Инсценировка

16

Бош прочете записките, които си беше водил по време на телефонния разговор, и се опита да осмисли нещата в техния контекст. Два дни след арестуването на Дей’Куан Фостър за убийството на Лекси Паркс в Западен Холивуд пак Холивуд бе убит човекът, може би от сериен убиец, когото Фостър по-късно щеше да посочи като свое алиби. Нямаше нито доказателства, нито поне улики, че не се касае просто за печално съвпадение — професията на Алън го беше излагала на по-голям риск да стане жертва на убийство, отколкото повечето други занимания. Ала Хари приемаше версията за такова съвпадение съвсем неохотно.

Двата случая се различаваха по характеристиката на жертвата, местопрестъплението и начина на извършване на убийството, поне доколкото можеше да се съди от снимките от едното местопрестъпление и словесното описание на другия случай. И все пак вероятната връзка изискваше допълнителни анализи. Той се замисли за разследването на убийството на Алън. Мотелската стая беше обработена от криминалисти. Имаше ли вероятност косми и влакна, оставени шест седмици по-рано от Фостър, да са били събрани при огледа на стаята? А ДНК материал? Пръстови отпечатъци?

И все пак знаеше, че от правна гледна точка подобни веществени доказателства нямат никакво значение поради шестседмичния период между смъртта на Алън и нощта на убийството на Лекси Паркс. Те не бяха от полза за установяване на алиби и никой съдия нямаше да ги допусне в съда, защото не можеше да се определи кога са се озовали в мотелската стая. Но Хари не беше съдия. Той се доверяваше на инстинкта си. Ако Дей’Куан Фостър бе оставил дори и микроскопична следа в стаята на Алън, това щеше до голяма степен да потвърди неговата версия за местонахождението му в нощта на убийството на Лекси Паркс.

Стана от масата, отвори стъклената врата и излезе на задната веранда. Посрещна го постоянният шум от шосето в прохода Кауенга. Бош опря лакти върху дървения парапет и се загледа надолу, без всъщност да вижда оживената магистрала. Размишляваше. Лусия му беше казала, че Майк Стотър и Али Карим разполагат с профил на извършителя. Искаше да го прочете, за да го сравни с характеристиката на убиеца на Лекси Паркс и да провери дали между двата случая има психологически връзки. Само че не можеше да отиде при Стотър и Карим, без да разкрие какво прави, а знаеше и че не може пак да се обърне към Сото. Това можеше да я изложи на опасност.

Представи си огромното помещение на СГУ и мислено тръгна между бюрата, като си припомняше кой къде седи и се опитваше да види лицето на някой, когото може да помоли за помощ. Изведнъж осъзна, че не търси където трябва. Върна се вътре и отиде при масата, където беше оставил джиесема си.

Скролна списъка с контактите си, докато стигна до името, което му трябваше, и набра номера. Очакваше да се включи гласова поща и се изненада, когато му отговориха.

— Доктор Инохос.

— Обажда се Хари Бош, докторке.

— Здрасти, Хари… Как си? Как е пенсионерският живот?

— Хм, не е чак толкова зле. Ти как си?

— Бива, обаче съм ти сърдита, нали знаеш?

— На мене ли? Защо?

— Не получих покана за вечерята по повод на пенсионирането ти. Сигурна съм, че си…

— Никой не е получил покана за вечерята по повод на пенсионирането ми, докторке. Просто нямаше вечеря.

— Какво?! Защо? Всички детективи правят купон за пенсионирането си.

— И на тия купони хората винаги си разказват истории, които вече всички са чували по сто пъти. Не исках такова нещо. Пък и нали бях в немилост. Не исках да компрометирам никого, като го поканя на купон по случай пенсионирането ми.

— Сигурна съм, че всички щяха да дойдат. Как е дъщеря ти?

— Добре е. Всъщност тъкмо тя е причината да ти се обадя.

Познаваха се от над двайсет години. Сега Инохос ръководеше Психологическия отдел, но когато се запознаха, работеше като психоложка в Управлението и имаше за задача да определи дали Бош е годен да се върне на работа след временното му отстраняване, наложено, защото беше блъснал през стъклен прозорец свой началник, който се опитваше да се меси в разпита на заподозрян в убийство. И това нямаше да е последният път, когато щяха да се срещат при същите обстоятелства.

Отношенията им се развиха в нова посока преди пет години, когато Мади дойде да живее при Бош в Лос Анджелис, потънала в скръб след убийството на майка й. Инохос предложи услугите си безплатно и тъкмо тези терапевтични сеанси помогнаха на момичето да се справи с психическата травма. Бош дължеше много на психоложката, а сега искаше да я използва, без тя да разбере. Изпитваше угризения още преди да е започнал.

— Иска да дойде да си поговорим ли? — попита Инохос. — Ей сега ще си отворя графика.

— Не, тя всъщност няма нужда да разговаряте — спря я Бош. — През септември постъпва в „Чапман“.

— Добър университет. Какво ще следва?

— Психология. Иска да стане като тебе, да прави психопрофили.

— Е, това е само част от работата ми, но признавам, че съм поласкана.

До този момент Бош не я беше излъгал. Донякъде можеше да защити и онова, за което щеше да я помоли. Щеше да направи каквото се готвеше да й каже стига Инохос да се съгласеше.

— Та си мисля, виж, повечето неща, които Мади знае по въпроса, са от телевизията и книгите, обаче никога не е чела профил на истински случай. Затова ти се обаждам. Да те питам дали ще ми дадеш да й покажа няколко профила на нови случаи. Нали разбираш, смени имената, ако искаш, редактирай там още каквото трябва. Просто искам тя наистина да види такива неща, за да получи по-добра представа за професията.

Инохос не отговори веднага.

— Е, сигурно ще намеря нещо — отвърна накрая. — Но сигурен ли си, че Мади е готова за това, Хари? Както ти е известно, тези профили са много подробни, в тях се описват и най-ужасните подробности от престъпленията. Особено при сексуалните посегателства. Не са излишно описателни, обаче подробностите са важни.

— Наясно съм — каза Бош. — Просто се опасявам, че тя може би не разбира точно за какво става дума. Изгледа на един дъх шестнайсет сезона на „Закон и ред: Специални разследвания“ и други подобни сериали и сега иска да прави психопрофили. Трябва сериозно да прочете няколко такива неща, за да не си мисли, че е като по телевизията.

Зачака.

— Ще видя какво ще й подбера — рече Инохос. — Дай ми време до довечера. Напоследък анализаторите нямат чак толкова много работа, но тази година вече имахме няколко случая. А мога да потърся и в архива. Може би ще е по-добре да използваме приключени разследвания.

Това не го устройваше.

— Както решиш. Но ми се струва, че колкото са по-пресни случаите, толкова по-добре. Нали разбираш, така ще види как се правят нещата в момента. Обаче го оставям на тебе и тя ще е благодарна каквото и да й намеря. Ще гледам да ти се обади и да ти каже какво мисли.

— Надявам се това да й помогне да затвърди избора си на професия — отбеляза Инохос.

— Да ти позвъня ли по-късно?

— Разбира се, Хари.