Пир за врани

Джайм

Токата, стегнала плаща на сир Бриндън Тъли, беше черна риба, кована от гагат и злато. Ризницата му бе тъмносива. Върху нея носеше набедреници, нагърленик, ръкавици, нараменници и наколенници все от черна стомана, ала съвсем не толкова тъмни, колкото навъсеното му лице. Чакаше Джайм Ланистър в края на подвижния мост, яхнал заметнат с чул в червено и синьо кестеняв жребец.

„Не ме обича“. Лицето на Тъли бе като гранит, набраздено дълбоко и обрулено от ветровете под четинестата сива коса, но Джайм все още виждаше в него великия рицар, който някога беше омаял един скуайър с приказки за Рицарите на Деветте петака. Копитата на Чест зачаткаха по дъските на моста. Джайм дълго беше премислял дали да облече златната си броня или бялата за тази среща. Накрая избра кожен елек и пурпурен плащ.

Спря на разтег от сир Бриндън и сведе глава пред стария мъж.

— Кралеубиецо — рече Тъли.

Това, че първата дума, изтръгнала се от устата му, бе тази, говореше много, но Джайм бе решен да сдържа гнева си.

— Черна рибо — отзова се той. — Благодаря, че дойде.

— Вярвам, че си се върнал, за да изпълниш клетвите, които изрече пред племенницата ми — заговори сир Бриндън. — Доколкото помня, обеща на Кейтлин дъщерите й в замяна на свободата си. — Стегна уста. — Но не виждам момичетата. Къде са?

„Трябва ли да ме принуждава да го казвам?“

— Не са в ръцете ми.

— Жалко. Желаеш ли да подновиш пленничеството си? Старата ти килия още е на разположение. Постлали сме нови черги на пода.

„И хубаво ново ведро, в което да сера, не се съмнявам“.

— Предвидливо от ваша страна, сир, но се боя, че се налага да откажа. Предпочитам удобствата на павилиона си.

— Докато Кейтлин се радва на удобствата си в гроба.

„Нямам ръка в убийството на лейди Кейтлин — можеше да отвърне, — а дъщерите й бяха изчезнали, преди да стигна Кралски чертог“.

На езика му беше да каже за Бриен и за меча, който й беше дал, но Черната риба го гледаше с погледа на Едард Старк, когато го завари на Железния трон с кръвта на Лудия крал по меча му.

— Дойдох, за да говорим за живите, не за мъртвите. За онези, които няма нужда да умират, но ще умрат…

— … освен ако не ти предам Речен пад. Затова ли заплашвате да обесите Едмур? — Очите на Тъли под рунтавите вежди бяха като камък. — Племенникът ми е белязан за смърт, каквото и да направя. Тъй че го обесете и да се свърши. Допускам, че на Едмур също толкова му е омръзнало да стои на онази бесилка, колкото на мен да го гледам там.

„Риман Фрей е проклет глупак“. Ясно беше, че шутовският му фарс с Едмур и бесилката само бе направил Черната риба по-неотстъпчив.

— Ти държиш лейди Сибел Уестърлинг и три от децата й. Ще върна племенника ти в замяна на тях.

— Както върна на Кейтлин дъщерите й ли? Джайм не си позволи да се поддаде на провокацията.

— Стара жена и три деца срещу твоя сеньор. Сделката е по-добра, отколкото може да си се надявал.

Сир Бриндън отвърна с корава усмивка.

— Не ти липсва наглост, Кралеубиецо. За жалост да се пазариш с клетвопрестъпници е все едно да строиш върху свлачище. Кет трябваше да помисли добре, преди да се довери на такива като теб.

„На Тирион се довери тя — за малко щеше да каже Джайм. — Дяволчето измами и нея“.

— Обещанията, които дадох на лейди Кейтлин, бяха изтръгнати от мен с острието на меча.

— А клетвата, която даде на Ерис?

Усети как призрачните му пръсти потръпнаха.

— Ерис не е част от това. Ще размениш ли Уестърлингите за Едмур?

— Не. Моят крал довери кралицата си да я пазя и се заклех да я опазя. Няма да ти я предам за фрейски клуп.

— Момичето беше оправдано. Няма да пострада. Имаш думата ми за това.

— Думата ти за чест! — Сир Бриндън повдигна вежда. — Знаел ли си изобщо някога какво е чест?

„Кон“.

— Ще дам клетвата, която поискаш.

— Спести ми го, Кралеубиецо.

— Няма. Свий знамената си и отвори портите и ще пощадя живота на хората ти. Които пожелаят да останат в Речен пад в служба на лорд Емон, могат да го сторят. Останалите ще са свободни да идат където пожелаят, но ще поискам да предадат оръжията и бронята си.

— И докъде ли ще стигнат обезоръжени, преди да им връхлетят „разбойниците“? Не смееш да им позволиш да се присъединят към лорд Берик, знаем го и двамата. А с мен какво? Ще ме преведеш през Кралски чртог, за да умра като Едард Старк?

— Ще ти позволя да облечеш черното. Копелето на Нед Старк е лорд-командирът на Нощнля страж.

Черната риба присви очи.

— И това ли го уреди баща ти? Кейтлин изобщо не вярваше на момчето, доколкото помня, не повече, отколкото вярваше на Теон Грейджой. Изглежда, беше права и за двамата. Не, сир, не мисля. Ще умра с меч в ръка, почервенял от лъвска кръв.

— Кръвта на Тъли е също толкова червена — напомни му Джайм. — Ако не предадеш замъка, трябва да го щурмувам. Ще умрат стотици.

— Стотици мои. Хиляди твои.

— Гарнизонът ви ще загине до последния мъж.

— Знам я тази песен. На мелодията на „Дъждовете на Кастамийр“ ли я пееш? Мъжете ми по-скоро ще умрат на крака в бой, отколкото на колене под брадвата на палача.

„Не върви добре“.

— Това упорство до нищо добро не води, сир. Войната свърши и вашият Млад вълк умря.

— Убит в нарушение на всички святи закони на гостоприемството.

— Дело на Фрей, не мое.

— Наречи го както искаш. Вони на Тивин Ланистър. Джайм не можеше да го отрече.

— Баща ми също е мъртъв.

— Бащата дано го съди справедливо.

„Да. Страхотна перспектива“.

— Аз щях да убия Роб Старк в Шепнещия лес, ако можех да се добера до него. Изпречиха ми се някои глупци. Важно ли е как загина момчето? Все едно е умрял, а с него — и кралството му.

— Явно си не само сакат, но и сляп. Вдигни си очите и ще видиш, че вълчището още се вее над стените ни.

— Видях го. Самотно изглежда. Харънхъл падна. И Морски страж и Девиче езеро. Бракън преклониха глави, а Титос Блекууд го приковаха на Гарвановото дърво. Пайпър, Ванс, Мутън, всичките ви знаменосци се покориха. Остава само Речен пад. Двадесет пъти ви надвишаваме по брой.

— Двадесет пъти повече хора значи двадесет пъти повече храна. Колко добре сте снабдени, милорд?

— Достатъчно добре, за да седим тук до края на дните, ако потрябва, докато не измрете от глад зад стените си. — Изрече лъжата толкова дръзко, колкото можеше, с надеждата, че лицето му няма да го издаде.

Черната риба не се подлъга.

— До края на вашите дни може би. Нашето продоволствие е изобилно, макар да се боя, че не сме оставили много по нивите за гости.

— Можем да си докараме по реката от Близнаците — отвърна Джайм, — или през хълмовете, ако се стигне до това.

— Щом казвате, сир. Не бих оспорвал думата на доблестен рицар като вас.

Джайм настръхна от презрението в тона му.

— Има по-бърз начин да решим спора. Двубой. Моят поборник срещу вашия.

— Чудех се кога ли ще стигнете до това. — Сир Бриндън се изсмя.

— Кой ще е? Силния глиган? Адам Марбранд? Черния Уолдър Фрей? — Надвеси се над коня. — А защо не вие и аз, сир?

„Това, виж, би било сладка битка — помисли Джайм. — Чудесна храна за певците“.

— Когато ме освободи, лейди Кейтлин ме накара да се закълна да не вдигам оръжие срещу Старки или Тъли.

— Страшно удобна клетва, сир. Лицето му потъмня.

— Страхливец ли ме наричате?

— Не. Наричам ви сакат. — Черната риба кимна към златната ръка на Джайм. — И двамата знаем, че не можете да се биете с това.

— Имах две ръце. — „Би ли захвърлил живота си заради гордост?“, изшепна глас в ума му. — Някои биха казали, че сакат срещу старец са равни. Освободете ме от клетвата пред лейди Кейтлин и ще се срещна с вас меч срещу меч. Ако спечеля, Речен пад е наш. Убиете ли ме, ще вдигнем обсадата.

Сир Бриндън отново се изсмя.

— Колкото и да ми се иска да ти отнема златния меч и да изтръгна черното ти сърце, обещанията ти нищо не струват. Нищо не бих спечелил от смъртта ти, освен удоволствието да те убия, и няма да рискувам живота си за това… колкото и малък да е рискът.

Беше добре, че Джайм не носеше меча си — иначе щеше да го извади и ако сир Бриндън не го убиеше, то стрелците на стените със сигурност щяха да го сторят.

— Има ли условия, които би приел? — попита той Черната риба.

— От тебе ли? — Сир Бриндън сви рамене. — Не.

— Защо изобщо дойде тогава да преговаряш с мен?

— Обсадата е нещо ужасно досадно. Исках да видя тоя твой чукан и да чуя какви извинения ще си направиш труда да ми предложиш за последните си грехове. Оказаха се по-жалки, отколкото очаквах. Винаги си ме разочаровал, Кралеубиецо. — Черната риба обърна коня си и подкара към Речен пад. Портикулът се спусна рязко след него и железните му шипове дълбоко се врязаха в калната земя.

Джайм завъртя главата на Чест за дългата езда назад към обсадните линии на Ланиспорт. Усещаше стотици погледи върху себе си: на мъжете на Тъли по бойниците, на Фреите оттатък реката. „Ако не са слепи, всички ще разберат, че е захвърлил предложението в лицето ми“. Налагаше се да щурмува замъка. „Добре, какво толкова, още една нарушена клетва от Кралеубиеца. Само още едно говно във ведрото“. Джайм беше решен да е първият мъж на бойниците. „И с тази ми златна ръка най-вероятно първият, който ще падне“.

Малкия Лю задържа юздата му, а Пек му подаде ръка, за да се смъкне от седлото. „Нима ме мислят за толкова сакат, че да не мога да сляза сам?“

— Как се справихте, милорд? — попита го братовчед му сир Давен.

— Никой не заби стрела в задника на коня ми. Иначе не мога да се похваля с нещо повече от сир Риман. — Направи гримаса. — Сега вече няма начин да не направим Червена вилка още по-червена. — „Себе си обвинявай за това, Черна рибо. Не ми остави избор“. — Свикай военен съвет. Сир Адам, Силния глиган, Форли Престър, нашите речни лордове там… и приятелите ни Фрей. Сир Риман, лорд Емон, когото благоволят да доведат.

Събраха се бързо. Лорд Пайпър и двамата лордове Ванс дойдоха да говорят от името на покаялите се лордове на Тризъбеца, чиято вярност тепърва щеше да се изпита. Западът бе представен от сир Давен, Силния глиган, Адам Марбранд и Форли Престър. Към тях се присъедини и лорд Емон Фрей с лейди съпругата си. Лейди Джена се настани на походния стол с поглед, готов да убие всеки мъж, дръзнал да оспори присъствието й. Не го оспори никой. Фреите пратиха сир Уолдър Реки с прозвището Уолдър Копелето и първородния син на сир Риман, пребледнял и слаб мъж с остър нос и сплъстена черна коса. Под синия плащ от агнешка вълна Едвин носеше елек от сива телешка кожа, извезан изкусно със злато.

— Говоря от името на дома Фрей — заяви той. — Тази сутрин баща ми е неразположен.

Сир Давен изсумтя.

— Пиян ли е, или само махмурлия от снощи? Едвин имаше тънка и зла усмивка на скъперник.

— Лорд Джайм, длъжен ли съм да търпя подобна невежливост?

— Вярно ли е? — попита Джайм. — Баща ви наистина ли е пиян?

Фрей стисна устни и завъртя око към сир Илин Пейн, който стоеше до входа на палатката в ръждивата си ризница и с меча, щръкнал над рамото му.

— Той… баща ми има болен стомах, милорд. Червеното вино му помага за храносмилането.

— Трябва да е смилал цял проклет мамут — подхвърли сир Давен. Силния глиган се изсмя, а лейди Джена се закикоти.

— Стига — спря ги Джайм. — Замък имаме да превземаме. — Когато баща му оглавяваше бойния си съвет, оставяше пълководците си да се изкажат първи. Беше решил да направи същото. — Как да действаме?

— Да обесим Едмур Тъли за начало — призова лорд Емон Фрей. — Това ще покаже на сир Бриндън, че не се шегуваме. Ако пратим главата на сир Едмур на чичо му, това може да го подтикне да се предаде.

— Бриндън Черната риба не се подтиква толкова лесно. — Карил Ванс, владетелят на замъка Подслон за пътника, изглеждаше унил. Половината му шия бе покрита с рожден белег, червен като петно от вино. — Собственият му брат не можа да го подтикне към брачно ложе.

Сир Давен поклати рошавата си глава.

— Трябва да щурмуваме стените, казвам ви го през цялото време. Обсадни кули, стълби, овен да разбие портата, това ни трябва тука.

— Аз ще поведа щурма — заяви Силния глиган. — Да накараме Рибата да опита стомана и огън, това викам аз.

— Стените са мои — опъна се лорд Емон, — и портата, която искате да разбиете, е моя. — Извади за кой ли път свитъка от ръкава си. — Лично крал Томен ми го даде…

— Всички сме ти виждали документа, чичо — сряза го Едвин Фрей. — Защо не идеш да го размахаш на Черната риба веднъж?

— Щурмуването на стените ще е кръвопролитие — рече Адам Марбранд. — Предлагам да изчакаме безлунна нощ и да пратим десетина избрани мъже през реката в лодка, с приглушени весла. Могат да изкатерят стените с въжета и куки и да отворят портата отвътре. Аз ще ги водя, ако съветът реши.

— Глупост — заяви копелето Уолдър Реки. — Сир Бриндън няма да го подведеш с такива хитрини.

— Пречката е Черната риба — съгласи се Едвин Фрей. — Шлемът му е с черна пъстърва на гребена и лесно се отличава отдалече. Предлагам да доближим обсадните кули, да ги напълним със стрелци и да атакуваме стените. Това ще доведе сир Бриндън на бойниците, с все шлема му. Стрелците да си намажат стрелите с говна и да вземат шлема му за мишена. Щом сир Бриндън умре, Речен пад е наш.

— Мой! — изцвърча лорд Емон. — Речен пад е мой! Рожденият белег на лорд Карил потъмня.

— Говната ли ще са твоят принос, Едвин? Смъртна отрова, не се съмнявам.

— Черната риба заслужава по-благородна смърт и аз съм този, който ще му я даде. — Силния глиган удари с юмрук по масата. — Ще го предизвикам на двубой. Боздуган, брадва или меч, все едно. Старецът ще ми е мръвката.

— Че защо да ви приема предизвикателството, сир? — попита сир Форли Престър. — Какво може да спечели от такъв дуел? Ще вдигнем ли обсадата в случай, че спечели? Не го вярвам. Нито ще го повярва той. Двубой няма да донесе нищо.

— Бриндън Тъли го знам откакто бяхме скуайъри двамата, на служба при лорд Дари — заговори Норбърт Ванс, слепият владетел на Атранта. — Ако се съгласят господата, да ида да поговоря с него и да се опитам да го накарам да разбере колко безнадеждно му е положението.

— Разбира го той много добре — каза лорд Пайпър. Беше нисък, дебел и кривокрак, с буйна рижа коса, бащата на един от скуайърите на Джайм — приликата с момчето беше неоспорима. — Той съвсем не е глупав, Норбърт. Има очи… и достатъчно разум, за да се предаде на такива като тези. — Махна грубо към Едвин Фрей и Уолдър Реки.

Едвин настръхна.

— Ако милорд Пайпър намеква, че…

— Не намеквам, Фрей. Казвам каквото мисля открито, като честен човек. Но вие какво разбирате от честност? Подли и лъжливи невестулки, това е цялата ви сган. По-скоро бих изпил половница с пикня, отколкото да приема думата на който и да било Фрей. — Надвеси се над масата. — Къде е Марк, на това ми отговори? Какво направихте със сина ми? Беше гост на проклетата ви сватба.

— И ще си остане наш почетен гост — заяви Едвин. — Докато не докажете лоялността си към Негово величество крал Томен.

— Петима рицари и двайсет и пет ратници отидоха с Марк в Близнаците — отвърна Пайпър. — И те ли са ваши гости, Фрей?

— Някои от рицарите може би. Другите получиха каквото заслужават. Няма да е зле да си държите зад зъбите изменническия език, Пайпър, ако държите наследникът ви да се върне цял.

„Съветите на баща ми никога не тръгваха така“, помисли Джайм. Пайпър скочи и изръмжа:

— Това го кажи с меча в ръка, Фрей! Или знаеш да се биеш само с говна?

Острото лице на Фрей пребледня. Уолдър Реки до него се изправи.

— Едвин не борави с меча… но аз да, Пайпър. Ако имате повече забележки, елате да ми ги кажете отвън.

— Това е военен съвет, а не война — напомни им Джайм. — Седнете и двамата. — Не помръднаха. — Веднага!

Уолдър Реки си седна. Лорд Пайпър не се усмири толкова лесно. Измърмори ругатня и излезе от палатката.

— Да пратя ли хора да го довлекат обратно, милорд? — попита сир Давен.

— Сир Илин пратете — прикани Едвин Фрей. — Трябва ни само главата му.

Карил Ванс се обърна към Джайм.

— Лорд Пайпър го каза от скръб. Марк е първородният му син. Онези рицари, които го съпроводиха до Близнаците, бяха племенници и братовчеди, до един.

— Предатели и бунтовници искаш да кажеш — изръмжа Едвин Фрей.

Джайм го погледна хладно.

— Близнаците също бяха взели страната на Младия вълк. А след това го предадохте. Това ви прави два пъти по-големи изменници от Пайпър. — Видя с удоволствие как Едвин се вкисна и усмивката му умря. „Достатъчно съвет изтърпях за един ден“. — Приключихме. Заемете се с подготовката си, господа. Ще атакуваме призори.

Благородниците заизлизаха от палатката. Вятърът бе задухал от север и до носа на Джайм стигна вонята от лагера на Фрей отвъд Повален камък. На другия бряг, на високата сива платформа на бесилката стоеше самотен Едмур Тъли, с клупа на шията.

Леля му си тръгна последна — всъщност предпоследна, с мъжа си по петите.

— Лорд племеннико — заинати се Емон, — тази атака на владението ми… не трябва да го правите. — Запреглъща и ябълката на гърлото му заподскача. — Не трябва! Аз… забранявам. — Пак беше дъвкал горчивец — на устните му изби розова слюнка. — Замъкът е мой, имам си документ. Подпечатан от краля, от малкия Томен. Аз съм законният владетел на Речен пад и…

— Не си, докато е жив Едмур Тъли — сряза го лейди Джена. — Той е с меко сърце и глава, знам, но докато е жив, е опасен. Какво смяташ да направиш за това, Джайм?

„Черната риба е опасният, не Едмур“.

— Едмур го оставете на мен. Сир Лайл, сир Илин. Придружете ме, ако обичате. Време е да я посетя тази бесилка.

Повален камък беше по-дълбока и по-бърза река от Червената вилка, а най-близкият брод бе на няколко левги нагоре по течението. Салът тъкмо беше тръгнал през водата с Уолдър Реки и Едвин Фрей, когато Джайм с двамата мъже стигна до кея. Докато чакаха да се върне, Джайм им каза какво иска. Сир Илин се изплю във водата.

Щом тримата слязоха от сала на северния бряг, една войнишка курва предложи на Силния глиган да го задоволи с уста.

— Духай на приятеля ми тука — отвърна сир Лайл и я бутна към сир Илин. Жената се изсмя и понечи да целуне Пейн по устните, но като видя очите му, се сви и побягна.

Пътеките между войнишките огньове бяха разкаляни, рядка кафява кал, омесена с конска тор и разровена от копита и ботуши. Накъдето и да погледнеше, Джайм виждаше близначните кули на дома Фрей по щитове и знамена, сини на сиво поле, наред с гербовете на по-малките домове, заклети на Брода: чаплата на Еленфорд, вилата на Хайг, трите клонки имел на лорд Чарлтън. Пристигането на Кралеубиеца не остана незабелязано. Старица, разпродаваща прасенца сукалчета от един кош, го зяпна, един рицар с полупознато лице се смъкна на коляно, а двама ратници — пикаеха в изкопа — се обърнаха и се опръскаха един-друг. „Сир Джайм“, подвикна някой след него, но той продължи, без да се обръща. Зърваше около себе си лица на мъже, които се беше опитвал да убие в Шепнещия лес, където Фрей се сражаваха под знамената с вълчището на Роб Старк. Златната му ръка висеше тежко на хълбока.

Правоъгълният павилион на Риман Фрей беше най-големият в лагера. Сивите му стени от зебло бяха съшити от квадрати, наподобяващи каменен зид, а двата му върха напомняха за Близнаците. Далеч не толкова „неразположен“, сир Риман явно се беше отдал на забавление. Иззад платнените стени се носеше пиянски женски смях, примесен със звуците на лютня и глас на певец. „С вас ще се разправям по-късно, сир“, помисли Джайм. Уолдър Реки стоеше пред своята палатка и говореше с двама ратници. Щитът му носеше герба на дома Фрей, с обърнати цветове и червена ивица косо през двете кули. Копелето видя Джайм и се намръщи. „Най-хладното подозрение, което съм виждал. Този е по-опасен от всеки от законните си братя“.

Бесилката беше вдигната на десет стъпки над земята. В подножието й стояха двама копиеносци.

— Не можете да се качите без позволението на сир Риман — каза единият на Джайм.

— Според това — мога. — Джайм потупа с пръст дръжката на меча. — Въпросът е през трупа ти ли трябва да мина?

Копиеносците се отдръпнаха.

Владетелят на Речен пад стоеше на бесилката, вторачен в дупката в пода. Босите му крака бяха черни, покрити с напукана кал. Беше само по прогизнала копринена риза на червените и сини ивици на Тъли… и примката на шията. Щом чу стъпките на Джайм, вдигна глава и облиза пресъхналите си, напукани устни.

— Кралеубиецо? — Очите му се разшириха, щом видя сир Илин. — По-добре меч, отколкото въже. Направи го, Пейн.

— Сир Илин — каза Джайм. — Чухте лорд Тъли. Направете го. Мълчаливият рицар стисна големия меч с двете си ръце. Дълъг беше и тежък, и остър, колкото можеше да е проста стомана. Напуканите устни на Едмур замърдаха беззвучно. Щом сир Илин вдигна меча нагоре и назад, той затвори очи. Замахна и мечът изсвистя…

— Не! Спрете! Не! — Едвин Фрей се качи задъхан при тях. — Баща ми идва. Бърза, колкото може. Джайм, ти трябва да…

— Милорд ще ми отива по-добре, Фрей — прекъсна го Джайм. — И няма да е зле да избягвате всяко трябва в думите си, насочени към мен.

Сир Риман се изкачи с тежки стъпки на платформата, придружен от пачавра с чорлава сламена коса, пияна колкото него. Роклята я покриваше отпред, но някой бе развързал връзките й до пъпа и гърдите й се бяха изсипали навън. Бяха едри и тежки, с големи кафяви зърна. На главата й стоеше кривната коронка от кован бронз, с всечени руни и увенчана с остриета на малки черни мечове. Видя Джайм и се изсмя.

— Седем ада, а този пък кой е?

— Лорд-командирът на Кралската гвардия — отвърна с хладна учтивост Джайм. — Бих могъл да попитам същото за вас, милейди?

— Лейди? Не съм лейди. Аз съм кралицата.

— Сестра ми ще се изненада, като го чуе.

— Коронова ме самият лорд Риман. — Поклати пищните си бедра. — Аз съм кралицата на курвите.

„Не. И тази титла я държи сладката ми сестричка“, помисли Джайм.

Сир Риман намери кураж да проговори.

— Затваряй си устата, парцал. Лорд Джайм не иска да слуша курвенски глупости. — Този Фрей беше набит, с широко лице, малки очи и тлъсти гуши. Дъхът му вонеше на вино и лук.

— Кралици ли правим, сир Риман? — попита хладно Джайм. — Тъпо. Тъпо колкото тази работа с лорд Едмур.

— Дадох предупреждение на Черната риба. Казах му, че Едмур ще умре, ако не предаде замъка. Наредих да се вдигне тази бесилка, за да им покажем, че заплахите на сир Риман Фрей не са празна приказка. При Морския страж синът ми Уолдър направи същото с Патрик Малистър и лорд Джейсън се покори, но… Черната риба е студен човек. Отказа ни, тъй че…

— … тъй че обесихте лорд Едмур? Мъжът пред него почервеня.

— Милорд дядо ми… ако го обесим, няма да имаме заложник, сир. Преценихте ли това?

— Само глупак отправя закани, които не е готов да изпълни. Ако аз ви заплаша да ви ударя в случай, че не си затворите устата, а вие дръзнете да проговорите, какво ще направя според вас?

— Сир, вие не разби…

Джайм го удари. С опакото на златната ръка. Силата на удара отпрати сир Риман в обятията на курвата му.

— Дебела глава имате, сир Риман, и дебел врат също. Сир Илин, колко удара ще идат да го посечете този врат?

Сир Илин вдигна един пръст пред носа си.

Джайм се изсмя.

— Празна хвалба. Според мен ще са три.

Риман Фрей падна на колене.

— Не съм направил нищо…

— … освен пиянство и курварство. Знам.

— Аз съм наследникът на Брода. Не можете да…

— Предупредих те за говоренето.

Риман пребледня. „Пияница, глупак и страхливец. Лорд Уолдър дано да го надживее този, иначе с Фрей е свършено“. — Освободен сте, сир.

— Освободен?

— Чухте ме. Махайте се.

— Но… къде да отида?

— В ада или у дома си, както предпочитате. Само гледайте да не сте в лагера утре по изгрев слънце. Можете да си вземете кралицата на курвите, но не й короната й. — Джайм се обърна към сина на сир Риман. — Едвин, предавам ти командването на баща ти. Постарай се да не си толкова глупав като него.

— Едва ли ще представлява голяма трудност, милорд.

— И известете лорд Уолдър. Короната иска всички негови пленници. — Джайм махна със златната си ръка. — Сир Лайл, вдигнете го.

Едмур Тъли беше рухнал по очи на платформата, когато мечът на сир Илин разсече въжето на две. На врата му още висеше стъпка плетен коноп. Силния глиган сграбчи края му, дръпна го на крака и се изсмя:

— Риба на каишка. Това не бях го виждал досега.

Двамата Фрей се отдръпнаха пред тях. Под бесилката се беше струпала тълпа и Джайм забеляза мъж с лютня в ръка.

— Ти. Певецът. Ела с мен.

Никой не каза и дума на връщане към сала. Певецът на сир Риман ситнеше по петите им. Но щом се оттласнаха от брега и поеха към южната страна на Повален камък, Едмур Тъли сграбчи Джайм за ръката.

— Защо?

„Ланистър плаща дълговете си — помисли Джайм. — А ти си единствената останала ми монета“.

— Приеми го като сватбен дар. Едмур го зяпна с тревога.

— С… сватбен дар?

— Казаха ми, че жена ти е хубава. Би трябвало да е, за да легнеш с нея, докато убиваха сестра ти и твоя крал.

— Изобщо не знаех. — Едмур облиза напуканите си устни. — Пред спалнята свиреха цигулари…

— А лейди Рослин те разсейваше.

— Тя… те я накараха да го направи, лорд Уолдър и другите. Рослин изобщо не искаше… плачеше, но мислех, че е заради…

— Гледката на клюмналото ти мъжество? Да, това би разплакало всяка жена, сигурен съм.

— Тя носи детето ми.

„Не — помисли Джайм. — Твоята смърт расте в корема й“. Като се върна в павилиона си, освободи Силния глиган и сир Илин, но не и певеца.

— Скоро може би ще ми потрябва песен — каза му. — Лю, затопли вода за госта ми. Намери му чисти дрехи, Пия. Без никакви лъвове по тях, моля. Пек — вино за лорд Тъли. Гладен ли си, Едмур?

— Какво имаш предвид?

— Чичо ти е старец. Доблестен е, да. Но най-добрите години от живота му са изтекли. Няма си млада жена да скърби за него, нито дечица, които да брани. Единственото, за което може да се надява Черната риба, е хубава смърт… но тебе те чакат години живот, Едмур. И ти си законният владетел на дома Тъли, не той. Твоят чичо служи на твоето благоволение. Съдбата на Речен пад е в твоите ръце.

Едмур го зяпна.

— Съдбата на Речен пад…

— Предаваш замъка и никой няма да умре. Хората ви могат да си отидат в мир или да останат да служат на лорд Емон. На сир Бриндън ще се позволи да облече черното с толкова от гарнизона, колкото поискат да се присъединят към него. Ти също, в случай че Валът те привлича. Можеш да заминеш в Скалата на Кастърли като мой пленник и да се радваш на всички удобства и почит, каквито се полагат на заложник с твоя ранг. Ще пратя жена ти с теб, ако искаш. Ако детето й е момче, ще служи на дома Ланистър като паж и скуайър, а щом спечели рицарството си, ще го дарим с някакви земи. Ако Рослин ти даде дъщеря, ще се погрижа да е с добра зестра, щом порасте достатъчно за женене. Ти самият може да бъдеш опростен, щом свърши войната. Нужно е само да предадеш замъка.

Едмур вдигна ръце от коритото и погледа стичащата се между пръстите му вода.

— А ако не се предам?

„Трябва ли да ме принуждаваш да го казвам?“ Пия стоеше на входа на шатрата с наръч дрехи. Скуайърите му също слушаха, както и певецът. „Нека чуят — помисли Джайм. — Цял свят да чуе. Все едно“. Усмихна се насила.

— Видя войските ни, Едмур. Видя стълбите, кулите, требушетите, овните. Ако дам командата, братовчед ми ще прехвърли рова и ще разбие портата ви. Ще загинат стотици, повечето ваши. Бившите ти знаменосци ще са първата вълна на щурма, тъй че ще започнеш деня с избиване на бащите и братята на мъжете, които загинаха за вас при Близнаците. Втората вълна ще са хората на Фрей, от тях имам в изобилие. Моите от запад ще ги последват, когато стрелците ви свършат стрелите си, а рицарите ви толкова се уморят, че едва ще могат да вдигат мечовете си. Щом падне замъкът, всички вътре ще бъдат подложени на меча. Стадата ви ще бъдат изклани, гората на боговете ще бъде изсечена, цитаделите и кулите ви ще изгорят. Ще срутя стените и ще отклоня Повален камък върху развалините. Когато свърша, никой няма да знае, че тук преди се е издигал замък. — Джайм се изправи. — Жена ти може да роди дотогава. Предполагам, че ще искаш детето. Ще ти го пратя, щом се роди. С катапулт.

Тишина последва думите му. Едмур седеше в коритото. Пия бе притиснала дрехите до гърдите си. Певецът затегна една струна на лютнята си. Малкия Лю дълбаеше комат сух хляб за копанка и се преструваше, че не е чул. „С катапулт“, помисли Джайм. Ако леля му беше тук, пак ли щеше да каже, че Тирион е синът на Тивин?

Едмур Тъли най-сетне успя да проговори.

— Мога да изляза от това корито и да те убия, Кралеубиецо.

— Може да опиташ. — Джайм изчака. След като Едмур не понечи да стане, добави: — Ще те оставим да се нахраниш. Певецът, посвири на госта ни, докато яде. Вярвам, че знаеш песента.

— Оная за дъжда ли? Да, милорд. Знам я. Едмур като че ли го виждаше за първи път.

— Не. Не той. Махнете го от мен.

— Какво пък, само една песен — отвърна Джайм. — Не може да има чак толкова лош глас.