В памет на Саймън Кристънсън
Елис и Лонг бяха на четири коли зад мотора. Пътуваха на изток по Вентура Булевард и наближаваха големия завой, след който пътят продължаваше на юг през прохода към Холивуд.
Шофираше Елис — предпочиташе той да шофира, въпреки че беше старшият партньор и от него зависеше кой да е зад волана. Лонг наблюдаваше в реално време по телефона си „инвестицията“, както я наричаха помежду си.
Колата се представяше добре. Внушаваше усещане за мощност. Воланът почти не играеше. Елис я владееше напълно. Забеляза свободно пространство в дясната лента и настъпи газта. Автомобилът се понесе напред.
Лонг вдигна поглед от джиесема си.
— Какво правиш?
— Решавам проблема.
— Какъв проблем?
— Решавам го още преди да се е превърнал в проблем.
Настигна мотора, изравни се с него и обърна глава наляво. Видя черния ботуш на мотоциклетиста и нарисуваните на резервоара оранжеви пламъци. Имаха същия цвят като камарото.
Елис го изпревари с няколко метра и когато навлязоха в завоя, остави центробежната сила да отклони колата в лявата лента.
Чу крясъка на мотоциклетиста. Мъжът подритна към техния шевролет и ускори, за да избегне изпреварването. И това беше грешката му. Трябваше да набие спирачки и да изостане, само че той се опита да ги изпревари. Елис го очакваше и натисна газта. Камарото нахлу в лявата лента и пресече пътя на мотора.
Разнесе се писък на спирачки и продължителен вой на клаксони моторът беше навлязъл в насрещното движение. Последва стържене на стомана и неизбежният удар на метал в метал.
Елис се ухили и изправи волана.