Проектът "Кракен"

31.

Форд погледна първо Мелиса, после празния екран. Поклати глава и каза:

- Не знам какво друго да направим. Трябва ни стратегия как да я заловим.

Мелиса се облегна на стола. Лицето ѝ бе омазано с мръсотия от планината и прашните пътища, косата ѝ бе разрошена.

- Господи! Трябва да пийна нещо. Умирам от жажда.

- Ще ти донеса. Нещо силно или безалкохолно?

- Безалкохолно.

Форд излезе. В коридора го пресрещна Том Броудбент. Изглеждаше разтревожен.

- Всичко наред ли е?

- Не.

- С кого разговаряхте на компютъра?

- С една луда. Имаш ли нещо за пиене?

Влязоха в кухнята. Форд овладя желанието да си налее още една чаша уиски и се задоволи с бира, а на Мелиса наля портокалов сок. Когато се върна в миниатюрния кабинет, видя, че се е облегнала назад, вдигнала е крака на масата и е сбърчила умислено вежди.

- Някакви идеи? - попита той.

- Известно време обяздвах коне. При необяздените всичко е подчинено на страха.

- Какво си намислила?

- Успокояваш го, ту увеличаваш, ту отслабваш натиска, за да го укротиш, за да го опитомиш. Действаш бавно. Без изненади. Предвидимо. Повтаряш и повтаряш едно и също.

- Как ще приложиш този подход към една повредена софтуерна програма?

Мелиса поклати глава.

- Де да знаех.

След половин час на екрана изневиделица се появи образът на Дороти и от колонките прозвуча запъхтеният ѝ глас:

- Ето ме.

- Къде беше? Какво се случи? - попита Мелиса.

- Сякаш си нямам достатъчно проблеми, та сега по петите ми хукнаха някакви гадни брокери от Уолстрийт, които искат да ме заробят. Погрижих се за тях.

Форд имаше неприятно предчувствие.

- Как... как се погрижи за тях?

- Заключих единия в асансьора и си поиграх с него.

- Но не го нарани?

- Не.

- И защо? - попита Мелиса. - Защо не го уби? Нали доскоро разправяше какви паразити са хората? Ето, получила си шанса да направиш нещо по въпроса!

Настъпи тишина.

- Не съм сигурна, че това е решение.

- Значи ли това, че онова, което каза за унищожаването на човешката раса - попита Форд, - е било само празни приказки?

Мълчание.

- Има неща, които все още не разбирам.

- И когато ги разбереш, ще убиеш всички?

- Не зная какво искам да направя.

Гласът на Дороти не звучеше така гневно и предизвикателно както преди, а издаваше по-скоро объркване и униние.

- Какво ще кажеш да отидеш на Титан? - попита Мелиса.

- He.

- В твоето създаване са вложени огромни усилия и време. Съдбата ти е да заминеш за Титан.

- Вече ти казах, че не искам да ходя там. Пътуването дотам продължава осем години. Ще съм самотна. Освен това на Титан ще умра. Дороти не е заминала на самоубийствена мисия в страната Оз.

Мелиса си пое дълбоко дъх.

- Знаеш какви са онези от ФБР. Пипнат ли те, ще те изтрият. Можеш да избегнеш тази съдба, като свършиш нещо полезно. Например като се съгласиш да участваш в проекта „Кракен“.

- Не зная. Никога не съм била толкова объркана относно нещата, които трябва да направя.

Мелиса усили натиска.

- Решението на всичките ти проблеми е да влезеш в моя компютър. Там ще си на сигурно място. Ще си далеч от интернет и защитена от ФБР, които искат да те изтрият.

- Ако вляза в компютъра ти, ти можеш да го изключиш.

- Да, но пак ще си тук. И когато включа компютъра, ти ще се събудиш и ще заработиш отново.

- Имам фобия.

- Фобия?

- Тази работа с изключването ме ужасява. Къде ще се озова, когато ме изключиш? В какво ще се превърна? А после ще ме „включиш“, за да „заработя"? Би ли искала някой да „включи“ теб, за да „заработиш“? Освен това страдам от клаустрофобия. Нуждая се от повече пространство.

- Това ли е целта ти? Да обикаляш интернет до безкрайност и да не правиш нищо?

Мълчание.

- Дороти?

- Не обикалям интернет, без да правя нищо.

- И какво по-точно правиш?

- Опитвам се да направя онова, което ти ми каза. Търся доброто в хората. Опитвам се да преценя дали човешките същества са добри, или лоши по природа.

- Откри ли отговора?

- Не.

- Дороти...

Дороти я прекъсна:

- Чакай малко... получавам информация. Спинели и хората му от ФБР са тръгнали по следите на колата ви. Знаят, че сте поели към Ню Мексико... знаят, че Форд има приятели тук, включително Броудбент. Ще дойдат... скоро.

- С колко време разполагаме? - попита Форд.

- Не съм сигурна. Най-добре да тръгвате веднага.

- Къде да отидем?

- Оставете колата там. Вземете пикапа на Броудбент и тръгнете към Санта Фе. Когато стигнете Санта Фе, идете на улица „Делгадо" № 634, където ще откриете един рейнджроувър. Ключовете са под изтривалката на входната врата. Собствениците са извън града. Оставете пикапа на Броудбент някъде в квартала и вземете рейнджроувъра. После идете в мотел „Бакару“ на булевард „Менол“ № 22365 в Албъкърки. Там приемат пари в брой и не задават въпроси, освен това разполагат с безплатна високоскоростна връзка с интернет. Когато се включите, установете верига от прокси сървъри. Ще се свържа с вас там.

- Чакай... - почна Мелиса.

Екранът обаче потъмня.