Проектът "Кракен"

21.

Лансинг влезе във фоайето на хотела, отвратен от самия себе си, че е допуснал да се озове на толкова долнопробно място. Очакваше едва ли не да се размине с проститутки, които водят или изпращат клиентите си. „Но какво можеш да очакваш от Бронкс?“, помисли си, докато влизаше в асансьора, който вонеше на застоял цигарен дим и евтин препарат за почистване.

Влезе в стаята и завари Моро и Пати Меланкорт да го чакат - Моро се бе излегнал на леглото, а жената седеше сковано на единия стол, сложила ръце в скута си. Лансинг спря на прага, за да я огледа и да си състави мнение за нея. Беше ниска, несъразмерна, облечена в шотландско каре, уплашена. Стиснатите ѝ устни обаче издаваха агресивност, характерна за хората, които са разочаровани от живота и са твърдо решени да получат онова, което смятат, че им се полага. Замисли се за миг що за самообладание или сила на духа би трябвало да притежава онзи, който я „чука“, както очарователно се бе изразил Моро.

- Доктор Меланкорт? - каза Лансинг и протегна ръка. - Благодаря ви, че дойдохте. Сигурна ли сте, че никой не ви проследи?

- Разбира се - отвърна тя с писклив напрегнат глас. - Никой не се интересува от мен. Аз съм просто една бурмичка в машината.

Лансинг дръпна другия стол, но се поколеба за миг, преди да допре панталоните си от фина камгарна вълна върху тъмната лекьосана дамаска. Налагаше се да провери дрехите си за дървеници, преди да се върне в апартамента си в Тръмп Тауър.

- Доколкото зная - каза той, - двамата с господин Моро ще напишете програма за нас.

Тя не отговори, но Моро се обади:

- Пати казва, че не може да напише програмата. Липса ѝ някакъв ключ, който е изключително важен.

Лансинг я изгледа остро.

- Защо не ни го казахте по-рано?

- Това няма значение - отвърна Меланкорт. - Защото мога да ви предложа нещо още по-добро.

Лансинг вдигна вежди.

- Наистина ли? И какво е то?

- Първо... - Тя се поколеба. - Първо трябва да си получа парите.

- Доколко зная, вече ви платихме сто хиляди долара.

- Искам още петдесет хиляди.

Лансинг не каза нищо. Това беше възмутително!

Моро се оплака:

- Дадох ѝ стоте бона според уговорката. А тя заяви, че има нещо по-добро от този ключ, но то струвало още пари. Казах ѝ, че трябва да си заслужава.

- Заслужава си - отвърна Меланкорт.

Лансинг я погледна отново. Въпреки невзрачната си външност тя определено не бе глупава.

- Доктор Меланкорт, платихме ви повече от щедро, а все още не сме получили нищо. Сега искате още? Съжалявам, но мисля, че се опитвате да ни изнудвате.

- Няма никакво изнудване. Наистина разполагам с нещо по-добро и искам повече за него. Много е просто.

Лансинг едва овладя раздразнението си.

Моро заговори със същата хленчеща нотка:

- Опитах се да я вразумя, честна дума, но тя настояваше да се срещне с теб лично.

Лансинг помести стола си и кръстоса крака.

- Разкажете ми по-подробно, доктор Меланкорт.

Тя отметна рязко бретона си, веднъж, два пъти, после каза:

- Не мога да напиша нова програма... и не е необходимо.

- Защо?

- Защото програмата, която ви интересува, вече съществува. И тя е... необикновена.

- Можете ли да ни я осигурите?

- Мога да ви помогна да се сдобиете с нея. Зная как да я откриете.

- Ще ни помогнете да се сдобием с нея? Или разполагате с програмата, или не. За сто и петдесет хиляди долара очаквам да ни я поднесете на тепсия, вързана с панделка.

- Не мога да го направя. Повярвайте ми, тази програма ще ви направи богати. Много, много богати. Задействате ли я на борсата, ще си върнете парите за броени минути. И това не е преувеличение. Аз съм програмист. Зная какво говоря.

- Разкажете ми за тази програма.

- Нарича се Дороти. Дороти беше софтуер, създаден да управлява космическата сонда „Титан Експлорър“. Програмата не бе унищожена по време на експлозията. Тя съществува и чака някой да я вземе.

- Имате предвид онзи софтуер, който се е повредил и е причинил експлозията, при която загинаха седем души? И искате да ви платя за него?

- Вярно, че програмата причини експлозията. Но има нещо друго... нещо, което е секретно, и то се случи впоследствие. Не софтуерът взриви сондата. Миг преди експлозията той избяга.

- Избягал е? - учуди се Лансинг. - Какво означава това?

- Дороти е много, много особена програма. Тя е изкуствен интелект. Знаете ли какво означава това?

- Разбира се - отвърна Лансинг.

- Когато се случи този инцидент, софтуерът се прехвърли от „Експлорър“ в интернет, където се крие и до този момент.

- Не съм сигурен, че ви разбирам.

- Искам да кажа, че софтуерът... Дороти... се уплаши. Сега бяга и се крие.

- Все още не съм чул нищо, което да придава и най- малка стойност на този софтуер.

- Никога досега не е имало такава програма. Създаването на Дороти струва пет милиона долара. Тя разсъждава самостоятелно. Движи се. Може да работи на всякакъв хардуер. Учи се от грешките си. Тя е безтелесен електронен мозък с неимоверна изчислителна мощ. За секунди преодолява всякакви защитни стени, разбива пароли, краде пари, търгува с вътрешна информация. Може дори да създава пари по електронен път. Когато се сдобиете с Дороти и промените кода ѝ по начин, който да съответства на нуждите ви, вие ще станете господар на Уолстрийт.

Лансинг погледна Моро и попита строго:

- Възможно ли е това?

Моро вдигна ръце в театрален жест, сякаш искаше да каже: „Нямам представа“.

- Откъде знаете тези неща, след като са секретни? - попита Лансинг.

- Бях там по време на експлозията. Бях подложена на трийсетчасов разпит от някакви малоумни следователи. Не ми беше никак трудно да извлека нужната ми информация от техните въпроси, особено след като се престорих, че не разбирам нищо, и така ги принудих да ми разкрият още подробности.

- Как е възможно една програма да работи като човешкия мозък?

- Както може би знаете - или пък не знаете, - Алън Тюринг е доказал по математически път, че компютърната програма може да изчисли всичко, което може да бъде изчислено в реалния свят. Мисленето е вид изчисляване. Следователно един изкуствен интелект може да разсъждава върху всичко, върху което може да разсъждава и едно човешко същество.

- Това вече ми се струва прекалено - отбеляза Лансинг.

- В никакъв случай. Това е доказана истина. Аз съм един от програмистите, работили върху Дороти. През последните две години наблюдавах развитието на софтуера и започнах да се замислям върху възможностите за по-широко приложение на тази програма. Не съм като другите програмисти, които най-често са леко смахнати гении, аз имам опит в реалния свят. Видях потенциала на Дороти, особено на Уолстрийт.

- И къде се намира тази... програма Дороти?

- Скита някъде в интернет. Бедна, загубена душа.

- И как ще я открием?

- Ето как ще си заслужа парите - обясни Меланкорт. - Дороти разполага с уникален идентификатор. Поредица от двеста петдесет и шест шестнайсетични числа, вградени в програмата. Тя е напълно видима за всеки външен наблюдател, но не и за самата програма. Дороти не може да скрие или да промени тези числа. Изкуственият интелект дори не подозира за съществуването им. Все едно носи на гърба си лепенка, на която пише: ЗДРАВЕЙТЕ, АЗ СЪМ ДОРОТИ И СЕ НАМИРАМ ТУК!

- Разполагате ли с този идентификационен код?

- Да. Освен това разполагам и с ръководството за кодиране. Тези две неща ще ви струват допълнително петдесет хиляди долара. Разбирате ли колко изгодна сделка сключвате, господин Лансинг?