Инсценировка

46

Елис даде знак на Лонг, че вратата е заключена и трябва да я разбие с ритник. Лонг му подхвърли фенерчето и отстъпи няколко крачки, вдигна крак и се прицели с пета точно над бравата. През годините често го беше правил и много го биваше.

Вратата отхвърча навътре и се блъсна във вътрешната стена на кабинета, разкривайки сумрак, нарушаван само от оскъдната светлина, която се процеждаше покрай ръбовете на завесите на прозореца. Залитналият вътре Лонг се оказа в уязвимо положение. Елис влезе след него, застана от лявата му страна и насочи напред пистолета си и фенерчето.

— Полиция! — извика той. — Никой да не мърда!

Лъчът освети преобърнато настрани бюро. Елис се прицели в горния му ръб, готов да стреля, когато иззад него се появи Бош или Шубърт.

— Чакайте!

Гласът се разнесе иззад вратата вляво от бюрото. Елис насочи фенерчето и пистолета си натам.

— Аз съм! — изкрещя Шубърт. — Той ми се представи за ченге!

Вратата се отвори и отвътре с вдигнати ръце излезе пластичният хирург.

— Не стреляйте. Мислех го за…

Елис стреля три пъти в бърза последователност. В периферното му зрение стоящият от дясната му страна Лонг се завъртя и също вдигна оръжието си.

— Не!

Викът дойде отдясно зад него. Елис се обърна, видя, че Бош изскача странично иззад сгъваемия параван, който разделяше стаята, и също открива огън, и осъзна, че преобърнатото бюро е било примамка и че противникът им е в по-изгодна позиция.

Елис се метна напред, за да се скрие зад по-едрото тяло на Лонг, което се разтърси и завъртя от улучилите го куршуми. След миг щеше да се свлече на пода. Елис премести тежестта си върху другия си крак и опря рамо между плещите на партньора си, за да го задържи изправен, като в същото време протегна пистолета си иззад него и стреля слепешком натам, където беше видял Бош. След това заотстъпва заднишком към вратата, влачейки Лонг пред себе си като щит.

Разнесоха се още изстрели и Елис усети куршумите, улучили тялото на партньора му. На прага пусна Лонг, натисна спусъка два пъти, изскочи в коридора и се затича към врата с надпис „Изход“.

Докато се спускаше по стълбището към гаража, трескаво обмисляше дали всичко е свършило, или все още има шанс да овладее положението и някак си да стовари вината върху Бош. Да им каже, че Бош е виновникът. Че Бош пръв е открил огън. Че Бош търси някакво шантаво отмъщение. Че Бош…

Знаеше, че се самозалъгва. Нямаше как да успее. Ако Бош още беше жив, нямаше да успее.

Затича към колата си. Чу приближаващ се вой на сирена — помощник-шерифите се отзоваваха на обаждането на Бош. Бяха на две-три преки от медицинския център. Трябваше да се махне оттук преди да пристигнат. Това беше най-важното. И после трябваше да бяга.

Беше готов. Знаеше, че някой ден може да се стигне до това, и бе планирал всичко.