Инсценировка

34

Когато отвори входната врата, Холър наистина носеше бял хавлиен халат със златен надпис „Риц Карлтън“ над джоба на гърдите. Косата му беше разрошена. Беше с очила с черни рамки и Бош за пръв път осъзна, че в нормално работно време адвокатът най-вероятно използва контактни лещи.

— Какво е толкова важно, че не може да изтрае до сутринта? — попита Холър. — Утре в осем имам заседание в съда и искам да поспя, за да съм във форма.

— По делото на Фостър ли? — попита Хари.

— Не, по друго. Няма никаква връзка. Така или иначе, пак трябва да…

— Само погледни това тука.

Бош извади ксероксите от джоба си, разгъна ги и подаде единия на адвоката. После отново сгъна и прибра втория лист.

— Това ония ли са?

— Кои?

— Ченгетата, дето са те закопчали — отвърна Хари, ядосан, че Холър не е в състояние да следи логиката му.

— Защо те интересува кой ме е закопчал? Това не е тво…

— Просто погледни снимките! Те ли са?

Холър протегна ксерокса на една ръка разстояние от очите си. Бош предположи, че очилата му са стари.

— Ами, единият остана в колата и всъщност не го видях — каза Мики. — Другият… тоя отдясно… Той може да е… да, той е. Ченгето, което дойде при моята кола.

Холър обърна листа и му показа снимката. Беше Елис, онзи, който се струваше познат на Бош.

— Какво става, Хари? — попита адвокатът. — Защо се занимаваме с това посред нощ?

— Тези, дето са те задържали, също са арестували няколко пъти Джеймс Алън и мисля, че са го използвали като информатор.

Холър кимна, но без да прояви особено въодушевление.

— И какво? Те са от холивудския Нравствен отдел. Няма нищо странно в това да приберат Алън няколко пъти, нито да го използват като информатор. А що се отнася до моя случай, двамата реагирали на радиоповикване, понеже били в района. И районът е Холивуд, където работят.

Холър изглеждаше съвсем различен. Пред затвора след освобождаването му под гаранция беше убеждавал репортерите, че арестът му е резултат от предварително сговаряне и преднамерена засада. Сега аргументирано доказваше, че сговарянето, което Бош започваше да подозира, има напълно законно обяснение.

— Открих свидетел, който чул две автомобилни врати да се затварят на уличката в нощта на убийството на Алън — каза Хари. — И ти присъства на разговора с Дик Сътън преди няколко часа. Те смятат, че братя Нгуен са убити от двама извършители. Поредица от двойки, Мик. Според мен търсим двама души.

Все още стояха в антрето. Мики погледна ксерокса в ръката си, после попита:

— Пиеш ли бърбън?

— Понякога.

— Хайде да седнем и да го обмислим на по чаша „Удфорд Ризърв“.

Отдръпна се и пусна Бош в дневната.

— Сядай — покани го. — Ще донеса две чаши. С лед ли го пиеш?

— Две бучки.

Хари се настани на дивана, от който можеше да гледа светлините на града през френския прозорец. Къщата на Холър се намираше над каньона Лоръл и от прозореца се разкриваше панорамна гледка към западната част на Лос Анджелис и Каталина.

Мики се върна с чашите, пълни с кехлибарена течност, почти без лед. Остави ги на масичката заедно с ксерокса, но не седна.

— Трябва да си сложа лещите. От тия очила ме заболява главата.

Изчезна по коридора, който водеше към дъното на къщата. Бош отпи глътка бърбън и течността опари гърлото му. Биваше си го повече от бърбъна, който Хари винаги държеше вкъщи, в случай че неочаквано му дойдат гости.

Отпи още една глътка и се втренчи в снимките на двете ченгета от Нравствения отдел. Чудеше се дали те са поставили проследяващото устройство на неговото чероки. И когато направи връзка между тях и джипа, изведнъж си спомни къде е виждал Дон Елис. На паркинга зад „Мъсоу & Франк“. С него се бяха разминали, когато Хари излизаше от ресторанта — същата вечер, когато бяха задържали Холър за шофиране в нетрезво състояние. Това означаваше, че Мики е имал право и наистина е било инсценировка. Елис и Лонг му бяха устроили засада.

Когато Холър се върна в дневната, очилата и халата ги нямаше. Носеше дънки и червено-кафява тениска с логото на университета „Чапман“. Седна на стола от отсрещната страна на масичката, откъдето не можеше да се любува на града, отпи голяма глътка от чудесния бърбън и успешно имитира как Джак Никълсън пие уиски и размахва ръка като кокошка във „Волният ездач“. После се отпусна назад, погледна Бош и попита:

— Е, какво ще правим?

— Най-неотложни са две неща — започна Хари. — Утре сутрин, след като шофьорът ти те остави в съда, нека той или някой друг провери колата ти за джипиес предавател. На моята е поставено такова устройство и мисля, че това е дело на тия двамата.

И посочи ксерокса на масичката.

— Това вече съм го включил в програмата си — увери го Холър.

— Добре, погрижи се да го направят. И ако намериш нещо, не го махай. Не им показвай, че сме ги разкрили. Може да го използваме в свой интерес. Тая вечер взех кола под наем. Ще се придвижвам с нея, когато не искам да научават къде отивам.

— Добре. А второто нещо?

— Искам да разговарям с твоя следовател.

— Със Сиско ли? Защо?

Бош се пресегна, вдигна чашата си и отпи голяма глътка. Очите му се насълзиха.

— По-кротко — посъветва го Холър. — Тоя бърбън се пие на малки глътчици.

— Явно — измърмори Хари. — Виж, трябва да погледнеш нещата в по-широка перспектива. Твоят човек, Сиско, работи по случая и го изтикват в насрещното движение, с което го вадят от строя. Ти защитаваш Фостър и те арестуват за шофиране в нетрезво състояние. Очистват братя Нгуен по причина, която още не ни е известна — по-малко от час след като съм разговарял с тях. Можем да решим, че всичко това е съвпадение, а можем да го погледнем в цялостния контекст и да видим нещата в по-широка перспектива. Искам да попитам Сиско върху какво е работил в деня, в който някой го е изкарал от играта.

Холър кимна.

— Всяка сутрин е на физиотерапия в Медицинския център за ветерани в Уестуд.

— Добре. Ще се срещна с него там.

— Какво друго?

Бош посочи снимките на Елис и Лонг.

— Някой от нас трябва да поговори с ДК и да види дали някога се е сблъсквал с тия двамата. За всеки случай.

— Аз мога да го попитам. И без това трябва да отида при него, за да изясним някои въпроси преди процеса и да му вземем мерки за костюм. Надявам се в гардероба ми да се намери нещо като за него.

Кимна към ксерокса.

— Може ли да го взема, за да му го покажа?

— Да, имам още едно копие — отвърна Хари.

После си спомни нещо.

— Когато се видиш с ДК, питай го дали си спомня телефонния номер на Джеймс Алън. Следователите така и не са открили негов джиесем. Ако разполагам с номера, може да успеем да получим телефонни разпечатки, доказващи връзката между двамата.

— И да потвърдим алибито му. Добро попадение. Ами ти?

— Аз продължавам да смятам, че часовникът е разковничето на проблема. Трябва да се добера до първия собственик.

— Човекът в Бевърли Хилс ли?

— Да. Снощи отидох на адреса му. Страхотна къща. Паралия е. Трябва да го притисна в ъгъла и да видя къде са връзките.

— Желая ти успех.

— Мерси.

През следващите няколко минути просто седяха в мълчание и отпиваха от бърбъна, потънали в собствените си мисли. Накрая Холър наруши тишината.

— Бива си го.

Бош погледна чашата си и претърколи леда по дъното й.

— По-хубав е от оня, който имам вкъщи.

— Да, и бърбъна си го бива, но имах предвид всичко това, което успя да откриеш през последните няколко дни. Тук има много материал. Материал, който ще ми е от полза. С него можем да изградим истинска защита на базата на алтернативна версия. Тези неща тука възлизат на много повече от основателно съмнение.

Хари допи питието си. Разбираше, че двамата с Холър завинаги ще запазят фундаменталните си различия в отношението си към доказателствата и другите аспекти на разследването. Мики трябваше да ги разглежда в контекста на съдебния процес и на тяхната употреба за опровергаване на обвинението. За Бош те бяха само мост към истината. Тъкмо затова знаеше, че всъщност не е минал на тъмната страна. Защото просто не можеше да подходи от гледната точка на Холър.

— Алтернативните версии и основателните съмнения не ме интересуват — заяви той. — За мене е съвсем просто. Ако не го е извършил твоят клиент, аз ще разкрия истинския извършител. Ето кой ми трябва.

Мики кимна, вдигна чашата си в наздравица и я допи.

— Това напълно ме устройва.