Инсценировка

43

Елис се качи при партньора си в доджа.

— Крайно време беше — отбеляза Лонг.

— Стига си хленчил — отряза го Елис. — Занимавах се с бизнеса с момичетата. Какво е положението?

— Шубърт излезе и Бош го спря. После се качиха горе. Преди трийсет и пет минути.

Елис кимна и се замисли. Шубърт и Бош бяха вътре достатъчно време и трябваше да приеме, че докторът е изплюл камъчето. Това означаваше край на играта. Трябваше да затварят сергията. Всички сергии.

Не знаеше за Лонг, обаче самият той определено имаше готовност за този момент. Извади джиесема си и отвори приложението с метеорологичните прогнози. Бяха маркирани няколко града, в случай че телефонът попадне в чужди ръце. Ала само един от тях имаше значение. В Пласенсия, Белийз, беше двайсет и пет градуса. Идеално.

Той прибра джиесема.

— Това е всичко.

— Кое? — не разбра Лонг.

— Това тука. Край на историята. Трябва да избираме.

— Какво да избираме?

— Ти взимаш тая кола, аз се връщам в моята и се разделяме. Прибираме кой каквото си е скътал и се чупим. Завинаги.

— Не, не, не може просто…

— Свършено е. Край.

— Какъв е другият избор? — със задавен от паника глас попита Лонг.

— Влизаме — отвърна Елис. — И не оставяме никой, който да разкаже историята.

— Само толкова? Това ли ти е големият план?

— Не е план. Просто може да ни спечели време. Влизаме и си свършваме работата. Може да ги открият чак утре заран. Дотогава ти ще си в Мексико, а аз — по средата на пътя до там, закъдето ще тръгна.

Лонг забарабани с пръстите на двете си ръце по бедрата си.

— Трябва да има друг начин, друг план.

— Няма — заяви Елис. — Казах ти, като домино е. Всичко се свежда до това. Избирай.

— Ами момичетата? Може да вземем…

— Забрави момичетата. Ще се погрижа за тях веднага щом си тръгна оттука.

Лонг рязко се завъртя към него.

— Какво?!

— Казах ти — повтори Елис. — Домино.

Лонг заразтрива брадичката си с едната си ръка, докато с другата силно стискаше волана.

— Избирай — подкани го Елис.