната страна на дланта си. Кокалчетата й бяха зачервени и подути от нанесения удар.

Тя остана загледана в ръката си и усети как в стомаха й отново се надига жлъчка.

— О… мамка му — продума тихо инспекторката, докато в съзнанието й отново изникна образът на сестричките Дън. Знаеше кой е бил вторият човек в мазето.