Инсценировка

31

Срещнаха се на стълбището пред входа на участъка на Шерифското управление на Сан Висенте Булевард до Пасифик Дизайн Сентър. Преди да влязат, Бош изложи на Холър фактите и предположенията си за ситуацията. Холър му каза, че ще го пази да не направи погрешна стъпка, но и го предупреди да мисли какво ще е от най-голяма полза за техния клиент, преди да отговаря на въпросите.

— Не забравяй, ти вече не си полицай напомни му адвокатът, докато отваряше входната врата.

Дик Сътън чакаше Бош в детективското бюро. Веднага позна Холър, известен адвокат и бивш кандидат за окръжен прокурор.

— О, я стига, ние сме стари приятели — разпери ръце Сътън. — Идваш с адвокат, а, Хари? Сериозно? Няма нужда от такива крайни мерки.

— Смятам, че осигуряването на правна защита не е крайна мярка — отбеляза Холър.

— Съжалявам, Дик — отвърна Бош. — Обаче имам дете, а нямам жена. Трябва да съм сигурен, че довечера ще се прибера вкъщи.

Не си направи труда да спомене, че през следващите три дни детето му ще е на Голямото мече езеро.

— Е, аз пък имам двойно убийство и ми се струва, че ти си единственият човек, който може да ми помогне да го разчепкам — заяви Сътън. — Хайде да идем в заседателната зала и да свалим картите на масата.

Заведе ги в просторна заседателна зала с широка овална маса, достатъчна, за да побере директорския борд на средно голяма фирма. Това беше хитър ход от негова страна — да не вкара Бош в обичайната стая за разпити. Опитваше се да стопи леда, като накара Хари да се почувства участник в разследването, вместо негов обект.

На масата вече ги чакаха Корнел и Шмит, с които Бош се бе запознал същата сутрин, и още един мъж, когото не познаваше, но предполагаше, че е партньорът на Сътън.

— Разбрах, че вече познаваш детективите Корнел и Шмит — каза Сътън. — А това е моят партньор Гил Контрерас.

След това Сътън представи Бош и неговия адвокат. Разнесе се тихо мърморене за присъствието на адвоката и Холър се опита да го успокои, като вдигна ръце в знак, че се предава.

— Тук съм, за да защитавам своя клиент и да улесня обмена на информация, който, надявам се, ще е от полза за всички ни.

Холър и Бош седнаха един до друг. Сътън заобиколи масата и се настани до партньора си, точно срещу Хари.

— Това не е ли конфликт на интереси? — обади се Шмит.

Холър спокойно сплете пръсти и се наведе напред, за да погледне младата жена.

— Защо да е конфликт на интереси, детектив?

— Той е ваш следовател по делото за убийството на Паркс, а сега вие казвате, че ви бил клиент.

— Не виждам проблем, но ако желаете да отложим тази среща, докато намерим на господин Бош адвокат, който удовлетворява вашите критерии за отсъствие на конфликт на интереси, аз не възразявам.

— Нямаме такова желание — побърза да се намеси Сътън. — Хайде просто да си поговорим като приятели.

И измери Шмит с поглед, който й отправяше ясно послание: „Кротувай!“

— Откъде ще започнем? — попита Холър.

Сътън кимна, явно доволен, че са преодолели потенциалното препятствие, в което се беше блъснала Шмит, и разтвори лежащата на масата пред него папка. Бош видя, че отляво са прихванати с кламери няколко листа с бележки. Отдясно имаше прозрачен джоб, в каквито държаха документи с доказателствена стойност в разследването.

— Да започнем с това — каза Сътън.

Вдигна джоба и го плъзна по масата така, че Бош и Холър да могат да го видят. Вътре лежеше визитна картичка, същата, предполагаше Хари, която сутринта беше дал на Питър Нгуен в бижутерийния магазин.

— Това твоята визитка ли с, Хари? — попита Сътън.

— Така изглежда.

Холър постави длан на ръката му: предупреждение да не отговаря на въпросите преди да получи неговото правно одобрение. Само че Бош го беше повикал заради по-важните неща. Нямаше намерение да играе със Сътън игрички заради самите игрички. Най-малко искаше да се постави в такава роля.

— Би ли ни казал на кого си я дал? — продължи Сътън.

— Ще излезем навън — бързо се намеси Холър. — Изобщо няма да се бавим.

— Това са елементарни въпроси — възрази детективът.

— Съвсем кратка консултация не отстъпи Мики.

Изправи се и Бош неохотно го последва, засрамен, че се държи като безбройните заподозрени, които беше виждал по време на службата си.

Излязоха в коридора и Холър затвори вратата. Пръв заговори Хари.

— Виж, трябва да им кажа каквото знам. Това всъщност може да е от полза за Фостър. Не те повиках, за да възразяваш срещу всеки…

— Не се безпокоя за Фостър — прекъсна го Мики. — Ако си мислиш, че не те подозират, значи не си толкова умен, за колкото те смятах, Бош.

— Те нямат никакви улики. Когато нямаш нищо, всеки е заподозрян. Наясно съм с това. Съвсем скоро ще разберат, че не съм аз.

Бош се обърна към вратата.

— Тогава защо съм тук? — поинтересува се Холър.

Хари спря с ръка върху дръжката на бравата и го погледна.

— Не се бой, ще ми потрябваш. Но чак след като приключим с елементарните въпроси.

— Дай ми да опитам нещо, като влезем вътре — каза адвокатът. — Съвсем набързо. Просто ме остави да говоря пръв.

— Какво?

— Ще видиш.

Бош се намръщи, но отвори вратата и се върнаха на местата си.

— Господа, хайде да уговорим правилата за честна игра — започна Холър. — Предлагам справедлив обмен на информация.

— Тук не обменяме информация при двойни убийства — заяви Сътън. — Ние задаваме въпросите, Хари им отговаря. Това са правилата.

— А какво ще кажете ние да задаваме по един въпрос срещу всеки ваш? Например, какво правят тука Корнел и Шмит? Това двойно убийство, което разследвате, свързано ли е с делото за убийството на Паркс?

На лицето на Сътън се изписа раздразнение и Бош знаеше причината. Единственият адвокат в тази зала се опитваше да му отнеме инициативата.

— Не знаем с какво е свързан този случай — отвърна нетърпеливо Сътън. — Визитката на Хари беше открита на местопрестъплението, а по-рано днес случайно дочух тия двама детективи да разговарят за Бош. Затова ги повиках. Това отговаря ли на въпроса ви? Може ли сега аз да задам моя?

— Моля — направи жест с ръка Холър. — Това е двупосочен процес.

Сътън се обърна към Бош.

— Хари, тази визитка беше открита в джоба на сакото на единия от двамата мъже, застреляни днес сутринта в задното помещение на бижутерийния магазин „Нелсън Грант & Сънс“. Можеш ли да ми кажеш нещо по този въпрос?

— Предполагам, че е била в джоба на Питър Нгуен — каза Бош. — Дадох му я тази сутрин, когато бях в магазина.

— Точно по кое време стана това?

— Влязох веднага щом той отключи вратата, в десет. Тръгнах си най-късно в десет и петнайсет. Коя е другата жертва?

Сътън се поколеба преди да отговори, ала не за дълго.

— Брат му Пол.

— Мисля, че го е нямало, докато аз бях там, обаче Питър може да го е очаквал. Все се озърташе към задната врата, като че ли чакаше някой да дойде. Кога е извършено убийството?

— Още не сме сигурни. Един клиент ги открил по обед на пода във вътрешното помещение. Патоанатомът ще даде по-точна преценка.

— Няма ли видеозапис?

Корнел ядосано вдигна ръце и изсумтя:

— Само той те разпитва! Просто го питай какво е правил там, мама му стара!

Сътън го измери с поглед и безмълвно го смъмри за прекъсването и грубия език. И му напомни, че двамата с Шмит са само наблюдатели. Разследването се водеше от Сътън и неговия партньор.

— Не, няма видеозапис — отвърна той. — Извършителят е извадил диска от записващото устройство. Системата е стара и не прави резервно копие в облака. Управителката на съседния магазин май видяла двама мъже да влизат през входа откъм задния паркинг към десет и четирийсет и пет. Носели бели гащеризони, затова ги помислила за миячи на прозорци. Не чула изстрели.

— Двама мъже…

— Да, двама. Търсим камери в района, но засега нямаме късмет. Та какво си правил там, Хари?

Гърдите на Бош се свиха от обзелия го ужас. Не можеше да не се чувства отговорен за убийството на братя Нгуен. Инстинктът му подсказваше, че той е отвел убийците там или най-малкото е предизвикал необходимостта братята да бъдат убити.

— Взето ли е нещо? — попита той.

— Хари, твоят адвокат каза, че процесът е двупосочен напомни му Сътън. Ти не ми даваш нищо, само ме разпитваш.

— Отговори ми само на един последен въпрос. Обир ли е било, или екзекуция?

Сътън поклати глава. Беше допуснал Бош да му отнеме инициативата и да установи контрол над разговора.

— Определено е било или обир, или инсценировка на обир — отвърна той. — Една от витрините е опразнена.

— Само една? Коя?

— Дясната, като си с гръб към входа.

— Това са наследствените накити, нали?

Сътън отново поклати глава.

— Край, Хари. Стига. Сега ти ще отговаряш на моите въпроси. Защо си ходил там тази сутрин?

Холър се наведе към Бош и му прошепна:

— Напомням ти, че работиш при мене и поверителността, от която се ползва моят клиент, се пренася и върху тебе. Така че бъди предпазлив.

Хари погледна Сътън.

— Имам проблем с изискването за поверителност. Работя при адвокат и не мога да ти разкрия нищо, свързано с делото, без разрешението на клиента ми или на неговия адвокат.

— Каквото няма да получиш — прибави Холър.

Бош го накара да млъкне с вдигане на ръка и продължи.

— Достатъчно е да кажа, че не знам кой е убил братя Нгуен. Ако знаех, щях да го направя, независимо от поверителността.

— Какво си правил там? — повтори въпроса си Сътън.

Докато отговаряше, Хари гледаше право към Корнел.

— Разпитвах за един часовник, който са продали преди половин година на съпруга на Александра Паркс. Както знаеш, тя е убита. Отсъствието на часовника и не се обясняваше в следствените материали. Не обичам такива неясноти и се опитвах да изясня въпроса.

— Питър Нгуен отзивчив ли беше?

— Не.

— От този магазин ли е купен часовникът?

— Така ми се струва.

— И защо ти се струва така?

Холър изпревари Бош:

— Той няма да отговори на този въпрос. И смятам, че вече трябва да приключим разговора, детектив.

Корнел отново измърмори нещо под носа си и Холър се възползва от шанса.

— Какъв е проблемът? Яд ви е, че Хари Бош върши работата вместо вас ли?

— Майната ти, адвокатче! — изруга Корнел. — Всичките тия фокуси-мокуси имат една-единствена цел да размътят водата, в която потъва твоят клиент. Нищо, той така или иначе ще потъне.

— Вие си мислете така, а пък ние може да разнищим тази история — отвърна Холър. — Имам предвид действително да я разнищим, а не да припишем вината на някой.

— Много ме уплаши.

Мики посрещна сарказма с ослепителна усмивка, после бавно се обърна към Сътън.

— Какво ще кажете, детектив? Нещо друго?

— Засега не — въздъхна Сътън.

— Тогава повече няма да ви безпокоим.

Холър се изправи и Бош го последва. Двамата не разговаряха, докато не излязоха на тротоара пред сградата. Хари беше разстроен. Имаше чувството, че е предал някого — може би самия себе си.

— Виж, това не ми харесва — каза той. — Трябваше да им кажа всичко, което знам.

— Сериозно? И точно какво знаеш? В действителност не знаеш абсолютно нищо. Ние не знаем абсолютно нищо. Засега.

— Знам, че сигурно съм завел ония двама убийци при двамата братя в магазина.

— Сериозно? Как така? Искаш да кажеш, че братята не са били замесени в тази история и са ги очистили, понеже ти си разговарял с тях, така ли?

— Не, аз… Виж, убили са ги по-малко от час след моето отиване в бижутерията. Да не смяташ, че е съвпадение?

— Смятам, че не знаем достатъчно, за да обикаляме и разправяме на ченгетата каквото и да е, не и докато в окръжния затвор имаме клиент, който е заплашен да прекара остатъка от живота си зад решетките.

Холър махна с ръка към центъра, въпреки че той се намираше на километри от тях.

— Ето за кого носим отговорност — заяви той. — А не за онези скапаняци вътре.

— Доскоро и аз бях един от онези скапаняци — вметна Бош.

— Виж, искам само да кажа, че още не сме събрали достатъчно информация, Хари. Хайде да го направим и тогава ще видим с какво разполагаме. Тогава ще решим какво да кажем, на кого да го кажем и най-важното, къде да го кажем. След пет седмици ни очаква съдебен процес и дотогава трябва да знаем цялата история.

Бош се отдалечи от адвоката и застана на бордюра. Съзнаваше, че е допуснал ужасна грешка, като е пресякъл от другата страна на барикадата. Холър застана зад него.

— Каквото и да им кажем сега, ще им дадем възможност да го обърнат срещу нас и нашия клиент. Нашия клиент, Хари. Не го забравяй.

Бош поклати глава и зарея поглед по улицата.

— Какво са знаели двамата братя? — попита Холър. — Защо са ги убили?

Хари се обърна и го погледна.

— Още не знам. Но ще разбера.

— Добре, сега какво следва?

— Във Вегас се натъкнах на едно име. Човекът живее в Бевърли Хилс и може би знае тайната, която се крие зад този часовник. Която се крие зад всичко. Сега следва той.

— Ясно. Дръж ме в течение.

— Непременно. И виж, щом са ме проследили до бижутерийния магазин, може да следят и тебе.

— Не съм забелязал никакви признаци.

— Тъкмо това е проблемът. Няма и да забележиш. Има ли кой да ти провери колата? Аз ще проверя моята.

— Ще го уредя.

— Добре. И както вече ти казах, бъди предпазлив. Пази си гърба.

— Ти също.