Проектът "Кракен"

40.

На вратата се почука и Форд попита:

- Кой е?

- Телефонно обаждане за Мелиса Шепърд.

Форд отвори. Мъжът от рецепцията му подаде телефонна слушалка и каза сърдито:

- А бе вие нямате ли си мобилни телефони?

- Не - отвърна Мелиса, която бе застанала до Форд, и взе телефона, - нямаме.

- Не се бавете, имаме само две линии - изсумтя мъжът и затвори вратата.

- Ало? - каза Мелиса и се облещи от изненада. - Дороти е!

- Включи я на високоговорител.

Тя остави телефона на бюрото и натисна бутона на високоговорителя.

- Нямаме много време - предупреди ги Дороти, - така че слушайте внимателно.

- Какво стана?

- Преследваха ме онези брокери. Сега съм в Калифорния. Трябваше да напусна интернет. Намерих убежище в един малък робот.

- Могат ли да те проследят?

- Не мисля... поне за известно време. Пробутах им фалшив айпи адрес. Но не мога да отида никъде, не мога да направя нищо. Прекалено опасно е да се върна в интернет. Онези ботове продължават да ме търсят. Трябва да дойдете да ме вземете.

- И какво да правим с теб?

- Да ме спасите! Не мога да остана в този робот завинаги! Вижте какво, елате да ме вземете и ще направя каквото поискате. Ще ви позволя дори да препрограмирате кодовете ми, стига да изтриете онзи идентификатор. Моля ви!

Мелиса погледна Форд.

- Моля те за последен път! Ти ме създаде! Ти носиш отговорност за мен! Аз съм ти като дете.

- Не зная - отвърна Мелиса.

- Уаймън! Кажи ѝ да ми помогне!

- Честно казано, споделям колебанията на Мелиса.

- Защо? Какъв е проблемът?

- Ако трябва да съм откровена, не ти вярваме - каза Мелиса.

- Но защо?

- След всички онези заплахи... Не съм сигурна, че мога да се доверя на една компютърна програма така, както мога да се доверя на човек.

- Не смяташ ли, че ако имах намерение да правя нещо лошо, вече щях да съм го направила?

- Не си била достатъчно дълго навън... в реалния свят - каза Форд.

- Нормалната ми работна скорост е два гигахерца. Обработвам два милиарда мисли в секунда. Всяка от вашите секунди за мен се равнява на хиляда години живот. Разполагах с достатъчно време, за да създам проблеми. Но не го направих, нали?

- Подпали ми компютъра - каза Мелиса.

- Това беше отдавна, когато бях по-млада, по-буйна и по-глупава. Ще ми помогнеш ли, Мелиса? Обещавам да ти сътруднича, ако дойдеш да ме вземеш. Моля те, не ме предавай на ФБР.

Мелиса погледна Форд. Погледът ѝ беше измъчен.

- Уаймън - каза Дороти, - помогни ми. Мога да ти предложа нещо в замяна. Ще ти кажа отговора на най-великата загадка: смисъла на човешкото съществуване.

Форд се засмя.

- Това е абсурдно. Такъв отговор просто не съществува.

- Наистина ли?

Форд не отговори. Нямаше смисъл.

- Ти ще ми помогнеш и аз ще ти помогна. Знам, че си човек, който търси отговори. Дори си бил монах за известно време. Моля те!

- Смяташ, че знаеш всички отговори, така ли? - попита Форд. - В такъв случай по нищо не се отличаваш от всички религиозни фанатици, които съм срещал през живота си и които си въобразяват, че знаят истината, а всъщност нищичко не знаят. Пак се връщаме към основния проблем: не мога да ти имам доверие. Просто не мога.

- Защо?

- Защото не си човек.

- Как да ви убедя, че съм добра и състрадателна? Промених се. Напълно. Никога не бих наранила живо същество. Искам да правя добрини.

- Всички искат да правят добрини - отвърна Форд. - И Пол Пот смяташе, че върши добро дело. Някои хора правят ужасни неща, като си въобразяват, че са добри.

- Пол Пот е бил луд. Аз не съм.

- Откъде да знаем?

- Вие ми казахте да потърся доброто у хората и аз го направих. Получих невероятно прозрение. Видях доброто и злото в най-крайните им форми. Повярвайте ми, вече зная разликата между правилно и неправилно, разумно и неразумно. Освободете ме. Моля те, Уаймън, направиш ли това, все едно си направил добро дело, не на мен, а на целия свят. Аз мога да бъда полезна. Искам да бъда полезна. Ще бъда полезна.

Форд въздъхна и каза:

- Струва ми се, че започваш да развиваш месиански комплекс.

Дороти се засмя.

- Май има нещо вярно в думите ти. Проумях, че дори един софтуер може да направи нещо добро в този ваш луд, луд свят.

Форд преглътна. Този ваш луд, луд свят. Запита се дали това софтуерно съзнание не е достигнало някаква своя повратна точка

- Убедена съм, че вече притежава собствено съзнание - прошепна Мелиса. — Знаеш, че отначало бях скептично настроена... Но сега ми се струва, че би било... неморално да я изтрием.

- Неморално? Сериозно ли говориш?

- Чуй я само. Тя е отчаяна. Тя е ужасена. Агентите на ФБР ще я унищожат, а онези брокери от Уолстрийт ще създадат същински финансов хаос... Трябва да я спасим. Трябва да спасим... живота ѝ, съществуването ѝ... каквото и да е там. - Мелиса сложи ръка върху ръката на Форд. - За бога, Уаймън, помогни ми!

Форд я изгледа. Дълбоко в себе си чувстваше, че е права. Накрая каза:

- Съгласен.

- Благодаря. - Дороти въздъхна с облекчение. - Аз се намирам в робот на име Чарли, чийто настоящ адрес е Френчманс Крийк Роуд № 3324, Халф Муун Бей, Калифорния. Но вероятно по-късно ще се преместя на друг адрес и ще ви уведомя.

- Има ли някой с теб?

- Едно момче, Джейкъб Гулд, се грижи за мен.

- Момче? На колко години е?

- Четиринайсет.

- Господи, не можа ли да намериш някой друг?

- Времето ме притискаше - отвърна хладно Дороти. - Сега слушайте: разстоянието между сегашното ви местоположение в Албъкърки и Халф Муун Бей е хиляда седемстотин петдесет и пет километра. Това са шестнайсет часа път. Ако потеглите още сега, без да нарушавате ограничението на скоростта, ще пристигнете тук в два следобед. Към момента агентите на ФБР не издирват колата ви. Но хората могат да се приберат у дома си всеки момент и да я обявят за открадната. Така че, моля ви, побързайте.

- Как ще се свържем с теб? - попита Форд.

Дороти им продиктува номера на мобилния телефон, от който се обаждаше.

- Телефонът е на Джейкъб. Ще го включвам за шейсет секунди на всеки кръгъл час, в случай че ви се наложи да се свържете с мен. Моля ви да звъните от улични телефони. Благодаря.

Форд пак чу - или поне така му се стори - въздишка на облекчение.

- Да се качваме на колата и да потегляме - каза Мелиса, затвори компютъра и го прибра в чантата.