Открадни сърцето ми

ВТОРА ГЛАВА

— Госпожице Силвър, съжалявам, че ви безпокоя, но…

— Не сега, Тинкър.

Силвър Сейнт Клеър изглеждаше елегантна в износените бричове и бялата батистена риза. Вятърът развяваше великолепната й коса изпод сламената шапка. След нощ на тревожни сънища, усиленият труд й бе помогнал да се почувства по-спокойна.

Но споменът за двете блестящи кехлибарени очи още не бе изчезнал.

— Знаеш, че трябва да засадя тези храсти, преди да изсъхнат. Още вчера му беше време.

Прислужникът се намръщи.

— Но, Госпожице Силвър…

— Наистина съжалявам, Тинкър — каза тя с раздразнение и се захвана за работа.

Старият прислужник се обърна и се заизкачва нагоре по хълма към хубавата къща, която служеше за работно помещение на фермата Лавендър Клоуз и за жилище на семейство Сейнт Клеър. Онзи противен сър Чарлз Мнлбанк отново се бе домъкнал да търси госпожица Силвър. Напоследък доста често й досаждаше. Но Тинкър знаеше, че когато госпожица Силвър се хванеше за робата, никакви приказки няма да помогнат.

Два часа по-късно Силвър бе приключила с едната редица храсти. Гърбът я болеше, бузите й бяха зачервени. Когато се измъкна изпод растенията, косата й беше пълна с нежни пурпурни пъпки.

Тя се отпусна на колене и огледа добре прекопаната земя. След смъртта на баща й преди две години спасяването на фермата Лавендър Клоуз беше почти всичко, което имаше значение за нея.

Въздишайки, Силвър върза косата си на опашка и изчезна в следващата редица. Когато от хълма зад гърба й се понесе облак прах, тя дори не погледна.

— Съжалявам, Тинкър, но имам да довърша още две редици. Ако все още желаеш да ми говориш, ще се радвам ако…

— Сил?

Гласът бе тих и колеблив.

— Нямах намерение да те безпокоя, но наистина си мисля, че това може да е от полза.

— Брам?

— Силвър се показа на секундата с раздърпана риза и напрашени бузи. Като видя дванадесетгодишния си брат, лицето й се озари от усмивка.

— Да не би да е време за обяд?

— Време беше преди цял час, Сил — каза Брандън Сейнт Клеър, който стоеше нетърпеливо сред лавандулата. Панталоните му бяха потънали в прах, а единият ръкав на жакета му беше скъсан, но той изглеждаше щастлив. — Ти беше толкова заета, че не исках Тинкър да те безпокои. Но, Сил, погледни това. — Той измъкна от джоба си цяло снопче смачкани растения. — Изучавам ги цяла сутрин и мисля, че накрая разбрах какво не им е наред.

Силвър погледна с обич брат си.

— И какво може да е то, малко генийче?

— Изобщо не съм гений, Сил. Просто имам подход към растенията.

— Подход, а? — нежно го смъмри Силвър. — Така ли се казва, когато човек може да накара стеблата да оживеят за една нощ или да ускори цъфтежа почти с две седмици. Аз наричам това чудо, а не подход.

Брам замълча, после тихо каза:

— Сил, понякога не се ли чувстваш самотна тук? Не искаш ли някой ден да си имаш собствен дом и семейство?

Силвър сведе глава.

— Ти и Тинкър сте моето семейство, Брам. Какво повече бих могла да искам?

Пръстите на Брам доверчиво се плъзнаха в ръката на сестра му.

— Щеше ми се да имаш повече хубави неща. И повече места, където да ги носиш — сериозно каза брат й. — И Тинкър, и аз го искаме.

— Да, ама аз не го искам. Нямаше да знам как да нося красива рокля и бижута, дори и да ги имах. Много по-щастлива съм си в ризата и бричовете.

— Така ли е? Честно?

— Разбира се. А сега върви, защото трябва да свърша някои неща тук.

Силвър наблюдаваше как Брам се отдалечава към покритата с глицинии къща в края на алеята.

Тя въздъхна, погълната от спомени. Натрапчиво сладки, те й напомниха какви бяха нещата, когато Лавендър Клоуз беше щастливо място, огласяно от смях.

Преди смъртта на родителите й.

Преди да умре Джесика. Преди сър Чарлз Милбанк да започне да души наоколо и да я притеснява.

Спомни си за перлената огърлица, която баща й беше дал на майка й и за ръчно изрисуваното ветрило от инкрустирана слонова кост, за което той бе казал, че е дошло чак от Китай.

Тях ги нямаше сега.

И нищо нямаше да ги върне.

Силвър прогони болезнените спомени. И без това нямаше време за перлени огърлици и ветрила от слонова кост. Преди да се стъмни, имаше да плеви лехи с лавандула и да подрязва още дузина рози.