Проектът "Кракен"

5.

Изминаха още четири часа, преди да подготвят „Експлорър“ за спускане в морето от течен метан. Към три следобед Мелиса почувства как празният ѝ стомах се свива на топка и едва не припадна от напрежение. „Експлорър“ бе поставен в Бутилката и отворът ѝ беше запечатан херметично. Техниците изпомпаха въздуха почти до условията на пълен вакуум, охладиха вътрешността на камерата до почти двеста градуса под нулата и след това бавно вляха гъстата атмосфера на Титан през един клапан.

„Експлорър“ продължи да работи чудесно.

Настъпи моментът да се отвори вътрешният люк и да се спусне космическият апарат в изкуственото море. Една механична ръка щеше да вдигне „Експлорър“ от крана, да го пренесе над течния метан и да го пусне от височина два метра и половина. Според прецизните изчисления на учените свободното падане от тази височина щеше да създаде ефекта на плискане във вълните.

Цареше пълна тишина. Почти всички бяха приключили със задачите си и очакваха да видят как ще протекат изпитанията. Около Бутилката се бяха скупчили над седемдесет души.

Шепърд беше на пулта за управление до Джак Стейн. Усещаше напрежението във въздуха. На екраните пред нея и Стейн вътрешна камера предаваше какво се случва в Бутилката.

Погледите на всички бяха насочени към Гроувс. Като директор на мисията, той бе режисьорът на това шоу.

- Готови сме - каза Стейн, забил поглед в екрана на компютъра. - Равновесието е постигнато. Всички системи работят.

- Отворете вътрешния въздушен шлюз - нареди Гроувс.

Стейн въведе съответната команда и каза:

- Готово. Поддържаме равновесието.

- Вдигнете „Експлорър“.

Стейн стартира програмата, която управляваше сервокрана, и той вдигна космическия апарат и го залюля към центъра на камерата. Всичко бе озарено от размита кафеникавооранжева светлина, цвета на атмосферата на Титан. Сервокранът работеше безпогрешно и спря с увисналата на него сива „бисквитка“ над повърхността от течен метан.

Стейн погледна внимателно екрана на компютъра, въведе няколко команди и потърси евентуални проблеми.

- Всички системи работят. Мелиса, някакви проблеми със софтуера?

- Не и при мен. Пати?

- Всичко е наред.

Мелиса погледна Гроувс. Изглеждаше не по-малко притеснен от нея. А може би дори повече. Напомни си, че провали винаги ще има - те бяха неизбежни.

- Пускайте - нареди Гроувс.

Сервокранът пусна товара си и сивата „бисквита“ полетя от височина два метра и половина към течния метан.

Потъна за миг, после бавно изплува на повърхността. Метанът започна да се оттича от улеите по корпуса, а самият космически апарат се поклати върху вълните и леко се завъртя.

Никой не пророни нито дума.

- Всички системи работят - каза Грийн.

- Включете витлото на десет процента от мощността - нареди Гроувс.

Стейн изпълни командата и „Експлорър“ заплава из течността, като вдигаше малки вълни. Движеше се бавно. Удари се леко в стената на контейнера, обърна се и смени посоката като роботизирана прахосмукачка. Поддържаше новия курс, докато не се удари в срещуположната стена.

„Дотук много добре“, помисли Мелиса.

- Спрете витлото.

„Експлорър“спря.

- Вдигнете камерата.

Малкият люк се отвори и механичната ръка с камерата, инструментите, щипките и свредлото започна да се разгъва.

Камерата, наподобяваща око на насекомо, се завъртя ту в едната, ту в другата посока.

- Чакай! - каза Гроувс на Стейн. - Не съм ти казвал да я въртиш!

- Не я въртя - отвърна Стейн.

Мелиса разбра какво се случва.

- Тони, софтуерът е всъщност изкуствен интелект. Програмиран е в случай на необходимост да не следва инструкциите. Програмиран е да се запознае максимално бързо с околната среда, без да чака команди от центъра.

- Ясно. Но за тези тестове бих предпочел да следва командите. Джак?

- Добре - отвърна Стейн и въведе някакви инструкции, които компютърът да предаде на „Експлорър“.

Въртящото се око спря.

- Прибери ръката.

Стейн въведе командата.

Ръката не помръдна.

- Проблем ли има? - попита Гроувс.

Насекомоподобното око се завъртя отново и описа пълен кръг.

- Пати, какво става? - попита Мелиса.

- Според данните, които получавам, апаратът няма да прибере ръката - отвърна Меланкорт.

- Проблемът софтуерен ли е?

Стейн въведе нови команди.

- Не получавам информация.

- Ето, започна да реагира - обади се Мелиса. - Получавам информация. Казва... че се намира във враждебна среда и трябва да вижда.

- Шегуваш ли се? - възкликна Гроувс. - Накарай го да следва инструкциите!

- Тони, това е автономна програма.

- В нея няма ли режим „следвай инструкциите“?

- Ти искаше изпитанията да са в реални условия. Това са реални условия, това е реалната програма.

- Защо никой не ми е казал?

Мелиса започна да се ядосва.

- Може би защото пропусна по-голямата част от нашите брифинги?

Намеси се и Стейн:

- Обсъждахме дълго този въпрос, Тони. Мелиса е права. Сам каза, че искаш изпитанията да се извършат в реални условия.

Мелиса продължаваше да следи образа от вътрешността на Бутилката. А „Експлорър“ продължаваше да върти окото си и да оглежда мястото, на което се бе озовал.

- Добре - каза Гроувс. - В такъв случай трябва да пренастроим софтуера. Предлагам да приключим за днес. Джак, би ли закачил апарата, за да го върнем на крана.

- Разбира се - отвърна Стейн и въведе съответните команди.

Когато събралото се множество разбра, че изпитанията приключват, се разнесе разочарован шепот.

- Браво, всички се справихте отлично - повиши глас Гроувс, за да го чуят по-добре. - Денят бе добър.

После се обърна към Шепърд и попита:

- Колко време ще ти отнеме промяната в софтуера? Искам да имаме възможност да изключим изкуствения интелект в случай на необходимост.

- Няма да се бавя. Мога да го направя за една нощ. - Мелиса усети, че се изчервява под маската си. - Съжалявам, предположих, че тестът ще се проведе в реални условия, и...

- Вината е моя - прекъсна я Гроувс. - Не се тревожи. В интерес на истината, доволен съм, че стигнахме толкова далеч, без да се получи засечка.

На малкия екран пред себе си Гроувс видя как от оранжевата мъгла изниква стрелата на крана с висящата от нея кука и се надвесва над „Експлорър“.

Механичната ръка на „Експлорър“ се задейства изведнъж - бързо, много бързо. Завъртя се към крана и го удари странично.

- Какво става, по дяволите! - възкликна Мелиса.

Кранът, който продължаваше да следва командите, зададени му от програмата, промени позицията си и продължи да спуска куката.

Витлото на „Експлорър“ забоботи и отдалечи космическия апарат от крана, като не пропусна да отблъсне куката с механичната си ръка.

- По дяволите! - каза Стейн. - Бяга от крана!

- Какво става? - попита Гроувс и впери поглед в Мелиса.

- Мисля... мисля, че софтуерът е преминал в защитен режим.

Гроувс се обърна към Стейн.

- Джак, изключи „Експлорър“. Прекъсни захранването. Ще го вдигнем напълно изключен.

Стейн въведе командата и след миг каза:

- Не реагира.

- Мини в авариен режим.

Стейн отново затрака по клавиатурата.

- Не се получава.

- Мелиса?

- Нямам представа какво се случва.

Обади се Меланкорт:

- Влязъл е в авариен режим на оцеляване. Програмиран е в подобни случаи да игнорира всички инструкции от центъра за управление и да действа автономно.

- Просто го закачете и го измъкнете оттам! - нареди Гроувс.

Мелиса наблюдаваше как Стейн се опитва да позиционира крана над „Експлорър“. Космическият апарат обаче се отдръпна рязко, при което се удари в стената на контейнера. Понесе се в другата посока, но и там се блъсна в стената.

- Спрете крана - нареди Гроувс. - Оставете го на мира.

- Можем да източим течността от Бутилката - предложи Стейн. - Така ще го обездвижим и ще можем да го вдигнем.

- Добре идея! Включете помпите!

Клапаните се отвориха, помпите се включиха и ритмичното им бръмчене изпълни помещението. „Експлорър“ продължи да се движи по повърхността на басейна от метан и да се блъска в стените на контейнера. При всеки удар се чуваше силно кънтене. Камерата на сондата продължаваше да се върти настрани, нагоре и надолу.

- Няма ли начин да изключим „Експлорър“? - извика Гроувс. - Така ще се повреди!

- Никакъв шанс! - отвърна Стейн. - Изобщо не приема командите.

Гроувс се обърна към Шепърд.

- Какво става, Мелиса?

- Нека опитам аз.

Стейн отстъпи встрани и Мелиса затрака бясно по клавиатурата. Не откъсваше обаче поглед от екрана, затова видя как „Експлорър“ спира до едната стена на резервоара и протяга към нея механичната си ръка. Докосна я, след което почука по нея. Шумът от почукването стигна до командния пулт.

Мелиса изпращаше команда след команда, но космическият апарат не реагираше по никакъв начин. Дори когато превключи от английски на програмен език, „Експлорър“ продължи да отхвърля всички команди. Но продължи да чука по стената на контейнера, сякаш търсеше начин да се измъкне навън.

Звукът от чукането ставаше по-силен, по-настойчив.

- Пати, какво показват данните?

- Зациклил е в авариен режим на оцеляване и почти всички модули работят едновременно. Натоварването на процесора е 99 %. Изглежда доста зает.

Чукането отекна още по-силно, последвано от стържене по стената на Бутилката. Резкият звук изпълни помещението. Откъм събралото се множество долетя тревожен ропот. Хората нямаха представа какво се случва, но разбираха, че нещо не е наред.

- Мелиса, изключи го, за бога!

- Опитвам!

„Експлорър“ заудря по стената на контейнера с металната си щипка. Веднъж, два пъти... звукът отекна шумно в помещението. Зрителите, наобиколили резервоара, ахнаха смаяно и отстъпиха назад.

Мелиса се взираше в монитора. Това бе невъзможно! Софтуерът бе полудял.

- Джак, не зная какво да правя!

- След секунда ще остане на сухо. Щом се озове на дъното, ще го закачим с крана и ще го изключим ръчно.

Помпите работеха с бясно темпо, нивото на течността в камерата спадаше толкова бързо, че по повърхността се образуваха водовъртежи.

Бум! Бум! Титановата щипка на „Експлорър“ заудря по стената още по-силно.

- Какво става, по дяволите? - извика Гроувс.

- Той... реагира на предполагаема заплаха – отвърна Мелиса.

И тогава се разнесе стържене и вой на въртящ се ротор и Мелиса осъзна какво става - „Експлорър“ бе включил вграденото си свредло. Космическият апарат разгъна металната си ръка, насочи свредлото към стената и приближи към нея.

- О, не! - възкликна Стейн. - Божичко! Не!

Върхът на свредлото докосна стената и помещението се изпълни с остър вибриращ звук.

На Мелиса ѝ бе необходима само секунда, за да осъзнае какво ще се случи, ако „Експлорър“ пробие стената на контейнера: в наситената с кислород атмосферата щяха да нахлуят силно възпламеним метан, толини и водороден цианид. И щеше да последва мощна експлозия.

Шумът от свредлото отекваше все по-остро, все по-силно. Върхът, изработен от промишлени диаманти, бързо пробиваше стената.

- Евакуация! - изкрещя Гроувс. - Всички вън! Напуснете сградата!

Сграбчи Мелиса и се опита да я бутне към вратата, но тя отказа да напусне мястото си пред контролния пулт. Разнесоха се ахкания, прозвучаха един-два писъка и зрителите се втурнаха навън.

- Джак! Ти също! Тръгвай!

Стейн поклати глава.

- Момент. Трябва да спра това.

Гроувс най-сетне успя да издърпа Мелиса.

- Тръгвай! Всички вън!

Настана същинска суматоха; хората се затичаха, отначало колебливо, но когато паниката се усили, хукнаха по-бързо.

- Джак! - изкрещя Мелиса. - Тръгвай!

Опита се да го хване за ръката, но Гроувс я задърпа, искаше да я свали от платформата, за да се присъединят към бягащата тълпа. Звукът от свредлото ставаше все по-силен и по-силен.

- Навън! Навън! По-бързо! - извика Гроувс. - Ще се взриви!

Запищя сирена, разнесе се оглушителен вой, замигаха червени аварийни лампи. Тълпата се носеше панически към изхода, събаряше пластмасовите панели, които ограждаха стерилната зона, хората се блъскаха, спъваха се, падаха... Кьм пода полетяха папки, мобилни телефони, айпади - всеки се опитваше да се освободи от всичко, което му пречи да тича.

Изпадналото в паника множество понесе Мелиса към изхода като буйна река. Стейн остана пред командния пулт - беше единственият, който отказа да побегне.

- Джак, какво правиш! - извика тя. - Джак...!

Стейн работеше трескаво на терминала и не ѝ обърна никакво внимание. Тя опита да се върне, но това бе невъзможно, тъй като тълпата я носеше, а и Гроувс я държеше здраво за ръката и я дърпаше към изхода.

Намираше се на крачка от вратата, когато чу пробива и последвалия пукот, прозвучал отначало като отваряне на шампанско, но последван от оглушителен грохот, предизвикан от излетелия през отвора метан. Трябваше му само една искра и щеше да експлодира.

Хората започваха да губят разсъдъка си, блъскаха се и крещяха. Мелиса бе безсилна. Избутаха я първо през изхода, после през фоайето и накрая се озова на поляната отвън. Строполи се на тревата, направи опит да се изправи и да се върне, но я събориха пак. Хората около нея се щураха като мравки.

И тогава се случи! Силен вой, последван от чудовищна експлозия, която я повдигна за миг във въздуха, преди да я събори на земята.

Докато лежеше на тревата, останала без дъх и с писнали от взрива уши, Мелиса видя в небето да се издига огнено кълбо, последвано от безброй малки бели частици, които изглеждаха напълно безобидни, докато не заваляха като дъжд върху повалените на поляната хора. Бяха метални парчета от покрива, които летяха като шрапнели, последвани от бели парченца от изолация, които заваляха като сняг сред писъци и викове за помощ.