Открадни сърцето ми

ТРИДЕСЕТ И ТРЕТА ГЛАВА

Светът около Силвър се завъртя.

Струваше й се, че в главата й бие барабан. Щом отвори очи, видя, че е подпряна на едно буре в края на улицата. Брам бе коленичил до нея и изглеждаше много разтревожен.

Силвър се опита да му се усмихне, но нямаше голям успех.

— Можа ли да го видиш?

Брам се усмихна, но очите му останаха тъжни.

— Всеки детайл, Сил. Слабо лице, надменен нос и упорита уста. Мисля, че имам талант на портретист.

Докато говореше, Брам й подаде бележника си. В скута на Силвър се изтърсиха две орлови пера, изсушено късче мъх и една миша опашка. И както бе обещал Брам, лицето на мъжа бе бързо, но много точно скицирано.

Силвър стисна ръката на Брам, доволна от успеха им, независимо, че главата й пулсираше.

— Страхотна работа! А момчетата справиха ли се?

Брам огледа насъбралата се тълпа и снижи глас.

— Доста добре. Сега стой спокойно и мълчи Сил. Много лошо си се ударила. Онова чудовище щеше да те прегази. Принцът е направо побеснял.

Силвър се стараеше да слуша, но гласът на Брам сякаш заглъхваше. Гърдите много я боляха.

— А… документите, Брам? Какво стана с тях?

— Тук са, в джоба ми — прошепна брат й. — Но сега не можем да говорим. Херцогинята се завръща. Боже, принцът е с нея. Изглеждат очаровани от момчетата.

Силвър се надигна с въздишка.

— Дай им по още една крона.

Очите й се затвориха и тя потъна в тъмнина.

Когато се събуди отново, Силвър се намери върху купчина възглавници. В ушите й звънтяха ударите на конски копита. Отвори очи и усети, че я докосват топли пръсти.

— Най-после се събудихте, скъпа моя.

Беше властният глас на херцогиня Кранфорд.

— Доста ни притеснихте там на улицата. Никога не съм виждала принца така разтревожен. Но нямам намерение да ви бърборя. Нуждаете се от почивка.

— Но…

Силвър се опита да седне.

— Брам! Къде е брат ми?

— В безопасност е с Индия и Иън, брат й. Отвлякох и двама ви, както виждате. Тръгнали сме към имението ни, където ще почивате, докато се уверя, че сте се възстановили.

Силвър се ядоса от своеволието на старата дама, нов същото време в очите й напираха сълзи от проявена та загриженост.

Тя се усмихна неуверено.

— Не съм ви молила за това, Ваша светлост, но не бих казала, че щеше да ми бъде приятно да лежа на улицата и да ме зяпат толкова хора.

Херцогинята присви очи.

— А тази работа, за която говорехте?

Силвър си помисли за документите в джоба си.

— Справихме се добре, но ние наистина не трябва…

— Тихо! Всичко е решено.

— Не мога да остана. Брат ми и аз трябва да се погрижим за толкова много неща. И Брам…

Херцогинята я бутна обратно върху меките възглавници.

— Той се чувства чудесно. Язди напред и в този момент сигурно запознава Индия и Иън с дивия живот в Норфък.

Силвър се засмя.

— Непослушно дете. Но е много образован ботаник.

— Той много ни забавлява. Най-вече Индия, за което съм много благодарна. Напоследък тя се е променила, откакто…

Херцогинята млъкна, а лицето й се натъжи.

— Но, скъпа, аз пак се разбъбрих. Затворете си очите. След по-малко от час ще бъдем в Суолоу Хил.

Както и предполагаше херцогинята, в това време Брам яздеше една кротка кобила и разказваше на двамата си компаньони случката в Кингс Лин.

— Те бяха като истински бойци. Толкова млади, а се биеха по-добре от мен.

— Да благодарим на Бога за това — разтревожено каза Индия Деламиър. — Ако онова момче не бе успяло да отвлече вниманието на кочияша, сестра ти щеше да бъде прегазена. Ако не ме сметнеш за непростимо любопитна, бих искала да знам какво я накара да стои там. Тя наистина е упорита и независима, но това не мога да го разбера.

Брам се изчерви от неудобство.

— Нямам право да кажа.

Ездачът отляво на Брам се засмя. Иън Деламиър, граф Данууд, току що се бе върнал от Испания, където служеше като един от адютантите на Уелингтън.

— Откажи се, Индия. Момчето ни предупреди да не засягаме тази тема и не е хубаво да любопитстваме повече.

— Нищо подобно! Колко съм груб след цялата ви любезност! — смутолеви Брам.

— Изобщо не е любезност — каза засмяно Иън. — Баба има страшен апетит към сватовничеството и сестра ти представлява ценен кандидат.

Индия също се засмя.

— Направо си ужасен, Иън. Какво ще си помисли за нас младият Брандън?

— Мисля, че съм късметлия, че се запознах с вас — промърмори смутено той, изчервил се до уши.

Виждайки притеснението му, Индия любезно погледна настрани, а Иън започна да разказва любопитна случка от военния живот.

Докато стигнаха до имението, тримата вече бяха приятели.

— Какво, за Бога, е ставало тук?

Люс стоеше насред Кинг Стрийт и се взираше в буретата, разпръснати около полупразния фургон. Следейки пресните следи от конски копита, двамата с Кор стигнаха до Кингс Лин.

Конър изглеждаше замислен.

— Чух всякакви невероятни истории — от приказки за нападение на французите до опит за похищение над принца регент. Нищо не разбирам. Най-правдоподобното обяснение беше, че едно селско момиче е стояло посред улицата с пистолет в ръка и е било нападнато.

При тези думи Люс изтръпна. Познаваше само една жена, за която можеше да се отнася това. Но сигурно е беше вярно. Щеше да я открие до някоя витрина или да пие чай в елегантния „Гилдхол“. Със сигурност не можеше да бъде уцелена от куршума нападателите. Поне така се надяваше Люс.

Нещо безпокоеше Брам през целия следобед. Беше свързано с мъжа до него, широкоплещест, със силните и хладни сиви очи.

Братът на Индия обаче не изпускаше нищо.

— Изглеждаш притеснен, Брандън. Да не би да съм причина за това?

— Ни най-малко. Просто ми приличаш на някого, но не мога да кажа на кого, дори да ме обесят.

Иън Деламиър сви рамене. — Изглежда, лицето ми е такова. Често ме бъркат с някого в Испания и не винаги е приятно.

— О, Иън, не ми казвай, че са те сбъркали с някой конекрадец или предател! — каза Индия.

За момент в очите на брат й премина сянка, но тя изчезна бързо и Брам си помисли, че си е въобразил.

— Индия, ставаш досадна. Не бива да бъдеш толкова любопитна. Мъжете не харесват това.

— О, ти ме нарани до смърт! — извика Индия и драматично притисна ръце до гърдите си. — Нанесе ми такъв удар, че няма да мога да се свестя.

Брам, който яздеше между тях, продължи да се усмихва на закачките им.

Когато Силвър се събуди, бяха стигнали до великолепното имение Суолоу Хил.

— Е, момичето ми, пристигнахме. Сега първата ни работа е да ви настаним. После ще накарам да съобщят на сър Реджиналд да дойде да прегледа раната ви.

— О, не! — Силвър поклати глава. — Не искам дори да чувам за това.

— Глупости, момиче! Ако не се лъжа, имате рана от страни на гърдите. Може би ще ми разкажете за нея, може би не, но ще ви кажа едно: изобщо не сте във форма да препускате наоколо. Никъде няма да ходите нито днес, нито утре. Ако се безпокоите за семейството си, с удоволствие ще изпратя лакей да им предаде съобщение.

Силвър огледа лицето на херцогинята, усещайки едновременно раздразнение и топлота.

— Вие наистина сте много властната жена, Ваша светлост.

— Да, така са ми казвали — щастливо каза херцогинята, без изобщо да се обижда.

Силвър поклати глава и тихо се засмя.

Херцогинята я поведе към великолепна гостна, от чиито френски прозорци се виждаха безкрайни зелени морави. След като се увери, че Силвър е настанена удобно, дамата се извини и излезе.

Силвър веднага отметна завивките си.

— Брам, къде са документите?

— Всичко е на сигурно място, Сил. Прибрах ги, докато всички се суетяха около тебе. Това е някакъв странен документ, не мога да разбера нищо от него. Има само някакви цифри.

Силвър се намръщи.

— Само цифри, така ли?

В това време вратата се отвори и в стаята влязоха Индия и Иън.

— Нали не ви пречим? Искахме да се уверим, че сте добре, докато баба ни я няма. Тя отиде да вдигне слугите. Трябваше да се върнем след два дни, затова всички почиват. Надявам се, че не ви е притеснила много — каза Индия

— О, не, ни най-малко. Тя е много добра.

— Значи сте и дипломат — отвърна Иън и кимна одобрително. — Трябваше да дойдете с нас в Испания. Уелингтън не го бива много за тези работи.

Минута по-късно вратата отново се отвори. Влезе херцогинята, правейки път на един иконом, понесъл сребърен поднос.

— Тази маса ще свърши чудесна работа, Джефърс. — Херцогинята посочи красива маса в стил „Чипъндейл“ до краката на Силвър. Скоро всички се настаниха около Индия, която наливаше чай и разпределяше парчетата орехов кейк с масло. Брам тъкмо си взимаш едно парче, когато вдигна поглед и видя, че Индия и Иън го гледат усмихнато.

Бузите му се зачервиха. Той бързо върна парчето кейк, сякаш то пареше.

— Моля те, изяж го! — каза Индия, протягайки ръка да го погали. — Беше ужасно от наша страна, но е истинско удоволствие да се види млад човек с толкова енергия.

Брам неуверено си взе от кейка и продължи да яде.

— Бих искала да се запознаете с родителите ми, но се боя, че пътуването им в Италия ще продължи доста. Оставили са тук баба да ме пази, докато се върнат. Непрекъснато й повтарям, че никой джентълмен няма да дойде да ни досажда.

— Не и когато открият, че можеш да се боксираш, да стреляш и да въртиш шпагата по-добре от мъжете — каза брат й.

Херцогинята изсумтя.

— Иска ми се да престанеш да използваш този ужасен език, млада госпожице. Изобщо не ти прилича.

— Така ли? Значи трябва да престана да прекарвам толкова много време с братята си.

В стаята настъпи оглушителна тишина. Брам обаче, зает с кейка, не забеляза промяната.

— Братя ли? Имате ли друг брат освен Иън?

Индия изхлипа. Фината чашка падна от ръцете й и се разби на малки късчета.

След моментно объркване Иън се зае да почиства роклята на сестра си от чая, а херцогинята я потупваше по ръката. Брам се наведе и започна да събира късчетата порцелан.

— Моля те, не прави това, Брандън — помоли го Индия. — Не е необходимо. — Тя нежно го докосна по рамото.

Брам погледна и видя, че очите й са пълни със сълзи.

— Не е твоя вината — каза Индия и стана. Изглеждаше много уморена. Извини се и излезе от стаята. Херцогинята я последва.

— Вината е моя — каза момчето. — Казах нещо, което не трябваше, и тя излезе.

Иън се премести до Брам и сложи ръка на рамото му.

— Глупости. Мисля, че е по-добре да обясня. Наистина имаме друг брат. Поне имахме такъв, седем годи ни по-голям от Индия и пет от мен. Обичаха го всички, които го познаваха. — Той замълча. За момент изглеждаше, като че ли няма да може да продължи.

— Говорите в минало време. Случило ли се е нещо с него? — тихо попита Силвър.

Иън, изглежда, се освободи от горчивите спомени.

— Боя се, че е така. Изчезна преди няколко години. Родителите ни го търсиха навсякъде и с всички средства, но напразно. Мислим, че е станал жертва на банда престъпници и… Беше трудно за всички ни, но най-вече за Индия. Те бяха много близки. Като че ли съществуваше някаква особена връзка между тях.

Докато той говореше, Силвър усети как нещо я стяга в гърдите. Трудно й беше да се концентрира. В ушите й звучаха само думите на Иън.

Изчезна преди няколко години.

Не беше намерен… не беше намерен…

— Беше непростимо от моя страна — каза Брам. Изглеждаше много нещастен. — Не трябваше да задавам подобен въпрос. — Той пъхна юмруци в джобовете си и без да иска, събори на пода бележника си, който беше на канапето до него.

Иън се наведе да го вдигне. Беше изпаднала цялата флора и фауна, която момчето съхраняваше вътре. Докато той разглеждаше нещата, случайно попадна на скица на мъж, направена преди няколко дни.

Иън се вкамени, впил поглед в рисунката. По красивото му лице се четеше объркване, недоумение и гняв.

— Мили Боже, възможно ли е да е жив и ти да си го виждал?

Главата на Силвър забуча. Гърлото й се стегна. Опита се да се изправи на крака, но те не я държаха.

— Този мъж… е брат ви?

Иън мрачно кимна.

— Люс — прошепна тя, учудено, ядосано. — Защо не ми каза?

Иън стисна юмруци, като че ли се бореше със станалото чудо.

— Брат ми. Люсиен Рийд Тиберий Фицджералд Деламиър, херцог на Данууд и Хартингдейл. Не сме го виждали, откакто изчезна една вечер на път за клуба си — каза той и погледна сурово Брам и Силвър. — А сега вие двамата ще ми кажете какво, по дяволите, означава всичко това?

Силвър не чу повече. Стаята се завъртя около нея.

О, Люс! Глупако! Колко много неща си захвърлил заради честта си! И колко много те обичат те!

Ала сега всичко се променяше. Най-големият син на херцога на Девънхам бе недостижим за нея, независимо, че си играеше на разбойник.

Всичко приключи.

С тези страшни мисли в главата Силвър се олюля и се строполи на скъпия персийски килим.