Инсценировка

36

Лонг мина два пъти покрай къщата. Черокито беше в гаражния навес, но иначе нямаше признаци за живот. Фолксвагенът липсваше и той реши, че момичето е на училище. Спусна се по склона и влезе в следващия завой на пътя. Беше забелязал един гол участък, където бяха съборили старата къща, за да разчистят мястото за нов строеж. Оттам щеше да има изглед към задните прозорци и верандата на Бош.

Паркира пред нечий гараж, слезе от колата с бинокъла си, бързо пресече улицата и се провря под жълтата лента с надпис „Опасност“ на английски и испански, опъната между два стълба пред парцела. И моментално осъзна, че е прекалено на открито. Престори се, че гледа студиата на „Юнивърсъл“ и планината зад тях, после леко се завъртя наляво и фокусира бинокъла към къщата на Бош. Не забеляза движение в нито един от прозорците. Верандата пустееше и плъзгащата се врата беше затворена.

Свали бинокъла и отново се престори, че се любува на гледката. Обърна се още веднъж към дома на Бош и пак не видя нищо. Тръгна към колата си. Чудеше се какво да направи, за да се увери, че Бош наистина го няма.

До жълтата лента го чакаше някакъв мъж.

— Влезли сте в чужда собственост — каза непознатият.

— Имам разрешение — отвърна Лонг.

— Сериозно? От кого? Дайте ми името.

— Нищо не съм длъжен да ви давам.

Лонг се наведе, мина под лентата и тръгна към колата си.

— Записах ви номера — извика подире му мъжът. — Вършите нещо нередно.

Полицаят се обърна и тръгна към него, като извади значката си, която носеше на верижка на шията си.

— Възпрепятствате полицейско разследване, господине. Прибирайте се вкъщи и си гледайте работата, иначе ще се озовете зад решетките.

Мъжът уплашено заотстъпва. Лонг се обърна към колата си.

— Това се нарича Квартален патрул — каза мъжът, след като възвърна смелостта си. — Ние тук се пазим едни други.

— Щом казвате — отвърна полицаят, докато отваряше вратата на автомобила си.

Потегли и при първата възможност направи обратен завой. Нагоре по склона подмина досадника, който още стоеше на улицата пред разчистения парцел. Лонг взе завоя, отново стигна до къщата на Бош и спря отпред. Впери поглед в нея и се замисли какво да прави, но накрая се ядоса.

— Мамка му — изсумтя той и натисна клаксона три пъти, все едно е дошъл да вземе някого. Без да изключва от скорост, наблюдаваше входната врата и ако Бош или някой друг я отвореше, щеше да изчезне. Прозорците на колата му бяха достатъчно затъмнени, за да е сигурен, че няма да видят лицето му.

Нищо.

Натисна клаксона още веднъж и зачака. Никаква реакция.

— Мамка му — пак изруга Лонг и продължи нагоре по склона до Мълхоланд, където обърна. Докато се спускаше обратно по Удроу Уилсън и минаваше покрай къщата на Бош, пак натисна клаксона от безпомощност, без да намалява скоростта. После се обади на Елис и докладва:

— Преебал ни е. Колата му е тука, ама него го няма. Сигурно е загрял, че го следим.

— Насам ли пътуваш в момента? — спокойно го попита по-възрастният му партньор.

— Да, прибирам се.

— Добре. Той не знае, че сме се усетили. Може да се възползваме от това.

— И аз си мислех същото. Според тебе какви ги върши?

— Кой знае.

— Как ще го намерим?

Отговорът на Елис се позабави.

— Ще отидем там, където смятаме, че ще се появи, и ще чакаме.

— Да де, ама къде?

— Просто се прибери в участъка и ще решим.

И Елис затвори.