Открадни сърцето ми

ТРИДЕСЕТ И ВТОРА ГЛАВА

Брам бе въодушевен от високата оценка, която бе получил.

— Съжалявам, Сил, Дяволски трудно е да избягаш от онзи приятел.

— Не бих се учудила — разтревожено каза Силвър. — Онзи приятел е принцът регент.

— Майчице, да ме вземат мътните! — извика Брам и ококори очи. — Радвам се, че не знаех това, докато разговаряхме. Нямаше да мога да продумам.

Изскочиха на улицата тъкмо когато големият часовник на площада отброи два удара. В същото време насреща им се зададе водачът на уличните хлапета.

— Ето къде сте! — въздъхна с облекчение той. — Има промяна, мадам. Фургонът, който влезе в склада ще излезе всеки момент, натоварен с бурета за бира. Не се учудвайте, ако всеки момент видите вашия човек на улицата.

Силвър прехапа устни. Какво щеше да прави сега тук, в центъра на Лин, с цялата свита на принца регент само на няколко крачки? Тя внимателно измъкна пистолета от ботуша си и го постави в чантичката, за да й бъде под ръка.

— Сигурен ли си, че идва насам? — Хлапакът кимна ентусиазирано.

— Няма съмнение. Пътят е само един, а и мостът води насам.

— Много добре — каза Силвър. — Огледа ли го внимателно? Видя ли сивия му плащ?

— Да, госпожице. Много беше смешен с пълните си джобове.

Силвър кимна замислено. Ако документите, които търсеше Люс, бяха толкова ценни, човекът сигурно ги носеше със себе си.

— Трябват ни нещата от палтото на този човек. Ти и приятелите ти ще ни помогнете ли? Ето още две гвинеи, ако се съгласите.

Тя подаде на момчето двете монети. Очите му блеснаха развълнувано.

— Ще се сблъскаме с този дяволски разбойник за две гвинеи, госпожице. Да, ние сме с вас и ще ви помогнем.

Силвър подаде ръка.

— Чудесно! Той ще излезе иззад ъгъла, както ми се струва. Трябва да му отвлечем вниманието.

— Оставете това на мен и другарите ми.

Силвър се усмихна закачливо.

— Ще стане страхотна работа.

— Няма съмнение — съгласи се момчето. — Принцът и придружителите му не са виждали такова нещо.

И така, дузина малки момчета се скупчиха на главна та улица на Лин тъкмо когато един натоварен фургон се зададе иззад ъгъла и се насочи към центъра на града. Водачът кимна и момчетата се втурнаха към целта си.

Силвър даде знак на Брам.

— Тръгвам! Пожелай ми късмет!

Той я стисна за ръката.

— Защо не аз, Сил? Много е опасно. Ами ако не спре?

Но Силвър вече беше на улицата. Не би допуснала Брам да се заеме с това.

Фургонът набираше скорост. Две от хлапетата вече висяха отзад. Силвър видя, че други две изтичаха и се хванаха отстрани.

Точно както беше по план, брат й извика предупредително. После взе диво да ръкомаха на кочияша.

— Спри конете си, глупако! Не виждаш ли, че има жена!

Но конете продължиха, разпръсквайки прахоляк и камъчета наоколо.

С крайчеца на очите си Силвър видя, че херцогинята и внучката й излизат от парфюмерията. До тях застана принцът, придружен от две млади дами.

Дори да умреше, поне щеше да го направи изискано, тревожно си помисли Силвър. Свидетели на смъртта й щяха да станат принцът и половината лондонско висше общество.

Тя чу, че кочияшът ругае и крещи, но не спираше конете. Човекът от лодката седеше до него. Силвър не можа да види лицето му, защото беше скрито в сянката на ниско нахлупената шапка.

Сърцето на Силвър започна да бие силно. Конете все повече и повече се приближаваха и тя се молеше момчетата да не забравят задачата си.

Със силно изскърцване задната част на фургона се отвори и едно буре се стовари на земята. Бяха запомнили, помисли си Силвър. Останалото трябваше да свършат двамата с Брам.

Очите й се спряха на единствения пътник във фургона. Тя видя как той нервно пъха ръка в джоба си. Да, там бяха документите.

След това всичко стана изведнъж. Силвър чу, че херцогинята крещи. Бегло видя как Индия Деламиър вдигна предупредително ръка, а принцът сочеше препускащите коне. Силвър се обърна с лице към приближаващия фургон и драматично сложи ръце на гърдите си. Тя с ужас чу гласа на кочияша.

— Не мога да спра! Ще те прегазя, ако не се махнеш!

Проклета да съм, ако го сторя, ядосано си помисли Силвър. Тя рязко отвори чантата си, измъкна пистолета и го насочи към гърдите на кочияша.

В този момент водачът на момчетата се хвърли на врата на пътника. Както беше договорено, той смъкна шапката му, после се зае с палтото. Ръмжейки, пътникът се вкопчи в ненадейния си нападател, но напразно. Момчето само се смееше и подскачаше около него, като сръчно сваляше палтото му.

Силвър наблюдаваше всичко като в транс. Фургонът бе само на тридесет фута и бързо наближаваше.

Кочияшът изруга, дърпайки юздите, за да избегне купчина камъни на улицата. Силвър направи крачка назад.

В това време хлапакът извади нещо от джоба на мъжа и го хвърли на Брам. Мъжът се бореше, свел лице към гърдите си, така че Силвър все още не успяваше да види лицето му.

После стана твърде късно.

Фургонът префуча край нея. Тя отскочи назад само секунди, преди да са я премазали колелата. Но рязкото движение й костваше много, тъй като се препъна в някакви сандъци. Усети остра болка в гърдите и изохка, после улицата се залюля. Настъпи хаос.

Чуха се викове, писъци и шум от събарящи се бурета. Но Силвър почти не ги чуваше. Тя притисна с ръце гърдите си и тръгна към Брам.

На десет мили от Лин Люс Деламиър намръщено оглеждаше песъчливата почва.

— Отправили са се на юг. Били са само двамата. Какво ли биха могли да правят в тази посока? По нататък е само пуста земя.

Зад гърба му Конър Маккинън прикри една усмивка.

— Много съжалявам, че се налага да те опровергая, приятелю, но те са се отправили на север. Следите, които разглеждаш, са поне от три дни. Ако Силвър и брат й са тръгнали нататък, дирите трябва да са пресни, като тези.

Само след миг Люс се убеди, че приятелят му е съвсем прав.

— Е, може и така да е. Но недей много да си вириш носа.

— О, не бих и мечтал за такова нещо — спокойно каза Конър. — Не е твоя вината, че очите ти не виждат, влюбен глупако.

— Кой е влюбен и кой е глупак?

Люс заплашително изгледа приятеля си.

— Няма да чуеш нито дума от мене — каза Маккинън, обръщайки коня си на север. Не е моя работа, че ти си решил да се влюбиш. Изобщо не ми е работа.