Открадни сърцето ми

ТРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА ГЛАВА

Когато дойде на себе си в главата й цареше хаос. Наоколо се носеха гласове, в коридора кънтяха стъпки.

Силвър стисна глава, борейки се с болката, причинена от нахлулия спомен. Люс…

Сега знаеше и останалата част от името му.

Люсиен Деламиър.

Маркиз на Данууд и Хартингдейл.

Та той беше наследникът на херцогство Девънхам!

Тя отвори очи и видя разтревоженото лице на Иън.

— Надявам се да ми простите, госпожице Сейнт Клеър. Казах ужасни неща. Единственото ми оправдание е, че бях смаян и не можех да повярвам. Всички се бяхме отказали да се надяваме да го видим отново, всички освен Индия.

Силвър преглътна сълзите си. Сега разбираше защо лицето на Иън й изглеждаше толкова познато. Високи те скули, чувствено извитата долна устна.

— Няма нужда да обяснявате — тихо каза тя. — За вас това сигурно е било ужасен шок.

— Това не е извинение за отвратителната ми грубост. Надявам се, че вие и брат ви ще ми простите.

— Да, но не и аз.

Силвър вдигна поглед и видя херцогинята, застанала зад Иън. В очите й блестяха сълзи.

— Маниерите ти са като на шимпанзе, Иън. А сега се махайте. И двамата. Искам да кажа няколко думи на госпожица Сейнт Клеър. Насаме.

— Много добре. Мисля, че младият господар Брандън с удоволствие би разгледал нашата оранжерия, прочута в областта. Е, ние тръгваме.

Иън и баба му си размениха многозначителни погледи, преди двамата с Брам да излязат.

Херцогинята седна до Силвър. Гърбът й беше изправен, а ръцете й се движеха неспокойно по облегалките на стола.

— Значи го обичаш, така ли?

Прямотата и интимността на въпроса оставиха Силвър без дъх. Бузите й пламнаха. Толкова ли беше очевидно?

— Много е сложно, Ваша светлост.

— Любовта винаги е сложна, скъпа моя — нежно каза старата дама. — А възмутителният ми внук, той обича ли те?

Лека усмивка заигра на устните на Силвър.

— Той стигна много далече, за да ме увери, че е така, Ваша светлост.

— Тогава това е първият път, когато момчето е показало здрав разум — каза херцогинята и стисна ръката на Силвър. — От момента, в който видях тебе и брат ти, знаех, че нещо особено ще се случи, че Люс с някъде наблизо.

Тя изтри очите си и се прокашля.

— Значи наистина е жив. Как изглежда? Говори ли за нас? Защо никога не се опита да ни се обади? Къде е той, дяволите да го вземат?

— Боя се, че не мога да ви кажа нищо повече. Мисля, че Люс си има причини, за да не се свързва с вас…Той сам ще ви разкаже преживелиците си.

Херцогинята сви ядно устни. После въздъхна.

— Упорито същество! Но сега ми става съвсем ясно защо той те обича, скъпа моя. Ти си също толкова упорита и горда, колкото е и той. Да, мисля, че двамата сте чудесна двойка. Не се и съмнявам, че ще накараш внука ми доста да потича след тебе, ако вече не си го сторила.

Херцогинята докосна лицето на Силвър. Там видя любов и копнеж, но и тревога.

— Значи той е в опасност, така ли?

Силвър кимна.

— Само да знаехме! Но аз няма да разпитвам повече. Само ми кажи с какво мога да помогна. Готови сме да направим всичко за вас.

— Трябва да се върна в Кингсдън Крос. Брам и аз имаме съобщение за Люс и той трябва да го получи колкото е възможно по-скоро. Бих се възползвала от бърза карета, която да ме заведе там.

— Ще изпратя нареждания до конюшните. Но ти трябва да се подкрепиш добре. И ще се нахраниш хубаво, преди да ти позволя да тръгнеш.

Силвър сви устни.

— Каква ужасна загриженост! Всички сте толкова любезни!

— Глупости — каза херцогинята. — Денят е просто чудесен! И всичко е заради тебе и брат ти. Ние трябва да ви благодарим, защото наистина не си спомням от кога не съм се вълнувала толкова.

— Какво е направила?

Люс стоеше в сянката на дърветата на главната улица на Кингс Лин. От очите му струеше гняв. Той бе вперил поглед в Конър и малкото момче до него.

— Момчето току-що ти каза, Люс.

— Да, направи го, шефе. Тя беше страхотна. Стоеше насред улицата. Не помръдна нито инч и насочи пистолета си към онзи, дето препускаше насреща й. Майчице, едвам не я прегази! Но не можа, защото му висях на врата — гордо каза момчето.

— Но какво я е накарало да извърши подобна лудост?

— Каза, че човекът във фургона е предател и носи информация, която й трябва.

Очите на Люс заблестяха.

— Не е изчакала. Тръгнала е сама след него, дяволи те да го вземат.

— След кого? — попита Конър.

— Няма значение — отвърна Люс и огледа хлапето. — И онези благородници са я качили в каретата си, така ли? И са я отвели на място, наречено Суолоу Хил?

— Аха. И даже принцът се навърташе там. Казаха, че е на по-малко от час на изток оттук. Съжалявам, че тя си отиде. Беше дяволски точна женска.

Люс потупа момчето по рамото.

— Ти си добро момче. Не се съмнявам, че си спасил живота й.

Момчето се зачерви от похвалата. Очите му се разтвориха широко, когато Люс пусна в ръката му три златни монети. Малкият приятел не беше виждал такова богатство през целия си десетгодишен живот.

— Ако мога да направя нещо друго за тебе, шефе, само ми кажи.

— Да, можеш да направиш нещо. Искам докато ме няма, ти и приятелите ти да продължавате да наблюдавате онзи склад. Скоро ще изпратя някого там, но искам да знам какво се върши през това време и най-вече какво пренасят.

— Смятай, че е направено, шефе.

Момчето си отиде, а Люс продължи да стои замислено на улицата.

— Какво ще правим? — попита Конър.

— Изглежда, Силвър и Брам са се заели с моята работа. Трябва да отида в Суолоу Хил. Чудя се как ще ги погледна след всичко, което съм преживял, за да оцелея. Но повече не трябва да причинявам страдание на семейството си.

Независимо от протестите на херцогинята, Индия и Иън, Силвър не се отказа от заминаването си за Кингсдън Крос. Бързаше да предаде новините за срещата със семейството на Люс, както и документите, които той търсеше. Мислеше да остави Брам в Суолоу Хил, но той реши въпроса, като я набута в каретата и скочи след нея.

На пътеката стоеше херцогинята, стиснала здраво бастуна си.

— Върнете се при нас — каза тя с прегракнал глас. — И, моля ви, доведете Люс със себе си.

Силвър кимна, усетила сълзите в очите си.

Брам извика на кочияша, конете потеглиха и Силвър беше на път за вкъщи.

Докато край тях се нижеха зелените хълмове, Силвър се замисли за последните страници от дневника на баща си, написани в деня преди смъртта му. Болка стисна гърлото й, като си припомни набързо надрасканите думи, нещо много необичайно за елегантния почерк на баща й.

Беше бързал. Беше се страхувал за живота си.

Силвър се взираше в пейзажа и бършеше очите си. Брам я наблюдаваше разтревожено.

— Какво има, Сил? Нещо с Люс ли?

— Нищо, миличък. Скоро ще си бъдем у дома, после всичко ще бъде наред… Ще ги намеря, татко! Ще разбера защо са го направили! Ще се погрижа този път да не спечелят! Но първо трябва да спася някого, когото обичам!

Иън Деламиър гледаше в далечината с присвити очи.

— Какво има, Иън? Изглеждаш като куче, нахапано от бълхи — подхвърли Индия.

— Не желая внучката ми да говори така, чу ли моми че? А ти, Иън, най-добре ни обясни какво кроиш.

Младият мъж подритна с върха на лъснатия си ботуш едно камъче.

— Успяхте ли да видите другата скица в бележника на Брандън?

Херцогинята намръщено поклати глава.

— Е, аз успях. Навсякъде бих разпознал това дълго лице и тази арогантна уста. Беше Деймиън Ренуик и искам да знам как Люс се е забъркал с такъв негодник. Той е много опасен и мисля, че ако нещата стоят така, както подозирам, Люс ще има нужда от помощ.

— О, чудесно! Отивам да си облека нещо по-удобно — заяви Индия.

— Да не съм те видяла повече с бричовете на брат ти! — извика херцогинята, но нямаше кой да я чуе. — Знаеш ли нещо повече за този, Ренуик, Иън?

— Има много неща около този човек, но досега не могат да го обвинят в нито едно от тях, поради липса на доказателства. Отивам да изпратя съобщение до Лондон, но щеше да е по-добре, ако Силвър Сейнт Клеър ни бе казала къде се намира Люс. Да я последвам ли, бабо?

Херцогинята въздъхна.

— Не, тя беше непреклонна. За нея е въпрос на чест, както и за него. Но ако Люс смята, че не може да се до вери на собственото си семейство, тогава каква надежда ни остава? Все пак да изчакаме ден-два. Уверена съм, че мис Сейнт Клеър ще дойде с новини или ще изпрати самия Люс.

Ако му е възможно да дойде, мрачно си помисли Иън, чудейки се в каква каша се е забъркал този път брат му.

Тъкмо бяха седнали за ранна вечеря, когато вниманието им бе привлечено от невероятен шум в коридора. Херцогинята смаяно вдигна поглед и след секунди в столовата нахлу пребледнелият иконом.

— Той е — изкрещя Джефърс. — Там, навън! Тъкмо сега — сега!

Бедният човек, изглежда, не можеше да свърже думи те в изречение.

— Джефърс, да не си пил? — хладно попита херцогинята.

— Със сигурност не съм, Ваша светлост, но скоро ще го направя. О, да, всички ще го направим!

Икономът решително се обърна и отвори с трясък вратата на столовата.

До вратата стоеше висок мъж, загърнат с плащ. Никой не можеше да сбърка тези високи скули и чувствената извивка на пълните устни.

Индия първа се окопити. Тя се изправи, поклащайки се, притиснала ръка до гърдите си, с широко отворени очи.

— Ти дойде! — извика тя. — О, Люс, най-после се върна при нас!

Скрит зад разклонените върби, той наблюдаваше препускащата карета. Час по-късно видя самотния ездач, галопиращ към огромната къща в долината.

Дълго гледа след ездача, стиснал юмруци и с пламнали очи. Спомни си безкрайните унижения, които трябваше да понесе след бягството на чуждоземния му пленник. Спомни си обидите и подигравките.

— Скоро ще бъдеш мой, чужденецо. Тогава ще бъда щастлив. Честта ми отново ще бъде неопетнена и именията ще ми бъдат върнати. Но за тебе, враг мой, няма да има щастие.

Златното кръгче потрепна на ухото му.

— Смей се сега, англичанино. Защото, когато отново бъдеш в ръцете ми, ще изпиеш горчивата чаша докрай. И няма да има спасение от ада, в който ще те заведа.

Да, капанът беше заложен.

Скоро капитанът на елитната лична гвардия на пашата щеше да познае сладкия вкус на отмъщението.