Проектът "Кракен"

11.

- Закъсня - каза Стантън Локуд и посочи на Уаймън Форд стол, на който да седне.

Форд се настани и насочи цялото си внимание към издърпването на някакво конче от най-добрия си - но все пак евтин - костюм. Не си направи труда да се извини. Кръстоса непохватно крака, приглади непокорната си коса и се опита да намести колкото се може по-удобно почти двуметровото си тяло на разнебитения старинен стол. За пореден път осъзна каква силна антипатия изпитва към Локуд, съветника на президента по въпросите на науката и технологиите. Кабинетът на този тип изобщо не се бе променил от последното му посещение тук. Една от стените бе все така накичена със снимки на Локуд с различни влиятелни политици. Същото старинно бюро, същите персийски килими и зидана камина с мраморна облицовка. Единствената промяна, която забеляза Форд, бе свързана със снимките на русолявите хлапета на бюрото на Локуд. Сега те бяха заменени от снимки на късо подстригани тийнейджъри със спортни екипи. Снимките на привлекателната, но все пак застаряваща съпруга бяха изчезнали.

- Съжалявам за развода ти - каза Форд, осланяйки се на интуицията си.

- Случват се такива неща - отвърна Локуд.

Форд впери поглед в него, за да открие промените, настъпили в самия Локуд. Не го бе виждал от три години. Беше остарял, в косата му имаше повече бели, отколкото тъмни косми, но въпреки това изглеждаше в добра форма. Прическата му струваше не по-малко от четиристотин долара, костюмът му беше безупречно елегантен, кожата му сияеше със съвършен слънчев тен, а по ризата му от прочутата британска фирма „Търнбул & Асър", официален доставчик на Бъкингамския дворец, нямаше нито една гънка - все причини, поради които Форд не харесваше нито него, нито президента, за когото работеше той.

Тази сутрин Локуд изглеждаше по-изнервен и по-напрегнат от обичайното и Форд се запита какво ли е станало.

- Кафе? Вода? - предложи му Локуд.

- Кафе, благодаря.

Локуд натисна един бутон на интеркома си, каза няколко думи и миг по-късно влезе облечен старомодно прислужник, който буташе количка с английски сервиз за кафе от XIX в. Както можеше да се очаква, кафето бе току-що приготвено, силно и горещо. Така Локуд бележеше поне една точка в своя полза.

- И така - каза Форд, след като се облегна и отпи от фината порцеланова чашка, - за каква нова задача става въпрос?

- Чакаме един човек.

Сякаш като по команда вратата се отвори и в стаята влязоха двама агенти на Сикрет Сървис със слушалки в ушите, последвани от началника на кабинета на президента, последван от самия президент на Съединените щати.

Форд скочи на крака.

- Господин президент! — Съжали, че не е положил повечко усилия да изглежда по-елегантен, като например да изчетка кучешките косми от костюма си или - което бе за предпочитане - да си купи най-после костюм, който да подхожда повече на високата му мускулеста фигура. Ако искаше частната му детективска агенция да отлепи от кота нула, трябваше да спазва правилата на играта, която играеха политиците във Вашингтон.

Президентът изглеждаше ядосан, голямата му побеляла глава с издадена брадичка и студени безчувствени очи се завъртя, огледа стаята и регистрира всяко нещо в нея. Форд не бе гласувал за него на изборите преди четири години и определено нямаше намерение да гласува за него и сега. Изминалите четири години бяха доста неприятни, изпълнени с партийни интриги и боричкания. До изборите оставаха три месеца и Форд трябваше да признае, че президентът не изглежда никак добре. Във Вашингтон се носеха слухове, че има проблеми със сърцето - което екипът му упорито отричаше, - както и куп други болежки. Форд успя да различи сивкавия цвят на лицето му и тъмните кръгове под очите въпреки грижливо положения грим.

- О, седнете, за бога - каза президентът. Самият той се настани в кресло с широка облегалка, а агентите на Сикрет Сървис дискретно заеха позиции - единият в срещуположния край на стаята, до прозореца, а другият до вратата. - Почерпи ме малко кафе, Стан. В Овалния кабинет така и не можаха да се научат да правят хубаво кафе.

Прислужникът мигом му поднесе кафе. Настъпи кратка тишина, докато президентът го изпи цялото - черно, без захар, - след което му наляха пак.

Накрая президентът остави чашката с решително потракване и заяви:

- Добре, Локуд, да започваме. - Погледна Форд и добави: - Радвам се, че се присъединихте към нас, доктор...

- Форд.

- Значи така - започна Локуд стегнато и делово. - Всички знаем за трагичния инцидент в Центъра за космически полети „Годард“ преди седмица. - Отвори някаква папка и продължи: - В резултат на експлозията са загинали седем души, разрушена е цялата инсталация за изпитване на космическа техника, както и сонда на стойност сто милиона долара. Имаме и още един проблем, който не бе отразен от пресата. - Замълча, огледа се и каза: - Всичко, което ще чуете от този момент нататък, е строго секретно.

Форд събра длани и заслуша внимателно. Присъствието на президента - и то в навечерието на изборите - предполагаше, че проблемът наистина е сериозен.

- Както знаете, изпробвахме космическа сонда на име „Титан Експлорър“, която трябваше да бъде спусната с парашут над най-голямото море на Титан. - Локуд обясни накратко същността на проекта „Кракен“.

- По всяка вероятност - продължи той - проблемът се дължи на дефект в софтуера, управлявал „Експлорър“. Програмата е написана така, че да управлява сондата напълно автономно. С други думи, това е ИИ. Изкуствен интелект. Софтуерът би трябвало да реагира на всяка заплаха за сигурността или целостта на сондата. - Замълча и попита: - Разбирате ли какво говоря?

Форд кимна.

- Ръководител на екипа програмисти е жена. Мелиса Шепърд. Пострадала е от експлозията и е била настанена в болница. Леко сътресение на мозъка. Нищо сериозно. В болницата е била под наблюдението на полицай.

- Какво е наложило това? - попита Форд.

- Възникнали са съмнения, свързани с евентуална грешка или дори проява на небрежност от нейна страна. Имало е подозрения и за саботаж.

- Саботаж?

- Точно така. Непосредствено след експлозията някой е хакнал компютърната мрежа на „Годард“ и е изтрил целия софтуер на „Експлорър". Всичко, до последния код - резервни копия, чернови, модули, изходни и компилирани файлове, машинни кодове... Всичко! Нищичко не е останало!

- Не е лесно да се изтрият компютърни данни, без да остане следа.

- И въпреки това се е случило. Хакерът или хакерите са знаели къде точно се съхранява информацията, разполагали са с пароли за всичко, преминали са през всяка защитна стена, или файъруол, която дотогава е била смятана за непробиваема... изтрили са цялата информация, до последния бит. Същата нощ Мелиса Шепърд е изчезнала от болницата. Минала е покрай охраната, върнала се е в апартамента си, взела е някои неща, отишла е до „Годард“, за да прибере и колата си, разбила е бариерата, изоставила е колата си, откраднала е автомобил под наем. ФБР е открило втората кола, заедно с мобилния телефон, портфейла и кредитните карти на Мелиса Шепърд, изоставени в отдалечено ранчо близо до Аламоза, Колорадо. Колата и всичко останало е било запалено.

- Доказателства за измяна от нейна страна? - попита Форд.

- Никакви.

- Оставила ли е бележка?

- Не. Ранчото, където е изоставила колата, се нарича „Лейзи Джей“. Намира се в подножието на планините Сангре де Кристо в отдалечен район, който граничи с Големите пясъчни дюни. Агентите са я проследили до планината, където е изчезнала.

- Притежава ли умения за оцеляване?

- Като тийнейджърка е прекарала едно лято в „Лейзи Джей“. Помагала е там. Освен това се занимава с планинско катерене, истински маниак е на тема фитнес и туризъм.

- Някаква представа защо е избягала?

- Никаква. Единственото, което знаем, е, че експлозията е причинена от дефект в софтуера, който тя е програмирала.

- Какво се е случило?

- „Експлорър“ е бил потопен в резервоар, пълен с течен метан, който симулира условията на Титан. Софтуерът поел контрол и накарал механичната ръка на сондата да пробие стената на резервоара, в резултат на което настъпила експлозията.

- Някаква представа какво е накарало софтуера да реагира по този начин?

Локуд преглътна.

- Не сме сигурни, тъй като не разполагаме нито със софтуерния код, нито с главния програмист. Възможно е да е най-обикновен дефект. Възможно е да е саботаж. Възможно е и да е престъпна небрежност. Просто не знаем.

- Разбирам.

Локуд продължи:

- Разпитахме всички членове на екипа, разработил софтуера. По всичко изглежда, че програмата симулира безтелесен човешки ум. Тя е креативна. Тя е умна. Тя е проектирана така, че да симулира емоции като страх, бягство от опасности, избягване на негативни стимули, но също така и любопитство, смелост, изобретателност... Според една от версиите софтуерът е изпаднал в състояние, наподобяващо паника, или е преминал в нещо като авариен режим, което е довело до инцидента.

- Кое е наложило разработването на подобен изкуствен интелект, на софтуер, който притежава емоции?

- Разбирате ли, програмата всъщност не притежава емоции. Тя симулира емоции. Емоциите са нещо полезно. Страхът например стимулира предпазливост и предвидливост, подобрява преценката. От любопитството също има полза - именно на него разчитаме да насочи „Експлорър“ към аномални или просто странни явления, които да проучи. Има си причина човешките същества да притежават емоции - те им помагат да оцелеят и да функционират по-ефикасно. Същото се отнася и за космическа сонда, която трябва да работи на милиарди километри от Земята, което означава, че апаратурата не може да бъде управлявана в реално време. Или така поне ни обясниха инженерите от НАСА.

Думата взе президентът. Опря се на лакти, наведе се напред и мрачният му глас изпълни помещението:

- Ето къде е проблемът. Този изкуствен интелект е нещо напълно ново за нас. Той притежава огромен отбранителен и разузнавателен потенциал. Огромен. Учудвам се как в НАСА са могли да разработят подобно нещо, без да оценят военните му приложения, без да кажат нито дума пред Пентагона за този пробив. Хората от НАСА създадоха сериозна заплаха за националната сигурност.

Форд преглътна. Всички знаеха, че президентът бе орязал бюджета на НАСА, за да налее повече пари в бюджета на Пентагона.

Локуд се покашля и каза:

- Справедливостта изисква да отбележим, че никой в НАСА, дори самата Шепърд, не е оценил последиците от този революционен пробив в областта на изкуствения интелект. Нито възможностите му в пълния им мащаб.

Президентът заговори отново:

- Глупости! Тази Шепърд много добре е знаела какво прави. Това е измяна! Обединеното командване е бясно! Като главнокомандващ аз съм отговорен за подобни неща. Този софтуер има хиляди приложения, които са много по-важни от изпращането на онази хокейна шайба на Тритон.

- Титан.

- Помислете само какво би могъл да направи Пентагонът с подобен интелигентен софтуер!

На Форд дори не му се мислеше за това.

- Попадне ли във вражески ръце, програмата може да бъде използвана за пробив във военните ни мрежи, за заплаха срещу националната сигурност, за кражба на милиарди долари от нашите банки, може да предизвика рухване на цялата икономика или изключване на електропреносната мрежа. Можем да я използваме като стратегическо преимущество срещу нашите противници. Мобилните високо интелигентни програми от типа ИИ ще бъдат ядрените оръжия на двайсет и първи век!

Президентът се облегна; дишаше тежко. Форд се зачуди дали няма да умре преди изборите. Не беше сигурен как би реагирал в такъв случай, но знаеше, че вицепрезидентът е още по-лош вариант.

Най-сетне дойде ред и на Форд да попита:

- Каква е моята задача?

Локуд отвърна:

- Да отидеш в планините и да намериш Мелиса Шепърд. И да я върнеш тук.

Форд погледна първо президента, после Локуд.

- Това не е ли работа на ФБР?

- Честно казано - призна Локуд, - опитахме първо този вариант. ФБР изпрати безпилотен самолет, въоръжени агенти на всъдеходи, облетяха планините с хеликоптери... Пълен провал! Само я подплашиха и я принудиха да навлезе още по-навътре в планините. Районът е обширен, а тя го познава отлично. Планините изобилстват с изоставени мини. Според психолозите обстоятелството, че на младини е вършила дребни престъпления и е взимала наркотици, предполага склонност към самоубийство. Тя е гений, но психически нестабилен гений. А ние на всяка цена трябва да я върнем жива. Тя е единствената, която знае всичко за този софтуер.

- Защо аз?

- Нуждаем се от човек, който работи самостоятелно. Човек, който да проникне в района тихо и незабележимо. Да се представи за планинар или алпинист. Някой, който работи добре на терен и може да се похвали с успехи в подобни самостоятелни операции.

- А онези хакери, които са изтрили програмата? Само са я изтрили или са я копирали?

- В интерес на истината, смятаме, че самата Шепърд е откраднала програмата, след което е изтрила всички копия.

- Защо?

Намеси се президентът:

- Търси да изкара някой долар, като я продаде на Иран или Северна Корея. Това е моето предположение.

Форд отвърна:

- Ако възнамерява да продаде програмата, защо ще се крие в планините, ще пали колата и мобилния си телефон? Подобно поведение не е характерно за човек, който търси печалба.

- Не ми пука за мотивите ѝ или за психическото ѝ състояние - каза президентът. - Задачата ти, Форд, е да я доведеш. Ясен ли съм?

- Разбирам, господин президент. Може ли да задам един въпрос? Къде съхранява програмата? Взела ли е компютър със себе си?

- Софтуерът е проектиран така, че да работи на всяка платформа - обясни Локуд. - Обемът му е едва два гигабайта и може да бъде запис на флашка или мобилен телефон. След което може да бъде инсталиран на всякакъв компютър, а може би дори на айпад.

- Това е удивително!

- Не съвсем - продължи Локуд. - През последните двайсет години развитието на хардуера значително изпреварва това на софтуера. Оказва се, че създаването на мощен изкуствен интелект е въпрос единствено на кодиране. А не на процесорна скорост например. Един айпад е в състояние да извършва два милиарда операции в секунда. Това му е достатъчно, за да симулира човешки ум. Всичко е въпрос на програмиране. Тази жена... Шепърд, е открила ключа към създаването на изкуствен интелект. Част от екипа ѝ твърди, че е запазила в тайна определени неща, някои похвати в програмирането, които са ѝ позволили да направи софтуера стабилен, и никой от тях не е успял да дешифрира какво точно е направила. Ние, разбира се, сме изключително загрижени.

Началникът на кабинета на президента прошепна нещо в ухото му. Президентът се намръщи и стана, при което остави чашката си за кафе с трясък.

. - Закъснявам за предизборна среща. - Приведе се напред и доближи лицето си до лицето на Форд. - До изборите остават три седмици. Тази програма е софтуерна ядрена бомба. И се намира в ръцете на някаква проклета откачалка. Искам и жената, и програмата. Ясно ли е?

- Да, господин президент-отговори Форд.