Открадни сърцето ми

ТРИДЕСЕТ И ПЪРВА ГЛАВА

Наближаваше пладне.

Силвър и Брам се движеха на север, следвайки неотклонно лодката, като се стараеха да останат незабелязани.

Брам беше много гладен. Отдавна бяха изяли храната.

— Не може да е много далече — каза Силвър. — Тази река скоро ще се влее в по-широк ръкав на Ууз. Отвъд нея е Кингс Лин. — Мисля, че престъпниците са се отправели тъкмо натам.

Брам въздъхна.

— Не смяташ ли, че трябва да изпратим съобщение на Люс и да го уведомим къде сме?

— Изобщо нямам такова намерение — твърдо заяви Силвър. — Ще се справим и без него. Няма смисъл да рискува живота си.

— Е, добре — каза Брам, — само ми се иска да можем да хапнем.

Следобед те пресякоха моста, водещ в Лин, както местните хора наричаха пазарния глад на брега на Ууз. Когато Силвър подкара коня с в тръс по Брид Стрийт, я видя в далечината църквата „Сейнт Никълъс“. Най-сетне стигнаха до стари складове на брега на реката, без да изпускат от поглед лодката, която хвърли котва в близост до една от постройките. Затаили дъх, Силвър и Брам видяха как непознатият пътник се вмъкна вътре.

— Пипнахме го! — каза Брам. — Въпросът е какво още правим по нататък.

Силвър огледа пристана. Наблизо няколко хлапаци весело разплискваха водата с камъни. Очите й блеснаха.

— Мисля, че имам идея, Брам. Чакай тук!

След петнадесет минути конете бяха отведени на сигурно място в една странична уличка, а Брам и Силвър поеха към сърцето на Лин, търсейки място за хапване. Работата бе по-лесна, отколкото Силвър си мислеше. Беше поговорила с водача на хлапетата, които играеха край реката, предлагайки им две крони, за да наблюдават склада. Само пътникът да се покажеше, момчетата незабавно трябваше да извикат Силвър. Тя скоро откри, че момчетата добре познават склада, водачът им потвърди, че там има голямо движение. По всяко време на деня и нощта там пристигали и отплавали лодки, чиито пасажери не говорели английски и прикривали лицата си.

Момчетата й дадоха информация и за пътника в лодката, която двамата с Брам бяха проследили. След като надникнаха през един счупен прозорец, те докладваха, че човекът няма да потегли поне до час.

След уверенията на новите си приятели, че ще бъдат повикани веднага, щом се наложи, Силвър и Брам потеглиха.

Слънцето грееше на безоблачното небе, докато минаваха покрай чудесните магазини на Кинг Стрийт. Брам все още се тревожеше.

— Сигурна ли си, че трябва да ядем, Сил? Ами ако мошеникът избяга?

— Трябва, а имам и усещането, че тези младежи ще свършат много по-добра работа от нас. Та това е домът им. Познават всяка уличка, всеки вход и изход, до като ние само ще обикаляме безцелно наоколо.

— Надявам се, че си права — каза Брам накрая. Истината беше, че му се щеше да си побъбри с уличните хлапета. Беше и гладен. Пък и някой трябваше да наглежда Силвър.

Изведнъж очите му се разшириха.

— Виж какво чудесно място има на отсрещната страна. Може ли да се отбием, Сил? Само за момент?

Силвър тъжно огледа потъналата си в прах пола, но нищо не можеше да се направи. Приглади косите си и подаде ръка на Брам.

— Звучи ми чудесно. Води!

След като се подкрепиха, двамата се почувстваха много по-добре и бяха готови на всичко, за да се спра вят със странника в склада.

Силвър не изпускаше от очи часовника на площада. Имаше още време и решиха да огледат магазините около хотела „Главата на херцога“, където бяха хапнали.

Днес улиците бяха особено оживени, както им бяха казали младите им приятели. Изглежда, принцът регент и неговата свита щяха да минат през Лин на път за близко имение, където щяха да бъдат на лов. Вирнала брадичка, Силвър крачеше самоуверено сред тълпата. Изведнъж Брам разтревожено погледна сестра си.

— Нямаш ли чувството, че някой ни следи, Сил?

Силвър се намръщи. Интуицията й подсказваше, че е точно така, но не искаше да тревожи брат си.

— Сигурна съм, че грешиш — каза Силвър. — Само така ти се струва. — Но дълбоко в себе си тя не беше толкова убедена. Обърна се бързо и огледа улицата. Не видя нищо подозрително. Хората се суетяха, заети със своите дела, и никой на показваше интерес към тях двамата.

Ала Силвър не се освободи от чувството, че са наблюдавани.

За щастие точно в този момент вниманието на Брам бе отвлечено от искрящи кристални шишенца в един магазин, чийто надпис гласеше, че парфюмите и помадите са от всяко кътче на света.

— Хайде да погледнем! — подкани я Брам. Силвър кимна и след малко те се оказаха всред много отбрана клиентела.

Брам обаче се интересуваше единствено от крехките кристални шишенца. Той веднага прояви несравнимото си умение, предадено от баща му и дядо му. Преминавайки от шишенце на шишенце той подушваше леко, сравнявайки съдържанието с написаното на етикета.

В това време две млади жени, които искаха да си изберат парфюм, се обърнаха към Силвър за съвет. Тя увери едната, че комбинацията от сандалово дърво и дъбов мъх не е подходяща за лятото, а на другата каза, че ароматът на мускус и рози не би отивал на дама с нейната деликатност.

Сама не разбра как след малко даваше консултация на пълен джентълмен.

Очите му проблеснаха, когато тя го попита за кого купува парфюма.

— За сестра ми. Да, подарък за сестра ми. Какво бих те препоръчали?

— Боя се, че съм малко затруднена. Жената с вкус винаги предпочита нещо семпло.

Когато забележителният непознат се оттегли след малко, той държеше три парфюма, за които Силвър го увери, че са напълно подходящи за сестра му.

През това време около Брам се събра цяла тълпа. Момчето минаваше от шишенце на шишенце, преценявайки качеството на съдържанието в тях. Накрая спря пред сатенена кутийка с лавандулови клонки, вързана с пурпурна панделка.

— „Кралска лавандула“ — прочете той. — Лавандула ли? Така ли наричат това? Та това не е нищо освен диво растение, което може да се намери но хълмовете на Франция. Дори не е добре дестилирано. Няма да издържи и час и ароматът ще се изгуби. А татко винаги казваше, че…

— Не е лавандула ли? — каза тих глас зад гърба на Силвър. — Моля да ме извините, че се натрапвам, но дочух момчето — брат ви, мисля — да обсъжда парфюма. Той има чудесна способност да преценява съдържанието.

Силвър се обърна и видя внушителна възрастна дама, която внимателно я оглеждаше.

— Извинете ме. Боя се, че бяхме малко нетактични. Просто парфюмът е страст за нас. Това беше страстта и на баща ни, който ни предаде много от уменията си. Брат ми ужасно се ядосва, когато открива, че хората биват подвеждани.

— Подвеждани?! — възкликна жената. — Обирани е точната дума. Винаги съм подозирала, че Холком безсрамно подвежда клиентите си и с удоволствие откривам, че съм права.

— О, сигурна съм, че собственикът няма това пред вид — бързо каза Силвър. — Просто съставките са много различни. Това, което някой купува през август, може много да го разочарова през ноември, разбирате нали?

Старата дама се засмя и поклати глава.

— Боя се че не разбирам, скъпа моя. Започвам да подозирам, че в образованието ми липсват сериозни неща. Наистина трябва да ви помоля за съвет.

— О, не бих могла — смутено каза Силвър, разбра ла, че посетителите в магазина я гледат с любопитство. — Аз дори не знам…

— Херцогиня Кранфорд — дойде незабавният отговор.

Силвър отговори с грациозен поклон, като се изчерви леко, давайки си сметка за прашните си дрехи и разрошените си от вятъра коси.

— Сузана Сейнт Клеър — тихо каза тя. Крехки пръсти срещнаха нейните.

— Умолявам ви да не се държите официално с мене. Трябва ми парфюм за внучката ми. За много специална вечер е и бих искала нещо изключително.

Силвър бе запленена. Как би могла да откаже на такава молба, която поставяше на изпитание цялото иумение?

— Бихте ли я описали? Винаги е добре да се знае как изглежда дамата, за която се избира парфюмът.

До херцогинята застана млада жена в син муселин.

— Ето къде си била, бабо! Започнах да мисля, че си се уморила и си отишла в каретата.

— Аз ли да се уморя? Не съм толкова стара, скъпа. Но ти трябва да се запознаеш с приятелката ми, мис Сейнт Клеър. Тя тъкмо се канеше да ме посъветва какъв парфюм да ти избера.

Момичето огледа Силвър със засмени очи, които бяха сини и много хубави. Но въпреки красотата й около нея витаеше някаква тъга.

— Боя се, че ще сметнете намесата ми за безочие — каза Силвър.

— Ни най-малко. Не разбирам много от аромати. Всъщност брат ми винаги казва…

Тя спря изведнъж и Силвър отново видя как сянка премина по лицето й. Но девойката се засмя бързо.

— Позволете ми да чуя какъв е изборът ви, госпожице Сейнт Клеър. Ако уменията ви са поне на половината като на онзи млад мъж там, ще бъда доволна, тъй като той вече успя да очарова принца регент и половината град.

Силвър преглътна.

— Принцът е бил тук?

— Но разбира се — отвърна херцогинята. — Струва ми се, че остана доволен от съвета, който му дадохте.

Коленете на Силвър се разтрепераха. Нима спокойно бе давала съвети на принца какъв подарък да поднесена сестра си? Та той изобщо имаше ли сестра? И ако не, тогава на кого…

Лицето й пламна. Херцогиня Кранфорд се засмя.

— За дама купуваше, нали? Сигурно ви е казал, че е за сестра му. Не обръщайте внимание, скъпа. Уверена съм, че изборът ви е бил напълно подходящ за дамата, която ще получи подаръка. Но продължавайте. Нямам търпение да видя какво ще изберете за моята Индия.

Силвър отвори широко очи.

— Индия?

— Странно име, нали? — попита херцогинята и огледа критично внучката си. — Но много й подхожда, за щото тя е едно възмутително момиче.

— Караш ме да се изчервявам, бабо. Ако аз съм възмутителна, то е, защото научих всичко от тебе.

В този момент от задните помещения се появи собственикът. Той разбра, че в магазина е доста оживено. Веднага се втурна към Брам, който невинно бърбореше с принца. Принцът даде знак на собственика да изчезне и той се отправи към херцогинята и младата й приятелка.

Царствената дама го изгледа втренчено през лорнета си.

— Чудесно се справяме, Холком. Можеш да ни оставиш. Ще те извикаме, щом приключим с избора си.

— Разбира се, Ваша светлост, но…

— Не сега, Холком — каза херцогинята и погледна с очакване Силвър. — Е, скъпа моя, бяхте готова да направите предложение, нали?

Силвър откри, че е заинтригувана от възрастната дама с проницателни очи, както и от жизнерадостната й внучка, чието лице излъчваше тъга, неприсъща за младостта й. Струваше й се, че има нещо познато в тези очи, въпреки че това едва ли бе възможно. След смъртта на баща си Силвър рядко бе напускала Кингсдън Крос.

Изведнъж й хрумна какъв да бъде парфюмът.

— Открих го! Може да ви прозвучи странно. Лек дъх на мъх като хладно лятно утро. Малко ухание на червена роза за сладост и малко детелина за сила и чистота. И, да, мисля че трябва да има мирис на кедрово дърво за повече свежест. Това е най-подходящо.

Тя подаде малко шишенце и зачака, затаила дъх. Индия плесна с ръце от удоволствие.

— Но вие сте вълшебница, Госпожице Сейнт Клеър. Изборът ви е чудесен! Как е възможно само след няколко минути вече да ме познавате така добре?

Силвър се изчерви.

— Много сте любезна. Това е просто умение, нищо вече.

— Глупости — каза херцогинята с равен глас. — Та вие безпогрешно преценихте внучката ми. Истинско съкровище сте. — Проницателните й очи блеснаха заговорнически. — Струва ми се, че не сте омъжена, нали скъпа моя?

Индия, вече свикнала със сватовничеството на баба си, само се усмихна. Силвър се изчерви.

— Ваша светлост… май не знам как да отговоря.

— Ами просто с да или не, скъпа.

— Не, но…

— Прекрасно! Тогава настоявам да ни придружите за чай, за да обсъдим бъдещето ви по-обстойно.

Херцогинята замислено огледа старомодния костюм за езда на Силвър.

— От провинцията сте, нали момичето ми? Не бива да се срамувате.

Силвър вирна брадичка. Цялата гордост на Сейнт Клеър избликна в очите й.

— Много сте любезна, Ваша светлост, но предполагам, че едва ли представлявам интерес за вас.

Херцогинята се засмя.

— Ако с това искахте да ме поставите на мястото ми, нямахте късмет, скъпа. Дебелокожа съм като крокодил.

Силвър примигна, чудейки се как да реагира на този прям отговор. Реши, че и тя трябва да отвърне по същия начин.

— Права сте, Ваша светлост. Но въпреки, че съм от провинцията, не се смятам за селска мишка. Брат ми и аз се чувстваме доста добре тук. Аз съм независима жена и не виждам причина да усложнявам живота си с женитба.

— Превъзходно! — възкликна херцогинята. — Става все по-добре и по-добре. Красива жена, която отказва да приеме женитбата! Това е още по-голямо предизвикателство. Да видим, има един Огастъс Уорбъртън. Той е само баронет, но знам, че има доста имения.

— Ваша светлост, много грешите, ако си мислите, че аз…

— Не? Много добре. Напълно съм съгласна. Уорбъртън неприятно мига с очи, доколкото си спомням. Но какво ще кажете за граф Тауншенд? Той е много красив.

Херцогинята погледна внучката си, която едва сдържаше смеха си.

— Ти какво мислиш, Индия?

Червенокосата красавица поклати глава.

— Мисля, бабо, че прекаляваш. Притесняваш госпожица Сейнт Клеър с твоите странни предложения. Какво ще си помисли за нас?

Силвър наистина си мислеше, че старата дама си пъха носа там, където не й е работата. Но разбираше, че прави това от най-добри намерения, и затова се въздържа от рязък отговор.

Херцогинята я изгледа внимателно.

— Вярно ли е, момичето ми? Мислиш ли, че съм нетърпимо откровена?

Силвър почувства, че ще се разсмее.

— Откровена ли? Може би — отвърна тя с усмивка и пленителна трапчинка се появи на бузата й. — Но не й нетърпимо.

Херцогинята триумфално тропна по пода.

— Ето! Видя ли, Индия? Момиче с дух и ум — точно както казах. Тя трябва да дойде с нас на чай. Тъкмо се бяхме отправили към чайната на Минтън, когато…

Изведнъж Силвър си спомни колко важна задача имаше. Огледа се смаяно, страхувайки се, че се е забавила твърде много.

Индия видя притеснението й и сложи ръка на рамото й.

— Вероятно госпожица Сейнт Клеър е вече ангажирана, бабо. Не трябва да я принуждаваме и да й отнемаме времето, като й се натрапваме.

— О, не е това! Вие сте толкова любезни, но ние трябва да бъдем на едно място в два часа.

Силвър видя, че брат й задълбочено разговаряше с принца, който бе смаян от ботаническите познания на Брам.

— Боя се, че трябва да се оттеглим. Ваша светлост. Имаме среща и не трябва да закъсняваме — каза Силвър. В същото време мраморният часовник на стената започна да бие. — О, не, не може ла е два часът. Трябва да тръгваме! Благодаря ви за поканата, но нека да е някой друг път! — Силвър се поклони и се втурна към Брам, който разпалено обясняваше на принца тънкостите в отглеждането на растенията.

— Хиляди извинения. Ваше величество. Брат ми се е посветил на ботаниката, както сте разбрали. Ако благоволите да ни извините, трябва да тръгваме.

Принцът беше пленен от невинността, която излъчваше тази пленителна млада жена, и се представи като любезен кавалер.

— Пепеляшка в полунощ. Е, дяволски съжалявам да ви видя, че си отивате. Брат ви тъкмо имаше много ценно предложение за подарък на моята… сестра.

Силвър усети, че бузите й пламват.

— Много сте любезен — отвърна тя и задърпа Брам към вратата. Два часът е! — изсъска в ухото му. — Трябва да бързаме!