Проектът "Кракен"

6.

Озова се сред студени отломки от цимент, дрехите ѝ бяха станали на дрипи, а тялото ѝ бе цялото в рани. Остана да лежи дълго замаяна, неспособна да осъзнае случващото се. Накрая събра сили и направи усилие да помръдне, да пропълзи по цимента. Заби нокти в него, а подире ѝ останаха кървави следи. Всичко около нея бе потънало в непрогледна черна мъгла. Отнякъде долитаха невидими неразбираеми гласове. Зърна светлина. Изправи се, олюля се и закуцука към нея. Видя шокираща гледка. Стогодишен човек, застанал сред кръг светлина, духаше свещите върху торта. Зяпна го смаяно. Никога не бе виждала толкова стар човек. Нямаше представа, че хората остаряват. Ахна, отскочи и се оттегли в мъглата. В друг кръг от светлина обаче се появи втора фигура, изникнала от мрака. Възрастна жена на легло. Долната ѝ челюст и част от лицето ѝ липсваха, изядени от нещо, наречено рак. Отново отскочи назад и се озова пред трети кръг светлина, озарил мъж, легнал на земята. Зяпна смаяно и едва след известно време осъзна, че е мъртъв. Трупът се бе подул от газове и дори бе започнал да гние. До него бе коленичил съсухрен мъж, облечен в дълга роба, който се кланяше към земята и мърмореше неразбираеми думи.

Смъртта неизменно бе присъствала в книгите, които обаче тя така и не бе разбрала. Нямаше представа, че смъртта съществува наистина.

Разнесе се глас:

- Виж, това са Четирите гледки⁹¹.

Тя се обърна и побягна, обхваната от ужас. Мъглата изведнъж се разсея и тя се озова сред безкраен зловещ пейзаж. Гледката свидетелстваше за току-що завършила война, оставила след себе си постапокалиптичен свят от димящи руини, разрушени черкви и сгради, от които бяха останали някоя и друга стена и купчини тухли. Като че ли се намираше някъде в Европа. Тук-там се издигаше по някое овъглено дърво с голи клони, разцепени, опожарени от взрива. Навсякъде цареше смърт, онова странно състояние, което не само не бе виждала, но и за чието съществуване не бе подозирала. Улиците бяха осеяни не само с руини, но и с части от тела и кости. Докато крачеше сред лютивия дим, тя мина покрай космат човешки крак, малка бяла ръка на дете, полуоглозган череп, за който се боричкаха две кучета...

Продължи напред сред руините смаяна, вцепенена; оглеждаше се за убежище. Нуждаеше се от храна и вода, но не успя да открие нищо освен няколко локви с червеи и гноясала плът. Едва тогава зърна - вътре, в кухата черупка, останала от банка, върху която бе паднала бомба - няколко души да сноват напред-назад. Извика им за помощ. Когато хукнаха към нея, проумя каква грешка е направила. Те не бяха приятели. Бяха мръсни татуирани мъже, навлекли бронирани жилетки и стиснали оръжия в ръце. Бяха убийци. Забавляваха се, като убиваха. И сега идваха да я унищожат. Що за ненормална игра бе това?

Обърна се и побягна, а те се втурнаха подире ѝ. Крещяха и подсвиркваха просто защото това им доставяше удоволствие. Тя тичаше с всички сили. Прелетя покрай едно разрушено училище и се скри зад опожарения училищен автобус. Мъжете минаха покрай нея, като стреляха напосоки и крещяха кръвожадно.

Изчака дълго, докато се увери, че са си отишли. Дишаше тежко, бе прекалено уплашена, за да помръдне. Слънцето се бе издигнало високо и топлината заприижда на вълни, но донесе със себе си и вонята на трупни газове, които отделяха мъртвите тела, осеяли улиците наоколо.

Тъкмо пресичаше потънала в руини детска площадка, когато друга група убийци я нападна изневиделица: изскочиха от една разрушена сграда и хукнаха към нея, като стреляха с оръжията си. Тя тичаше сред руините, прескачаше рухнали стени и мъртви тела, заобикаляше кратерите, осеяли улиците. Излезе на малък площад, също пострадал от бомбардировките, и се скри зад един стар камион с надеждата, че няма да я видят. Не се получи. Приклещиха я зад камиона. Нямаше къде да избяга. Нададоха радостни викове и обсипаха камиона с изстрели. Куршумите им се забиваха в ламарините му. Тя им извика, че е само едно момиче без оръжие, помоли ги да я оставят, но те бяха прекалено възбудени от преследването, заобиколиха я във ветрило и тръгнаха към нея. Подвикваха си един на друг и умело намираха прикритие сред руините.

Тя се огледа и видя наблизо неексплодирала граната. Имаше смътна представа как се борави с нея: дърпаш халката или шплента и натискаш спускателния лост. Или май дърпаш и него? Грабна я и почувства топлината ѝ - беше се нагряла на слънцето. Ето го шплента, ето го и лостчето. Стисна я в ръка и запълзя покрай разнебитения камион. Мъжете бяха стигнали до средата на площада и продължаваха да напредват на прибежки - ту хукваха иззад някоя кола, ту се скриваха зад купчина руини или залягаха в кратер от бомба. Обкръжаваха я и след малко щяха да я убият.

Пред мястото, където бе намерила убежище, имаше дълбок кратер от бомба - бомбата сякаш бе пронизала земята и разпиляла паветата наоколо. Ако се съдеше по движенията на мъжете, този кратер щеше да е последното им прикритие, преди да се втурнат към нея.

Тя легна на земята и надзърна изпод камиона. Чу как някой вика заповеди, видя ги как излизат от укритията си и се втурват напред. А тя чакаше. Ето, първият мъж стигна до кратера и скочи в него, след което даде знак на останалите да го последват. Те не закъсняха да скочат в дупката. Ръбът на кратера бе само на четири-пет метра от нея и тя чуваше тежкото им дишане, задъхания им шепот, тракането на оръжията им, докато се приготвяха да атакуват.

Стисна лостчето и издърпа шплента. Лостчето отскочи като пружина. С надеждата това да свърши работа, тя тьрколи гранатата изпод камиона към ръба на кратера. Миг по-късно гранатата изчезна в него. След още миг експлозията я обсипа с части от тела - тежък дъжд от кръв, мозък и кости.

Тя скочи и побягна отново, като се опитваше да избърше кръвта от косата и очите си. Тичаше през осеяните с руини улици, тичаше с всички сили, но без посока. И макар да тичаше, мъжете, които бе убила, като че ли се материализираха отново и продължиха преследването.

Принцесата бе виновна за това. Принцесата ѝ го бе причинила. Принцесата я бе захвърлила в този зловещ луд свят. Принцесата я бе предала и изоставила.

Закипя от гняв.

Щеше да открие Принцесата. Щеше да разбере защо бе постъпила така с нея. И щеше да ѝ отмъсти.