Инсценировка

47

Стиснал пистолета с две ръце, Бош се приближи до проснатия на прага Лонг, който се гърчеше от болка и се задъхваше. Последните два изстреляни от Хари куршума бяха пробили ризата на ченгето и бяха заседнали в бронираната му жилетка отдолу. Бош измъкна оръжието от ръката му и го плъзна по пода зад себе си. Стъпи върху тялото на Лонг, наведе се напред и предпазливо надникна в коридора, за да се увери, че Елис го няма.

Останал доволен, Бош се отдръпна и претърколи Лонг по очи, свали белезниците от колана му и окова китките му отзад. И тогава видя кръвта от дясната му страна. Някой куршум беше попаднал под долния край на жилетката над десния му хълбок. Хари знаеше, че изстрелян от три метра разстояние 11,43-милиметров куршум нанася тежки вътрешни поражения. Лонг можеше да е и смъртно ранен.

— Мамицата ти — най-после успя да изхрипти ченгето от Нравствения отдел. — Ще умреш.

— Всички умират, Лонг — отвърна Бош. — Кажи ми нещо ново.

Чу сирените и се зачуди дали помощник-шерифите са заловили бягащия Елис.

— Твоят партньор те заряза, Лонг — каза Бош. — Първо те използва като жив щит, после те захвърли като чувал с портокали. Страхотен партньор.

Потупа го по рамото и отиде при другата врата да види Шубърт. Лекарят лежеше по гръб с глава под мивката и неестествено подгънат под тялото ляв крак. В горната част на гърдите му имаше две рани и още една в гърлото му. Един от куршумите вероятно бе прекъснал гръбначния му стълб, за да падне така. Очите му бяха отворени и не дишаше. Бош нямаше с какво да му помогне. Не можеше да проумее защо хирургът беше решил, че като се предаде, Елис и Лонг ще го пощадят. Чудеше се дали трябва да изпитва угризения, че го е заблудил, убеждавайки го, че е полицай и води разследване.

Не изпитваше никакви угризения.

Докато стоеше приклекнал до Шубърт, чу пулсиращ сигнал от телефона на пода. Разговорът с комуникационния център на Шерифството беше прекъснал при падането на апарата, когато Бош бе прекатурил бюрото. Той се извърна от трупа, намери слушалката и я затвори. Наблизо се въргаляше и разбита рамкирана фотография на лекаря и жена му, седнали в каютата на яхта. Гледаха усмихнато обектива.

Телефонът иззвъня и един от бутоните запримигва. Хари вдигна слушалката и натисна бутона.

— Хари Бош.

— Тук е помощник-шериф Мейуд. С кого разговарям?

— Току-що ви казах. Хари Бош.

— Намираме се пред Центъра за творческа козметика. Какво е положението вътре?

— Имаме един убит и един ранен. Аз се обадих на спешния телефон. Единият от въоръжените мъже избяга. Заловихте ли го?

Мейуд не му отговори.

— Добре, господине, слушайте ме внимателно. Искам с ранения да излезете от сградата с ръце на тила и със сплетени пръсти. Ако имате оръжие, оставете го вътре.

— Раненият надали скоро ще може да ходи.

— Въоръжен ли е?

— Вече не.

— Добре тогава, господине, излезте сам с ръце на тила. Оставете вътре всички оръжия.

— Дадено.

— Ако видим оръжие, ще го смятаме за заплашително поведение. Наясно ли сме, господине?

— Напълно. Слизам с асансьора.

— Ще ви чакаме.

Бош затвори и се изправи. Огледа се къде да остави глока си и видя пистолета на Лонг на пода отдясно на бюрото. Отиде при него и го вдигна, като внимаваше да не докосва спусъка, за да не изтрие пръстовите отпечатъци. После остави двете оръжия върху стъклена витрина с колекция от антикварни хирургически инструменти.

Преди да напусне кабинета потърси джиесема си, който се беше плъзнал на пода при преобръщането на бюрото. Откри го и го вдигна. Още записваше. Хари го изключи, кръсти файла „Шубърт“ и го прати с есемес на Мики Холър. След това прибра телефона в джоба си.

Тръгна към изхода, но се сети за още нещо. Нямаше представа колко дълго ще го разпитват в Шерифското управление. Нямаше представа и дали новината за престрелката ще стигне до планината, но за всеки случай позвъни на дъщеря си. Знаеше, че сигналът е слаб, ала остави съобщение на гласовата и поща.

— Мади, аз съм. Просто исках да знаеш, че съм добре. Каквото и да чуеш, добре съм. Ако ме търсиш и не можеш да се свържеш с мене, обади се на чичо си Мики. Той ще ти обясни всичко.

Отпусна джиесема и понечи да го изключи, но му хрумна нещо и отново го вдигна до ухото си.

— Обичам те, Мадс, и скоро ще се видим.

После затвори.

На излизане от кабинета трябваше да прескочи Лонг. Ченгето не помръдваше. Дишаше плитко и лицето му беше съвсем бледо и потно. На пода до него се образуваше локва кръв.

— Повикай ми линейка — успя с дрезгав шепот да каже Лонг. — Умирам.

— Ще им предам — обеща Хари. — Искаш ли да ми кажеш нещо друго преди да изляза? Може би нещо за Елис? Например къде ще избяга?

— Да, ще ти кажа нещо. Майната ти!

— Много остроумно.

Бош излезе в коридора и тръгна към асансьора. Едва направил две крачки обаче, осъзна, че има вероятност Елис още да е в сградата. Можеше да не е успял да избяга, да е видял пристигащите ченгета от Шерифството и да се е скрил.

Бързо се върна в кабинета, взе глока си и отново тръгна към асансьора, като се движеше леко приклекнал и насочил пистолета напред.

Стигна до асансьора, без да види и следа от Елис. Натисна бутона и вратата веднага се отвори. Бош влезе в стоманената кабина, натисна бутона за долния етаж и вратата се затвори. Докато пътуваше надолу, Хари бързо извади пълнителя, изкара патрона от патронника, зареди го в пълнителя и остави оръжието и пълнителя на пода в задния ъгъл на кабината. Накрая се обърна към вратата, вдигна ръце и сплете пръсти на тила си.

Когато след секунди вратата се отвори, Бош видя патрулка на Шерифството, спряна странично на входа за асансьора. Двама помощник-шерифи се прикриваха отзад, насочили пистолетите си към него. Единият държеше оръжието си с две ръце върху предния капак, а другият върху багажника.

— Излезте от асансьора — извика първият. — Дръжте ръцете си на тила.

Хари се подчини.

— Пистолетът ми е на пода на асансьора — каза високо. — Не е зареден.

В мига, в който излезе от кабината, видя, че двамата вдигат оръжията си, и в последния момент осъзна, че ще бъде повален. От двете страни на асансьора изскочиха ченгета, сграбчиха го и го събориха по очи на плочките, извиха ръцете му отзад и го закопчаха с белезници.

Болка прониза долната му челюст. Беше успял да завърти главата си настрани, но въпреки това лявата страна на лицето и брадичката му бяха поели цялата сила на сблъсъка.

Усети ръце, които грубо пребъркаха джобовете му и извадиха джиесема, портфейла и ключовете му. После пред очите му се появиха две лъснати полицейски кубинки. Помощник-шерифът клекна и Бош видя долната половина на лицето му. На ръкавите му имаше сержантски нашивки. Мъжът разгледа картата му на пенсиониран детектив и след това насочи вниманието си към него.

— Господин Бош, аз съм сержант Котила. Кой друг е в сградата?

— Както казах по телефона, имаме един убит и един ранен. Имаше и трети човек, но избяга. Спокойно може да се крие вътре, обаче не съм сигурен. Раненият скоро ще умре, ако за него не се погрижат медици. Той е полицай от Нравствения отдел в ЛАПУ, казва се Кевин Лонг.

— Добре, линейката идва. А кой е убитият?

— Доктор Шубърт, собственикът на центъра.

— А вие сте бивш служител на ЛАПУ.

— Пенсионирах се тази година. Сега съм частен детектив. Аз раних Лонг — преди да ме застреля.

Последва дълго мълчание, докато Котила смилаше тази информация. Като опитно патрулно ченге, накрая той реши, че други ще се занимават с показанията на Бош, и каза:

— Сега ще ви качим в колата, господин Бош. Детективите ще искат да разговарят с вас за всичко това.

— Бихте ли повикали детектив Сътън? — помоли го Хари. — Това тука е свързано с вчерашното двойно убийство в бижутерийния магазин на Сънсет Плаза. Сигурен съм, че той ще поеме случая.