Инсценировка

13

Холър умираше от глад. Бил отказал предложената му в затвора закуска от сандвич с лионска наденица и ябълка. Но преди да яде искаше да вземе колата и джиесема си.

Аронсън ги остави, за да се върне към собствените си ангажименти в съда. Бош закара Холър в Полицейския служебен гараж и по пътя адвокатът му разказа за ареста и защо е сигурен, че цивилните ченгета, които го закопчали, го били дебнали в засада. Нищо в разказа не доказваше такова заключение и Хари реши, че това си е чиста проява на параноя. Струваше му се странен обаче фактът, че Холър е задържан от цивилни полицаи, и се чудеше дали Мики не е станал случаен обект на операция на нравствената полиция.

ПСГ се поддържаше по договор от фирмата „Холивуд Тоу“ на Мансфийлд Авеню. Холър плати дължимата такса, без да спори, и служителят му подаде ключовете от колата. Адвокатът се вторачи в тях, после попита:

— Да не сте ми разбили колата?

Мъжът хвърли поглед на документа, който Холър току-що беше подписал, и каза:

— Не сме, господине. Няма разбити ключалки — тук пише, че автомобилът е бил отключен при нашето пристигане. Ние следим подобни неща, господине. Ако желаете да направите възражение или да подадете жалба, ще ви дам да попълните съответния формуляр.

— Сериозно? Басирам се, че тутакси ще разгледат жалбата ми. Я просто ми кажете къде с колата.

— Двайсет и трето място. По централната пътека и наляво.

Бош последва Холър към линкълна. Мики първо вдигна джиесема си от предната седалка и провери дали са го бърникали. Телефонът беше защитен с парола и изглеждаше невредим. После отвори багажника и прегледа трите кашона, като отмяташе разделителите с показалец, за да се увери, че всичките му папки са налице. Накрая извади куфарчето си и го отвори върху покрива на колата.

— Имали са предостатъчно време да преснимат каквото им е трябвало — изсумтя сърдито.

— Кой? — попита Бош.

— Който и да е. Ченгетата, които ме спряха. Или онзи, който ги е пратил.

— Непременно ли трябва да се държиш така?

— А как да се държа?

— Струва ми се, че изпадаш в параноя. Ти си пил на бара три часа, по мои сметки.

— Аз си знам мярката. Не бях пиян и определено нямах проблем да шофирам. Когато ме спряха, слязох и заключих колата. С ключовете вътре. Сега тоя тип тука ми разправя, че била отключена, когато пристигнал автовозът. Това как ще ми го обясниш?!

Бош не отговори. Холър затръшна капака на куфарчето и го погледна.

— Добре дошъл от другата страна на съдебната зала, Хари. Хайде да вървим да ядем. Умирам от глад.

Заобиколи отзад и затвори багажника.

Всеки се качи на своята кола и отидоха в „Пинкс“ на Ла Бреа. Беше рано за обяд и нямаше сериозна опашка. Взеха си храната и се настаниха на една от масите в задния салон. Докато Холър лакомо ядеше, Бош му предаде разговора си в затвора и обяснението на Дей’Куан Фостър за опроверганото му алиби. Холър довърши хотдога, без да си направи труд да избърше горчицата от устата си.

— Не е за вярване, че предпочита да влезе в затвора, но да не издаде тайната си — завърши Хари.

— Той е горд човек и има положение в обществото. Плюс жена и деца. Не е искал да изгуби всичко това. Пък и според мене, когато си невинен, дълбоко в себе си винаги си мислиш, че ще се спасиш, че истината ще те направи свободен и тям подобни тъпотии. Даже стар гангстер като него вярва в тия измишльотини.

Бош побутна недокоснатия си хотдог към Холър и поклати глава.

— Глупости.

— Така си е.

— Не, нямам предвид това, че истината ще те направи свободен. Имам предвид твоите глупости.

— Какви мои глупости?

— Я стига. Цялата тази история е инсценировка. Ти ме накисна.

— Не те разбирам.

— Много добре ме разбираш, Мик. Подхвърли ми стръвта и си знаел, че в крайна сметка ще последвам миризмата до затвора, за да приказвам с Дей’Куан. Знаел си, че те имат свидетел, който опровергава алибито му. Но истината вече ти е била известна. Още отначало ти е била известна.

Холър отхапа от втория хотдог и се опита да се усмихне с пълна уста. Преглътна и най-после избърса горчицата от устата си със салфетка.

— Виж сега, другия път като ще ми даваш своя хотдог, не му слагай толкова много горчица, става ли?

— Ще го запомня. Не сменяй темата. Не разбирам следното: щом Дей’Куан ти е казал истината за алибито си, защо мен първо се опита да ме излъже?

— Може отначало да ти е нямал вяра. Може да те е преценявал.

— И това са глупости. Обаче ме кара да се питам защо и ти не ми каза. И ти ли си ме преценявал?

— Не, не, нищо подобно. Направих го, защото трябваше да те вербувам.

— Да ме вербуваш? Ти ме използва!

— Възможно е. Но може и да съм те спасил.

— От какво?

— Ти си експерт в разследването на убийства. Лосанджелиското полицейско управление е решило, че вече не им трябваш. Има места, има хора, които все още се нуждаят от теб.

Бош поклати глава и постави дланите си на масата.

— Защо веднага не ми разкри всичко както си е и не ме остави сам да направя избор?

— Какво? Искаш да кажеш да ти разкрия, че клиентът ми е обвинен в най-отвратителното убийство в този град, откакто накълцаха Никол Симпсън, че негов ДНК материал случайно е открит в тялото на жертвата и той случайно лъже за алибито си, понеже всъщност се е въргалял в някакъв мотел с травестит, представящ се под името Синди, така ли? Да, така със сигурност щях да те убедя, как пък не!

Хари продължи да мълчи, защото усещаше, че има още. И се оказа прав.

— А ето и неприятната новина. Колкото и да е шантаво, това алиби вече не може да се докаже, защото Синди е бил убит на една холивудска уличка преди да успея да се добера до него.

Бош се напрегна и се наведе напред. Фостър не му беше казал за това.

— Кога се е случило?

Още през март.

— Преди или след задържането на Фостър за убийството на Паркс?

— След.

— Колко след?

— Няколко дни, струва ми се.

Хари се замисли за миг, после зададе следващия си въпрос:

— Арестували ли са някой за убийството му?

— Не знам. Доскоро не бяха. Тъкмо затова ми трябва следовател, Хари. Експерт по разследване на убийства. Сиско тъкмо започваше, когато падна с мотора си и се контузи.

— Трябваше да ми кажеш всичко това.

— Току-що го направих.

— Трябваше да го науча по-рано.

— Така или иначе, вече го знаеш. Е, с мен ли си, или не?