Инсценировка

10

Вратата на стаята на дъщеря му беше затворена, но отдолу струеше светлина. Бош почука и каза:

— Ей, прибрах се.

— Здрасти, тате — извика в отговор Мади.

Хари зачака покана. Нищо. Почука отново.

— Може ли да вляза?

— Естествено. Отключено е.

Той отвори вратата. Дъщеря му напъхваше спален чувал в голям платнен сак на колела. До екскурзията останаха още няколко дни, но тя подготвяше всичко от списъка, който им бяха дали в училище.

— Вечеряла ли си? — попита Бош. — Взех храна от „Панера“6.

— Вечерях. Ти не се обади, затова си направих сандвич с риба тон.

— Можеше да ми пуснеш есемес.

— Ти също.

Хари реши да не задълбава повече в практиките им на общуване. Не искаше да се карат. Посочи сака и пръснатата на пода екипировка за къмпингуване.

— Вълнуваш ли се?

— Не особено — отвърна Мади. — Всъщност нямам никакъв опит с къмпингуването.

Бош се зачуди дали това е критика към него. Никога не я беше водил на къмпинг. Самия него никога не го бяха водили на къмпинг, ако не се броеше спането в палатки и окопи във Виетнам.

— Е, сега ще се научиш — каза той. — Ще си с приятели и ще се забавлявате.

— С хора, които сигурно повече няма да видя след като завърша — отбеляза дъщеря му. — Не знам защо… Искам просто да кажа, че екскурзията би трябвало да е по желание. А не задължителна.

Бош кимна. Настроението и явно щеше да става още по-мрачно с всеки негов следващ опит да я ободри. Вече му се беше случвало.

— Виж, имам да чета едни неща — каза той. — Лека нощ, миличка.

— Лека нощ, тате.

Хари се приближи до нея и я целуна по темето. После посочи големия сив сак на пода и каза:

— Мисля, че трябва да носиш спалния чувал отделно. Иначе ще ти заеме прекалено много място.

— Не — отсече Мади. — Казаха всичко да е само в един сак и не успях да намеря по-голям.

— Добре, извинявай.

— Тате, колко си пил, между другото?

— Едно мартини. С чичо ти. Аз си тръгнах, той остана.

— Сигурен ли си?

— Да. Понеже имам работа. Е, лека нощ.

— Лека нощ.

Бош излезе, затвори вратата и си напомни, че дъщеря му е на етап от живота си, в който е подложена на силен стрес. Мади се учеше да се справя с това, но когато изпускаше парата, той често ставаше обект на атаките й. Не можеше да я обвинява и не биваше да се разстройва. Само че е лесно да се каже…

Съжаляваше, че беше хвърлил чичо Мики на акулите.

Отиде в кухнята да вечеря. Сам.