Инсценировка

45

Бош бързо натисна бутона на бравата и заключи вратата, после угаси лампата на тавана. Върна се при бюрото и извади пистолета си.

Шубърт се изправи. Очите му се ококорваха все повече с всяка крачка, която Хари правеше към него.

— Тук са — прошепна Бош. — Сигурно са, ме проследили или са ви наблюдавали.

— Защо?

— Чакали са да направя връзката.

Хари посочи една врата вляво от бюрото.

— Какво има там?

— Тоалетна.

— Има ли прозорец?

— Да, но е малък и височината е шест метра.

— Мамка му!

Бош се завъртя и заоглежда стаята в опит да измисли някакъв план. Знаеше, че не бива да излизат в коридора. Щяха да са лесни мишени. Налагаше се да се отбраняват в кабинета.

Обърна се към бюрото и вдигна слушалката на телефона. Знаеше, че при обаждане от фиксиран пост телефонистът на 911 получава адреса автоматично. Това щеше да съкрати времето за реакцията им.

— Как се набира външна линия? — припряно попита Бош.

Шубърт се пресегна и натисна бутона в основата на апарата. Хари чу свободен сигнал и набра номера за спешни повиквания. После посочи прозореца.

— Спуснете пердето и затъмнете помещението.

Отсреща започна да звъни. Лекарят натисна бутона на стената до прозореца и завесата се плъзна по релсата. Бош не откъсваше поглед от вратата.

Завесата се спусна докрай и в стаята се възцари сумрак. Хари посочи вратата на тоалетната.

— Влезте там, заключете се и кротувайте.

Шубърт не помръдна.

— Вие набрахте деветстотин и единайсет. Не може ли просто да повикате подкрепление?

— Не, не мога.

— Защо?

— Защото не съм полицай. Влизайте вътре!

Лекарят се озадачи.

— Нали…

— Казах ВЛИЗАЙТЕ!

Този път Бош не шепнеше и заповедта сякаш физически тласна Шубърт заднишком към вратата на тоалетната. Той влезе и се заключи. Хари чу изщракването на ключалката. Знаеше, че това няма да спре Елис и Лонг, ако се стигне дотам, но можеше да ги забави с няколко секунди.

Телефонистката най-после вдигна и Бош заговори високо и пресилено паникьосано. Искаше двете ченгета да знаят, че вика помощ. В момента те сигурно бяха пред кабинета и имаше вероятност да избягат, ако го чуят.

— Да, ало, нуждая се от помощ. В офиса ми има двама въоръжени мъже, които ще избият всички! Казват се Елис и Лонг, Елис и Лонг, и идват, за да ни убият.

— Един момент, господине — отвърна телефонистката. — Намирате се на Западна Трета улица номер хиляда петстотин и петнайсет, нали?

— Да, точно така. Побързайте!

— Как се казвате, господине?

— Има ли значение? Просто пратете помощ.

— Трябва ми вашето име, господине.

— Хари Бош.

— Добре, господине, пращаме помощ. Моля, останете на телефона.

Бош заобиколи зад бюрото, задържа слушалката между ухото и рамото си, с помощта на бедрото и свободната си ръка повдигна ръба на бюрото и го изправи на една страна с алуминиевия плот към вратата. Всички предмети, които бяха отгоре, включително телефонът, неговият джиесем и чашата с химикалки, се плъзнаха и шумно се стовариха на пода. Телефонният кабел се изпъна и слушалката изхвърча от ухото му. Нямаше време да я вдигне. Само се надяваше връзката да не е прекъснала и телефонистката да не е решила, че някой си прави шега.

Приклекна зад барикадата, почука с юмрук по долната страна на плота и установи, че е от дърво. Двата пласта дърво и метал можеха да спрат куршумите — ако извадеше късмет.

Сви се още по-ниско зад прикритието си и насочи глока към вратата. Носеше оръжието като част от реквизита за театъра, целящ да накара Шубърт да го помисли за полицай. Сега то можеше да се окаже единственото им спасение. В пълнителя имаше тринайсет патрона, плюс още един в патронника. Дано стигнеха.

От отсрещния край на стаята се разнесе тихо изскърцване и Бош разбра, че Елис и Лонг са пред вратата и натискат дръжката на бравата. Готвеха се да влязат.

И в този момент той осъзна, че е заел лоша позиция. Намираше се точно в средата на кабинета, където двете ченгета очакваха да е.